Ще я наречем Ива. Тя е болна от алкохолизъм. Ива е на 54 години и в продължение на 20 години е злоупотребявала с алкохола. След много усилия преди четири години и десет месеца Ива успява да излезе от клопката на зависимостта. „Напълно трезва съм физически, душевно и емоционално от 28 декември 2021 година. Оттогава посещавам групата за анонимни алкохолици „Нови 24 часа“ в Русе, чиято петгодишнина от създаването й отбелязахме през тази година“, разказа тя за БТА. 

Споделя, че е пиела алкохол, защото е болна от алкохолизъм, а не е алкохолик, защото пие алкохол. „Алкохолизмът не е срамно нещо, а е болест, която трябва да се лекува. Заради алкохола забравих да родя. Заради алкохола с мъжа ми се разделихме“, разказа жената.  

По думите на Ива е много трудно да осъзнаеш, че си алкохолик, че имаш проблем и трябва да се лекуваш. „Беше 2000-та година. Тогава заминах да работя в Америка. Там освен физическо имаше и психическо натоварване, което ми дойде в повече. И тогава се обърнах към алкохола. Изобщо не съм усетила как се случи това. Мислех си, че няма нищо лошо жена да разпуска вечер в бара – по американски, като по филмите, да седнеш на стола, да си поръчаш питие и да се почувстваш човек“, разказа Ива. 

В началото работила като сервитьорка, а после била стюардеса на яхти и кораби. „Притискаха ме началниците, мениджърите, издевателстваха психически над мен, използваха случая, че съм от Източна Европа и трябваше да ме мачкат“, каза Ива. Така вечер след приключване на работа разпускала в бара и се „утешавала“. 

„Тогава не осъзнавах, но по-късно доктор ми каза, че алкохолът е най-древният транквилант, който потиска напрежението и тревожността. След като работех вече като стюардеса, си спомням, че задължително трябваше да имам скрит алкохол в шкафа близо до леглото. И когато се ядосвах за нещо на работа, слизах в каютата и си пийвах“, обясни жената. Докато пътувала с яхтата или с кораба спирала в различни градове, но слизала на брега не да разгледа забележителностите, а за да се запаси с алкохол. „Това беше най-важно за мен, единствената ми цел. Да си купя алкохол, за да имам по време на плаването“, каза Ива. 

Когато се връщала в България за ваканциите, се събирала със свои приятелки, но вече била променена. „Забелязаха, че съм по-различна, че забравям, че се напивам по различен начин. Имах липса на концентрация, блуждаех, изглеждах неадекватна. Веднъж пиехме по бира с моя приятелка. За близката ми това беше първа бира, но за мен беше капакът, защото преди това вкъщи бях приела достатъчно количество алкохол“, спомня си Ива. 

Тогава приятелките й записали час при доктор. „Годината беше 2007-а. Отидох, но не знаех какво точно ми се случва. А и докторката не ми обясни. Назначи ми лечение с транквиланти. Каза ми да спра алкохола. Докато приемах лекарствата, се чувствах спокойна. Когато лечението приключи, реших, че мога да пия отново по малко. Така започнах с бяло вино, но много бързо се върнах към концентрата и към редовното пиене. Не мога да кажа какво количество алкохол приемах на ден. Но едно е да пиеш вечер и сутрин да си махмурлия, а друго е да се събудиш с желанието за още алкохол, който да приемеш покрай кафето. Ей така, да глътнеш малко, за да започнеш деня“, обясни жената. 

Ива имала и мъж, но се криела от него, че пие. „Купувах си алкохол, преливах го в друга бутилка, за да не се вижда какво точно пия. Нямаше и значение какъв вид е алкохолът – ракия, уиски, водка, важното беше да е силен, за да ми замъгли съзнанието“, обясни жената.

След време решила да потърси отново същата докторка, при която вече е ходила. „Обадих й се и я попитах това дали е алкохолизъм и тя ми отговори положително. Така с моя мъж решихме да направим нещо за мен. Много е важно да имаш някой до себе си и да те подкрепя. Първо изхвърлихме всички бутилки с алкохол, които имаше вкъщи. У дома никой вече не пиеше – нито той, нито аз. Но… не можах да спра. Започнах да се крия. Пиех, а след това си казвах, че няма да се повтори. Но се самозалъгвах. Не исках да пия, бях в борба със себе си, но алкохолът всеки път побеждаваше. Сякаш това не бях аз, сякаш нещо ме буташе до посегна отново към него. Все едно бяхме две жени и се борихме една с друга – едната казваше „върви и надигни бутилката“, а другата – „не, не искам“. Е, първата все побеждаваше“, разказа Ива. 

Преди да влезе в групата за анонимни алкохолици около шест-седем години почти не пиела. „Но през това време имах и периоди, когато посягах отново. Заболяването беше по-силно от мен. След като влязох в групата за анонимни алкохолици, разбрах, че този период се е нарича „сух алкохолизъм“. За определено време си трезв, защото приемах отново и лекарства, но заболяването се обажда и отново посягаш. Въпросът е да задържиш тази трезвост, а тогава не можех да се справя с това. Когато се появяваше желанието за алкохол, се чувствах безсилна – пиех, но все едно беше някой друг, все едно не бях аз. Веднага след това се чувствах виновна, гузна и се питах защо го направих отново. Мъжът ми ме е хващал, а и сама съм му признавала“, разказа Ива. 

Всъщност поведението на мъжа й я стимулира да предприеме сериозна стъпка за лечение на зависимостта си. „Усетих, че на него взеха да му писват тези мои забежки към алкохола. Криех се зад фразата, че съм болна, не можех да обясня защо пия, но се уплаших, че може да се разделим“, каза Ива. 

Така разбрала, че в Русе има група за анонимни алкохолици и решила да потърси помощ. „Дойдох на първата сбирка на 28 декември 2021 година. Видях съмишленици, видях хора, които също са болни като мен от алкохолизъм. Но и видях, че са се отървали от тази зависимост и са „чисти“. Чух историите им. Разбрах, че има изход. В тази група можех да споделям всичко, което ме тревожеше и което ме притесняваше, да го кажа на мъжа ми или на приятели. В тази група ние си споделяме най-съкровените тайни, най-големите страхове и емоции, които имаме. Казваме си всичко, защото сме еднакви“, обясни Ива. 

Така се амбицирала, че трябва да посещава тази група и да направи всичко каквото й кажат, за да покаже, че наистина може да спре да пие. „Започнах да чета литературата, която ми бе предоставена, влязох и в онлайн групи, в които имаше по няколко пъти на ден сбирки, та дори и вечер. Имах и наставничка, която се грижеше за мен и ми помагаше. Трябваше да извървя всички „12 стъпки“ и го направих“, каза Ива. Първата стъпка била да признае, че е безсилна пред алкохола и че животът й е неуправляем. „Дванадесетата стъпка беше да подадеш ръка на друг човек – както на член на групата, така и на някого извън нея, на някого в живота, за да разбере обществото, че вече си отговорен човек“, казва Ива. 

Въпреки това с мъжа й се разделили. „Не го виня. Алкохолът беше проблем и да имам деца. Забравих да родя. Алкохолизмът изяжда майчиния инстинкт. Имала съм мечти и желания за дете, дори съм си представяла каква стая ще му направим. Имах и мъж до себе си. Но решението за дете беше за мен в далечното бъдеще. Така моята мечта да родя остана в бутилката“, каза още Ива. 

По думите й най-ефикасният лек за алкохолизма е общуването с друг алкохолик. „Това оздравява. Ако човек, който е зависим от алкохола, иска да спре да пие и да се изчисти, нека дойде при нас в групата и да опита. Сбирките се организират всеки вторник от 19:00 часа в помещение в двора на католическата църква „Свети Павел от Кръста“ в Русе“, каза още Ива. И отбеляза, че в групата за анонимни алкохолици няма такси – издържат се сами чрез собствените си волни дарения. 

Тя споделя, че е много важно да си трезвен не само физически, но също емоционално и духовно. „Вече с други очи гледам на живота. Ако развитието ми бе спряло през 2000-та година, то сега започнах да уча живота отново, започнах да се уча да бъда отговорен човек. Защото алкохолизмът има и други симптоми – не е само пиенето, а и безотговорността. И всеки сам решава дали има проблем с алкохола. Трябва да си безмилостно честен със себе си. Ключът към успеха е, когато си поставиш сам диагнозата, когато си кажеш, че имаш проблем и нужда от помощ“, сподели още Ива.

Източник: БТА