Национална конференция на българската адвокатура на тема „Изкуственият интелект и навлизането му в адвокатската професия. Предизвикателства и отговорности пред адвокатите“ започна в Русе. Форумът в Гранд хотел „Рига“ се организира от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Русенската адвокатска колегия.

Конференцията беше открита от председателя на Висшия адвокатски съвет адвокат Стефан Марчев. Той отбеляза, че Русе е знаково място за обсъждане на тази тема, тъй като е символ на модерността. Марчев припомни още, че в крайдунавския град преди 150 години общественикът и първи български служебен адвокат Илия Цанов защитава Ботевите четници в публичен процес.

„Този пример показва, че колкото и да анализираме технологиите и колкото и възможности да ни предоставят, в основата на нашата професия стоят човешкият морал, доблестта и смелостта. Именно те могат да ни помогнат да използваме изкуствения интелект, като същевременно запазим човешкото лице и сърце на адвокатската професия“, каза адв. Марчев.

Сред гостите са кметът на Русе Пенчо Милков, областният управител проф. д-р Любомир Владимиров, неговият заместник Валери Йорданов, председателят на Общинския съвет и почетен ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“ акад. Христо Белоев, окръжният прокурор Радослав Градев, председателят на Адвокатската колегия в крайдунавския град Златан Златанов, заместник-деканът по учебната дейност на Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“ доц. д-р Зорница Йорданова и др.

„Изкуственият интелект ще промени живота на всички нас – както на нашето поколение, така и на поколенията след нас“, отбеляза адв. Златан Златанов.

„Пред нас стои възможността да дадем нов ракурс и нова парадигма за използването на изкуствения интелект чрез удовлетворени, наситени, просветени и осъзнати хора. Защото юристите винаги са били и общественици, а въпросът в момента е обществен, а не само професионален“, заяви кметът на Русе Пенчо Милков, който е адвокат по професия.

„Считам, че новите технологии трябва да бъдат прилагани в съответствие с принципите на правото, а не правото да бъде подчинявано изключително на технологичните възможности“, отбеляза областният управител Любомир Владимиров.

„За мен е изключително важно именно в този момент, когато изкуственият интелект навлиза все по-силно в нашия живот и общество, тази тема да се обсъжда днес. Тази тема ще става все по-актуална и за мен ще бъде много интересно да проследя дискусията и да чуя отговорите на поставените въпроси“, заяви академик Христо Белоев.

Програмата на форума предвижда два тематични панела. Първият е посветен на архитектурата и принципите на изкуствения интелект, неговите функционалности, рискове, сигурност и технологична готовност.

Сред въпросите, които се обсъждат, са възможностите за приложение на изкуствения интелект в правосъдната система и юридическите професии, рисковете от дезинформация, генериране на фалшиво съдържание и киберзаплахи, както и необходимите компетенции за безопасна и ефективна работа с подобни системи. В панела участват Иван Драганов, адвокат Елислав Атанасов, Доброслав Димитров и доц. д-р Мариана Тодорова. Модератор е доц. д-р Гергана Върбанова.

В следобедните часове ще се състои вторият панел, озаглавен „Адвокатурата в ерата на алгоритмите и системите с изкуствен интелект. От какво имаме нужда – регулация, етика или дигитални умения? Ролята на органите на адвокатурата“.

Дискусията ще обхване въпросите за адвокатската тайна, етичните стандарти, правната и дисциплинарната отговорност при използването на генеративен изкуствен интелект, както и необходимостта от регулация и повишаване на дигиталната грамотност на адвокатите. Участници ще бъдат проф. д.н. Георги Димитров, доц. д-р Гергана Върбанова и адвокат Емилиян Арнаудов. Модератор ще бъде заместник-председателят на Висшия адвокатски съвет адвокат Асен Георгиев.

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА

Заради войната в Украйна, през следващия програмен период девет държави може да получат допълнителна финансова подкрепа от ЕС заради загубите, които търпят, каза във Варна полският евродепутат Яцек Протас, който е вносител на доклада за новия фонд за охрана на източните граници.

Колегата му от България Андрей Новаков уточни, че планираното финансиране за нашата страна в новата многогодишна финансова рамка е 22,3 милиарда евро, което означава, че средствата може да се увеличат с 2 милиарда евро като компенсация за различните браншове, търпящи загуби заради военните действия.

Целта на визитата на делегацията от Европейския парламент във Варна беше да се види на място ситуацията в Черноморския регион след атаките с дронове срещу търговски кораби. Посещението е по инициатива на Андрей Новаков и Емил Радев. Освен полския евродепутат Яцек Протас, във Варна бяха още Ангелика Винциг от Австрия и Свен Симон от Германия. 

Тази визита надгражда резолюцията, гласувана миналата седмица, която настоява за мисия в Черно море, която да охранява търговските кораби, както и за осигуряване на допълнително финансиране чрез Фонд за охрана на външните граници, посочи Новаков. По думите му, това е цялостен пакет от мерки, който обаче трябва да бъде приет и от българското правителство и подкрепен от европейските институции. Емил Радев изтъкна, че заради зачестилите атаки по търговски кораби страната ни търпи икономически щети. Застраховките на търговското корабоплаване скочиха над пет пъти, за танкерите – до дванайсет пъти, и има опасност при последващи удари да спре въобще застраховането на корабите в Черно море, посочи евродепутатът. 

Визитата ни в България като членове на Европейския парламент е с ясното послание, че Европа е единна и страната ви не е сама, допълни Симон. Той акцентира върху това, че сигурността в Черно море не е просто регионален въпрос, а засяга европейската сигурност и стабилността на общото ни бъдеще. Нашето послание е за партньорство, уважение и споделена отговорност, трябва да работим заедно, за да укрепим сигурността си, да защитим гражданите си и да подкрепим засегнатите от войната на Русия срещу Украйна, каза още евродепутатът. По думите му, това изисква политическа решителност, финансови ангажименти, по-силни отбранителни способности, както и продължаваща хуманитарна, икономическа и военна помощ за Украйна.

ЕК обяви специална стратегия за регионите, граничещи с Русия, Украйна и Беларус, признавайки ги като зона за стратегическа намеса, допълни Яцек Протас. Той уточни, че с доклада, чийто автор е, се предлага девет държави – от България до Финландия, да получат допълнително финансиране до 10 процента през следващия програмен период. Необходимо е увеличение на нивото на публичните инвестиции, както и на държавната помощ за предприемачите, посочи Протас. По думите му, в доклада е посочено още, че в тези региони трябва да бъдат реализирани инвестиции с двойно предназначение, които обслужват жителите всекидневно в мирни времена и имат отбранително значение по време на война. Цяла обединена Европа трябва да застане солидарно с регионите, които страдат най-много в резултат на войната в Украйна, подчерта Протас.

Ангелика Винциг посочи, че нейните сънародници в Австрия не са наясно какво се случва в държавите, близки до конфликта. Тя уточни, че заради това се е включила в делегацията, за да се запознае от първа ръка със ситуацията и фактологията. По думите ѝ, получената информация ще бъде представена както в европейските институции, така и в страните членки.

Тези 10 процента повече средства за най-засегнатите държави, означават 2,2 милиарда евро повече за България, подчерта Новаков и изрази надежда, че тази цел ще получи подкрепата и на българското правителство. Той допълни, че сега текат преговорите на европейските държави за окончателната форма на бюджета на ЕС. По думите му, по финансовата рамка за периода 2028 – 2034 г. би трябвало да има съгласие най-късно през лятото на следващата година и тя да влезе в сила от 1 януари 2028 година. 

Емил Радев коментира още, че делегацията е посетила Военноморското училище във Варна и се е запознала с изграждането на Европейски център за сигурност в Черно море, базиран във Варна и в Констанца. Той уточни, че заедно с колегите си ще искат допълнително финансиране за бързата реализация на проекта, тъй като центърът ще даде на двете държави много допълнителни възможности.

Източник: БТА