През последните години има известен напредък в разследването на нападения срещу журналисти, но докато най-тежките случаи остават неразкрити, не може да става дума за фундаментално скъсване с практиката на безнаказаност, заяви Медийният синдикат на Черна гора (SMCG), цитиран от агенция МИНА.

От Синдиката заявиха пред МИНА, че производствата по неотдавнашни случаи на нападения срещу журналисти са образувани и приключени по-бързо, както и че Черна гора се отличава от останалите държави в региона по броя на случаите, довели до съдебни решения.

„Въпреки това смятаме, че все още няма повод за задоволство особено като се имат предвид неразкритите случаи от предишните десетилетия“, заявиха от Синдиката в интервю по повод 2 ноември – Международният ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти.

От началото на тази година Медийният синдикат на Черна гора е регистрирал 18 случая на нападения, заплахи и натиск срещу журналисти и работещи в медиите в регионалната база данни SafeJournalists. От тези 18 случая два са приключили в съдебна зала (включително едно производство, завършило с влязло в сила съдебно решение), а шест случая все още се намират в полицията или прокуратурата.

„Ние обаче не вземаме предвид само дали са били образувани и приключени производствата, но и дали наложените наказания са били съразмерни на тежестта на извършеното престъпление и са послужили като възпиращ фактор за евентуални нападатели“, заявиха от синдиката, като подчертаха, че леките присъди дори когато производствата приключват сравнително бързо, изпращат погрешен сигнал относно готовността на обществото да защитава журналистите.

От Синдиката заявиха, че е особено тревожно, че най-тежките случаи на нападения срещу журналисти все още остават неразкрити, като припомниха, че през май догодина се навършват 23 години от убийството на главния редактор на ежедневника „Дан“ Душко Йованович и девет години от опита за убийство на разследващия журналист Оливера Лакич.

„Именно тези случаи показват, че напредъкът в преследването на неотдавнашните нападения, колкото и важен да е той, не може да компенсира липсата на правосъдие за най-тежките престъпления срещу журналисти. Докато подобни случаи остават неразкрити, не можем да говорим за фундаментален разрив с практиката на безнаказаност в Черна гора“, заявиха от Медийния синдикат на Черна гора.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Румънският Сенат – горната камара на парламента – прие днес с мълчаливо съгласие проектозакон, който предвижда забрана на достъпа на лица под 15 години до социалните мрежи, доставяни от онлайн платформи, съобщава Аджерпрес.

Срокът за обсъждане и гласуване на проекта изтече и по този начин законодателното предложение се смята за прието с мълчаливо съгласие. Сенатът е първият сезиран орган, а окончателното решение предстои да бъде взето от Камарата на депутатите, отбелязва агенцията.

Според проектозакона доставчиците на онлайн платформи имат задължението да предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят достъпа и използването на социалните мрежи от лица под 15 години. Те трябва да приложат ефективни механизми за проверка на възрастта на потребителите със спазване на защитата на личния живот и законодателството за данните от личен характер.

В проекта се посочва, че механизмите за проверка на възрастта се базират на решения, признати от Европейския съюз или съответстващи на насоките за прилагане на регламента на ЕС за дигиталните услуги. „Не се смята за достатъчно чисто декларативното заявяване на възрастта на потребителя“, се отбелязва в текста. 

За лицата на възраст между 15 и 18 години нормативният акт предвижда доставчиците на онлайн платформи да имат задължението да осигурят повишено ниво на защита чрез прилагането на „адекватни и пропорционални мерки“, целящи да намалят системните рискови, свързани с използването на социалните мрежи. 

Доставчиците трябва да деактивират по подразбиране за лицата под 18 години целевата реклама, базирана на профилиране, както и функциите за директни съобщения от потребители, които не са в списъка с одобрени контакти. Също така по подразбиране трябва да активират частни профили (съдържание, видимо само за одобрените контакти) и инструменти за контрол на времето, прекарано на платформата, с периодични известия.

Неспазването на тези изисквания представлява административно нарушение, като се санкционира с глоба от 0,5 до 2 процента от глобалния годишен оборот за предишната финансова година или при по-тежки и повтарящи се нарушения – спиране на дейността на доставчика на територията на Румъния, се предвижда в нормативния акт. 

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА