Румъния заема първо място в Европа и е втора в света по производство на сливи, но съвсем малка част от костилковия плод попада в буркани под формата на мармалад, сладко или компот. Около 80 процента от реколтата отива в казани за дестилация, за да се превърне в „цуйка“ (ракия от сливи), посочват местните медии Диджи 24 и „Зиарул финанчиар“. За малките семейни стопанства в райони като Арджеш и Вълча това е не просто вековна традиция за посрещане на гости, но и най-сигурният начин за консервиране на бързо развалящия се плод, отбелязват местните медии.

„Фактът, че голяма част от потребителите предпочитат да превърнат тези плодове в алкохолни напитки, подсказва, че от гледна точка на хората, които контролират процеса, това е най-ценното приложение на продукта“, посочва икономистът Кристиан Насуля, цитиран от Диджи24.

„Освен това, когато идват гости, това e елемент от социално взаимодействие – поне сред мъжете“, обяснява социологът Михня Преотеси.

Сливите биха могли да донесат повече приходи на производителите, ако се преработват в продукти, които могат да се продават целогодишно, посочва Диджи 24.

„Плодово масло, конфитюр, компот, сладка – точно както са се приготвяли преди години… Те са отлични, когато се изсушат; сушените сливи имат най-високо съдържание на антиоксиданти“, обяснява Мадалина Бутак от Института за изследвания и развитие в овощарството в Питещ-Мъръчинени.

Тя допълва, че през последните години овощарският сектор е станал силно фрагментиран, като са се появили голям брой малки стопанства. Според нея създаването на кооперативи би позволило по-добро оползотворяване и реализация на продукцията.

През 2024 г. реколтата от сливи в Румъния достига близо 600 000 тона. Близо 45 процента от всички овощни дръвчета в страната са именно сливови.

Източник: БТА

Утре в Загреб ще бъде създаден подвижен надгробен паметник в памет на ромите жертви през Втората световна война, предаде агенция ХИНА. Инициативата е част от работилница, организирана от Центъра „Театър на потиснатите – POKAZ“. Посетителите ще бъдат поканени да донесат и поставят снимки, цветя и лични вещи.

Проектиран от художника и архитект Антонио Гргич, мобилният надгробен паметник е част от международен проект, насочен към запазване на паметта за геноцида срещу роми и синти.

Програмата „Гласове на общността: Овластяване чрез действие и изкуство“ започва в 15:00 ч. в център POKAZ, намиращ се на ул. „Божидара Аджия“. Под ръководството на художничката Ника Рукавина участниците ще изградят дървен кенотаф – символична гробница, в която няма човешки останки.

Поставена на колела и вдъхновена от традиционните ромски каруци, конструкцията е замислена като общо пространство за възпоменание, оформено от самата общност.

„Идеята не е да им се налага даден обект, а да им се даде възможност сами да го изградят и оформят“, каза Гъргич пред агенция ХИНА.

Подобни кенотафи се създават и в другите участващи страни. Един вече е изграден в Румъния, а са планирани инициативи в Италия и на територията на мемориала „Аушвиц“ в Полша.

Кураторът Желка Иванчич от Culture Hub Croatia каза, че художествената творба е предшествана от дискусии с потомци на оцелели и проучване на по-малко известни и немаркирани места на преследване. Историкът Даниел Вояк е допринесъл за архивните проучвания в Хърватия.

Тя отбеляза, че проектът е трябвало да бъде адаптиран към различните обстоятелства в Хърватия, Италия, Румъния и Полша. Първоначалният план за провеждане на дейности в ромско селище в Загреб не беше осъществен поради практически и организационни трудности.

В Румъния кенотафът е бил изложен в ромско село, където жителите са добавили семейни снимки.

Програмата в Загреб ще завърши с запалване на свещи в памет на ромите жертви, депортирани от града в нацистки лагери на смъртта.

Събитието се организира от Culture Hub Croatia, POKAZ и ROMHR в рамките на финансирания от ЕС проект GIVO („Дай глас на нашите спомени“), който продължава до януари 2027 г. Очаква проектът да завърши със създаването на виртуален музей, документиращ места на преследване, образователни материали и видеозаписи на съответните локации.

Предвидени са и допълнителни дейности в градовете Беловар и Копривница.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА