България има потенциал да развива собствени технологии за наблюдение и сигурност в Черно море, но е важно разработките да достигат до реално приложение и серийно производство. Това заяви Виктор Данчев, главен технологичен директор на „ЕндуроСат“ (EnduroSat), по време на панела „Иновации: Технологии за сигурен и устойчив Черноморски регион“ на втория международен форум „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“ в Бургас. Той посочи, че за по-добро наблюдение на морската среда и повишаване на сигурността е необходимо да се съчетават различни технологични решения, сред които морски и въздушни дронове, сателитни системи и комуникационни технологии.

Данчев открои и необходимостта Европа да развива собствена технологична инфраструктура, така че да не зависи от външни решения.

Според него едно от основните предизвикателства пред европейските компании е преходът от разработването на нови технологии към производството им в големи количества. Като пример за развитието на българската космическа индустрия той посочи компанията EnduroSat, чийто сателити са се увеличили от седем до 106 през последните 12 години. За този напредък са допринесли местната предприемаческа екосистема и наличието на добре подготвени специалисти в България.

Димитър Енчев, съосновател на „Хелиос Марин“ (Helios Marine) представи разработен от компанията соларно-електрически дрон за морски изследвания и наблюдение. Той обясни, че апаратът може да остава продължително време на едно място и да изпълнява различни мисии. Целта на компанията е производствената му цена да бъде под 100 000 евро за брой. По думите на Енчев подобни технологии могат да намерят приложение както в морските изследвания, така и при наблюдението на морските граници.

Той отбеляза, че предизвикателствата, породени от военните действия в Черно море, могат да стимулират разработването на нови технологични решения с двойна употреба. Като проблем пред иновационния процес посочи и продължителните процедури за кандидатстване по европейски програми, които понякога забавят реализацията на идеите.

Необходимостта научните разработки да се превръщат в практически решения беше акцент и в изказването на проф. д-р Стелиян Димитров, заместник-ректор по научноизследователска, научна проектна дейност и информационни дейности на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той представи разработка за прогнозиране на внезапни наводнения в малки водосбори, при която се използват дигитални двойници на територии, мултиспектрални изображения и изкуствен интелект за установяване на най-уязвимите зони. Димитров посочи, че разработката е предложена на Министерството на околната среда и водите, а университетът работи и с Община Бургас по решаването на конкретни местни проблеми. Според него следващата важна стъпка за българските университети е да развиват приложната наука и трансфера на знания и технологии към бизнеса.

Проф. д-р Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, също акцентира върху връзката между научните изследвания и бизнеса. Той посочи, че университетът развива сътрудничеството си с местните компании и общината, включително чрез създадените центрове за върхови постижения. По думите му предизвикателството е натрупаните знания и научни разработки да намерят по-широко практическо приложение и да подпомагат развитието на местната икономика.

Възможностите на космическите технологии за наблюдение на околната среда бяха представени от Гордън Кембъл, ръководител на Секция „Устойчивост и конкурентоспособност“ в Европейската космическа агенция. Той обясни, че комбинирането на данни от различни сензори и наблюдателни мрежи позволява да се проследяват множество процеси и да се изготвят по-точни прогнози. Като пример посочи наблюдението на река Дунав, което може да подпомогне избора на подходящи действия при засушаване. Той открои и възможностите за съчетаване на сателитни данни с роботизирани системи.

В панела участваха още европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева и министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Дискусията беше модерирана от Ивелина Стратева, директор на дирекция „Икономика и стопански дейности“ в Община Бургас.

Източник: БТА

България трябва да запази позитивните си послания в сферата на туризма и за това трябва да работят заедно държавата, бизнесът, индустрията, каза съветникът на министъра на туризма доц. Красимир Александров при откриването на 19-ия Черноморски туристически форум във Варна. Организатор на събитието е Варненската туристическа камара. Сред участниците са министърът на туризма Илин Димитров, областният управител Марио Смърков, зам.-кметът Снежана Апостолова, представители на бизнеса, академичната общност, различни институции. Настоящото издание на форума е под надслов „Интелигентните туристически дестинации – иновации и устойчиво развитие“ с акцент върху използването на данни в туризма и приложението на изкуствения интелект и дигиталните технологии за подобряване на преживяванията.

Ако не ескалират форсмажорно събитията в региона, едва ли настоящите инциденти в Черно море ще се отразят толкова на пазарното търсене сред желаещите да почиват, допълни Александров. Неговите очаквания са, че не е изключено някои от пазарите да реагират по-предпазливо, особено по-далечните, тъй като възприятията на събитията от разстояние е по-различно. Нашата задача е да акцентираме върху позитивните послания и да създаваме по-добри условия за туризъм, включително в съотношението качество-цена, допълни Александров.  

Той се спря и върху необходимостта от вземане на решения за развитието на сектора на базата на адекватна, коректна и всеобхватна информация. Според него това би позволило да се реагира бързо и точно във всяка ситуация. Александров изтъкна, че министерството работи активно в тази посока, за да има единна и структурирана база достоверни данни, както и обща методология за оценка на качеството.

Позицията на доц. Александров бе подкрепена и от съпредседателя на Варненската туристическа камара проф. Стоян Маринов. Той изтъкна, че кризисните ситуации, ако не продължават дълго, бързо отшумяват. Като примери Маринов посочи случилите се атентати в различни държави, след които е имало бърз отлив на туристи, но след няколко месеца секторът се е възстановявал. За нас са важни позитивните послания и развитието на мирен и спокоен туризъм, нямаме нужда от „тъмните“ видове екстремен туризъм, допълни още експертът.

За отминалия летен сезон той посочи, че в община Варна има съвсем лек спад в броя на туристите, но приходите са значително повече от миналата година. Сезонът не беше лесен, но бизнесът се справи, бе мнението на Маринов. Той коментира още, че през зимните месеци културният и спортен календар на града е достатъчно богат и може да привлича гости както от цялата страна, така и от съседни държави.

Източник: БТА

Броят на безработните в Германия достига 2,955 млн. души през октомври, което е увеличение с 44 000 спрямо същия месец на 2025 г., съобщи федералната агенция по заетостта „Дестатис“ (Destatis). Спрямо септември броят им намалява с 40 000 поради сезонни фактори, а равнището на безработицата се понижава с 0,1 процентни пункта до 6,3 на сто.

„Икономическите условия все още не са достатъчни за подобрение на пазара на труда“, заяви председателят на Управителния съвет на агенцията Андреа Налес. „Спадът на безработицата през октомври е сравнително слаб.“

През октомври миналата година месечното намаление също е било ограничено и е възлизало на 44 000 души.

Търсенето на работна ръка остава слабо. В бюрата по труда са регистрирани 654 000 свободни работни места, с 31 000 повече спрямо година по-рано.

По предварителна оценка на агенцията през октомври 1,065 млн. души са получавали обезщетения по осигуряването за безработица, което е увеличение с 88 000 на годишна база.

Броят на трудоспособните получатели на минимална социална помощ е намалял със 172 000 до 3,559 млн. души. Не всички от тях са безработни, тъй като част от работещите получават допълваща подкрепа заради недостатъчни доходи.

Най-висока остава безработицата в провинция Бремен, където равнището е 11 на сто спрямо 11,4 на сто година по-рано. Следват Берлин с 10,4 на сто и Саксония-Анхалт със 7,9 на сто.

Най-ниски са стойностите в Бавария, 4 на сто, и Баден-Вюртемберг, 4,6 на сто.

Затруднения има и на пазара за професионално обучение. „Вследствие на икономическата слабост обявите за места за професионално обучение продължават да намаляват значително“, посочи Налес. По думите ѝ това допълнително влошава възможностите на кандидатите.

От октомври 2025 г. до септември 2026 г. пред агенциите и центровете по заетостта са заявени общо 469 000 места за професионално обучение, от които 453 000 в предприятия. Общият брой е с 31 000 по-малък спрямо предходния годишен период.

Същевременно 447 000 кандидати са използвали посредническите услуги за намиране на място за обучение, с 3000 повече спрямо година по-рано.

До края на септември професионално обучение са започнали 179 000 от кандидатите, с 12 000 по-малко спрямо предходната година. Делът им от 40 на сто е най-ниският след обединението на Германия, според данните на агенцията.

Източник: БТА