Допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни, които ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвените му ефекти върху цените и заплатите. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при откриването на форума OMFIF Sofia Forum (Official Monetary and Financial Institutions Forum – на български Форум на официалните парични и финансови институции), който се провежда в Резиденция „Бояна“ в София.

Радев определи като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ през октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. Според него паузата дава възможност да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Той подчерта обаче, че това решение не означава, че затягането на паричната политика е приключило.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8 на сто през септември, като значителна част от увеличението се дължи на цените на енергоносителите, които са се повишили повече от предвиденото в септемврийската прогноза на ЕЦБ, посочи Радев. Това означава по-висока от очакваната досега инфлация и риск отклонението от целевото равнище от 2 процента да продължи по-дълго.

Основният въпрос е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете, отбеляза управителят на БНБ.

Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти показва, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6 на сто, а тези за базисната инфлация – до 2,5 на сто. Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2 процента.

Според Радев ревизиите за 2027 г. показват, че въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното досега. Затова трябва да се следят особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да бъде преценено дали са необходими допълнителни действия, подчерта той.

Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие. Повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи Радев.

Решенията на ЕЦБ трябва да продължат да се основават на постъпващите данни. Управителният съвет разполага с необходимите възможности да реагира на развитието на ситуацията, но не трябва да се приема, че сегашното равнище на лихвените проценти непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи.

„Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заяви Радев. По думите му, решенията ще продължат да се вземат на всяко заседание въз основа на новите данни, като се отчитат перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Вземането на решения въз основа на данните не означава пасивност, а реакция, когато те дават основание за действие, подчерта управителят на БНБ. Основната отговорност на ЕЦБ е да осигури стабилизиране на инфлацията в еврозоната на равнище от 2 процента в средносрочен план.

Радев обърна внимание и на необходимостта от подходящи други икономически политики, особено от фискална политика, съобразена с предизвикателствата. Управителният съвет на ЕЦБ многократно е подчертавал значението на устойчивите публични финанси. Фискалните мерки в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните обстоятелства.

Предвидимостта на икономическата политика също е важна. Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да допринесат за допълнително затягане на условията за финансиране. Това има значение както за икономическия растеж, така и за ефективното предаване на паричната политика към икономиката, каза Радев.

От началото на 2026 г. БНБ участва пълноценно в Евросистемата. След дълги години в условията на валутен борд България вече участва пряко във вземането на решенията за общата парична политика и споделя отговорността за тяхното изпълнение. Радев определи това като фундаментална институционална промяна.

Присъединяването към еврозоната обаче не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики, посочи управителят на БНБ. Той даде като пример инфлацията в България, която през септември е 5,6 на сто на годишна основа, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8 на сто за еврозоната.

По предварителни данни на Националния статистически институт, които Радев очаква да бъдат обявени по-късно днес, годишната инфлация в България през октомври се повишава до 6 на сто. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната, отбеляза той.

Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение. Сред тях са вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране. Присъединяването към еврозоната значително ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните икономически рискове. Затова разумните национални политики и силният банков сектор стават още по-важни, заяви Радев.

Националните централни банки и надзорните органи имат конкретна отговорност да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка трябва да оцени последиците и ясно да ги представи пред обществото.

Банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика, посочи Радев.

Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да бъдат поддържани адекватни буфери, преди рисковете да са се материализирали. Целта е да се съхранят устойчивостта на банковата система и способността ѝ да финансира икономиката, включително при по-неблагоприятни условия.

В по-широк европейски план Радев посочи, че Европа се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-силна конкурентоспособност. Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат за мобилизирането на европейските спестявания и насочването им към продуктивни инвестиции.

По-дълбоката финансова интеграция обаче изисква повече от нови механизми. Тя зависи от стабилни институции, надеждни политики и доверие в европейската финансова система, каза управителят на БНБ.

В заключение Радев посочи, че присъединяването на България към еврозоната носи нови отговорности както за участието на страната във формирането на общата парична политика, така и за запазването на стабилността на националната и финансовата система.

В настоящата среда основната задача е да бъде съхранено доверието в способността на паричната политика да осигурява ценова стабилност, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система. Това изисква последователност в решенията, яснота за отговорностите и готовност за действие, когато обстоятелствата го налагат, заяви Димитър Радев.
 

Източник: БТА