Парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Той беше одобрен единодушно със 153 гласа „за“, ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на максималния от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта. 

Законопроектът за българския език има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика, урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера – включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, посочват вносителите. Те отбелязват, че в момента съществуват над сто закона, които съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език в различни сфери, но отсъства координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение. Законопроектът не засяга личната и неофициална употреба на езика, нито ограничава правата на лицата, ползващи други езици в частната сфера, отбелязват от „Възраждане“. 

Предвижда се създаване на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с експертно-консултативни функции, който ще координира институционалната политика, ще подпомага процеса по опазване и развитие на езика и ще докладва всяка година за състоянието на езиковата среда. Съветът ще включва представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка към езиковата политика.  

Законодателства с аналогичен характер съществуват в държави като Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша и са съвместими с правото на ЕС, когато се ограничават до публичната сфера и не възпрепятстват свободното движение на хора и услуги, посочват вносителите.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който е един от вносителите, отбеляза, че този законопроект се внася в шести пореден парламент от 2021 г. насам. Той коментира, че в последните десетилетия, особено след влизането на България в ЕС, на територията на страната ни се е установило безпрецедентно и неофициално двуезичие, което по думите на Костадинов е недопустимо, защото противоречи на Конституцията. Почти навсякъде българският език е дублиран с английски език, каза Костадинов. Огледайте се в София, няма да разберете, че се намирате в столицата на държавата, която е дала писмеността, на която пишат повече от 300 милиона души, защото в собствената ни страна кирилицата се чувства все по-дискриминирана, изтласкана и ограничавана, каза Костадинов. Според него предложеният законопроект, колкото и да е несъвършен, трябва да бъде приет и подобрен с предложения между първо и второ четене.  

Председателят на парламентарната комисия по образованието и науката Димитър Здравков („Прогресивна България“) коментира, че законопроектът е спрял дотук – да посочи каква точно е ролята на държавата, но липсва уредбата на конкретни задължения, не са посочени държавните органи, които са отговорни за изпълнението на предвидените в проекта политики. Предвижда се създаването на Консултативен съвет за българския език, без да са регламентирани неговият статут, функции и отговорности, каза Здравков. Въпреки всичко изброено, философията и духът на закона отговарят на конституционни постановки и съществуваща обществена необходимост за защита на българския език. Това ме мотивира да предложа приемането на закона с настояването за много сериозна работа между първо и второ гласуване за отстраняването на всички констатирани непълноти в предложената правна уредба, каза Здравков. Според него трябва да се помисли и дали да не се промени заглавието на законопроекта, тъй като по същество философията се отнася за защита на българския език, а не за уредба на българския език.

Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) коментира, че трябва конкретно да се разпишат задълженията на институциите, най-вече на Института за българския език, който отговаря за езика ни. Има аргументи срещу това, че трябва да има специален закон, смятам, че част от тях са валидни, но лично в мен надделява мнението, че трябва да има такъв законопроект, каза Вълчев. Езикът е жива система и той самият няма нужда от регулиране, но има нужда от регулиране на обществени отношения, допълни Вълчев. Според него законопроектът може да се подобри между първо и второ четене и е добре да има работна група, която да включва и представители на висшите учебни заведения.

Ангел Георгиев от „Възраждане“ посочи, че от години систематично българският език е потъпкван. Досега сме чували, че няма такъв проблем, че се преувеличава, че нещата не са толкова сериозни, коментира той и показа снимка с надпис от Пловдив Sporten sviat, който, по думите му, е на шльокавица. С българския език трябва да се гордеем, като законодатели да направим така, че всеки един българин да пише на кирилица, каза Георгиев и призова политическите формации да се обединят около законопроекта и да направят така, че езикът и идентичността ни да бъдат защитени. Да не допускаме положението да става катастрофално, допълни Георгиев.
 
   

Източник: БТА