България има потенциал да развива собствени технологии за наблюдение и сигурност в Черно море, но е важно разработките да достигат до реално приложение и серийно производство. Това заяви Виктор Данчев, главен технологичен директор на „ЕндуроСат“ (EnduroSat), по време на панела „Иновации: Технологии за сигурен и устойчив Черноморски регион“ на втория международен форум „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“ в Бургас. Той посочи, че за по-добро наблюдение на морската среда и повишаване на сигурността е необходимо да се съчетават различни технологични решения, сред които морски и въздушни дронове, сателитни системи и комуникационни технологии.

Данчев открои и необходимостта Европа да развива собствена технологична инфраструктура, така че да не зависи от външни решения.

Според него едно от основните предизвикателства пред европейските компании е преходът от разработването на нови технологии към производството им в големи количества. Като пример за развитието на българската космическа индустрия той посочи компанията EnduroSat, чийто сателити са се увеличили от седем до 106 през последните 12 години. За този напредък са допринесли местната предприемаческа екосистема и наличието на добре подготвени специалисти в България.

Димитър Енчев, съосновател на „Хелиос Марин“ (Helios Marine) представи разработен от компанията соларно-електрически дрон за морски изследвания и наблюдение. Той обясни, че апаратът може да остава продължително време на едно място и да изпълнява различни мисии. Целта на компанията е производствената му цена да бъде под 100 000 евро за брой. По думите на Енчев подобни технологии могат да намерят приложение както в морските изследвания, така и при наблюдението на морските граници.

Той отбеляза, че предизвикателствата, породени от военните действия в Черно море, могат да стимулират разработването на нови технологични решения с двойна употреба. Като проблем пред иновационния процес посочи и продължителните процедури за кандидатстване по европейски програми, които понякога забавят реализацията на идеите.

Необходимостта научните разработки да се превръщат в практически решения беше акцент и в изказването на проф. д-р Стелиян Димитров, заместник-ректор по научноизследователска, научна проектна дейност и информационни дейности на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той представи разработка за прогнозиране на внезапни наводнения в малки водосбори, при която се използват дигитални двойници на територии, мултиспектрални изображения и изкуствен интелект за установяване на най-уязвимите зони. Димитров посочи, че разработката е предложена на Министерството на околната среда и водите, а университетът работи и с Община Бургас по решаването на конкретни местни проблеми. Според него следващата важна стъпка за българските университети е да развиват приложната наука и трансфера на знания и технологии към бизнеса.

Проф. д-р Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, също акцентира върху връзката между научните изследвания и бизнеса. Той посочи, че университетът развива сътрудничеството си с местните компании и общината, включително чрез създадените центрове за върхови постижения. По думите му предизвикателството е натрупаните знания и научни разработки да намерят по-широко практическо приложение и да подпомагат развитието на местната икономика.

Възможностите на космическите технологии за наблюдение на околната среда бяха представени от Гордън Кембъл, ръководител на Секция „Устойчивост и конкурентоспособност“ в Европейската космическа агенция. Той обясни, че комбинирането на данни от различни сензори и наблюдателни мрежи позволява да се проследяват множество процеси и да се изготвят по-точни прогнози. Като пример посочи наблюдението на река Дунав, което може да подпомогне избора на подходящи действия при засушаване. Той открои и възможностите за съчетаване на сателитни данни с роботизирани системи.

В панела участваха още европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева и министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Дискусията беше модерирана от Ивелина Стратева, директор на дирекция „Икономика и стопански дейности“ в Община Бургас.

Източник: БТА

Хакери откраднаха криптовалути на стойност 6,3 млрд. долара от „Байненс” (Binance) – най-голямата борса за криптовалути в света, пише Ройтерс. Това е рекордна кражба на цифрови активи.

Ето какво е известно до момента, според обобщение на информационната агенция. 

Какво се случи?

От портфейли, които „Байненс” използва за обработка на трансакции, са били източени криптовалути на стойност около 6,3 млрд. долара, съобщи борсата. Това сочи и анализът на експерти на данните в блокчейна.

В изявление в социалната мрежа „Екс” (X) „Байненс” съобщи, че първоначално е смятала, че атаката е свързана с компрометиран лаптоп. „Последвалото ни разследване обаче разкри допълнителни точки на пробив“, добави компанията, без да предоставя повече подробности.

Борсата поддържа фонд за сигурност на активите на потребителите – резерв от биткойни на стойност 1 млрд. долара, предназначен да защитава клиентите в случай на пробив в сигурността, според информация на нейния уебсайт.

Съизпълнителният директор на „Байненс” Ричард Тенг заяви, че загубите ще бъдат покрити със средства от фонда и ресурси на компанията.

Според американската компания за блокчейн анализи „Ти Ар Ем Лабс” (TRM Labs) нападателите са компрометирали „инфраструктурата за подписване“ на „Байненс”, която удостоверява и разрешава трансакциите. Това им е позволило да издадат инструкции, чрез които да изпразнят засегнатите портфейли.

Основната част от кражбата е извършена в рамките на около 20 минути, сочат данните в блокчейна. Атаката е започнала малко след 22:00 ч. българско време снощи.

След прехвърлянето на средствата нападателите са побързали да ги преместят извън обсега на контрагентите на „Байненс” и емитентите на стейбълкойни. Последните са замразили приблизително половината от откраднатите активи.

Необичайна особеност на някои криптовалути, включително големи стейбълкойни като Ю Ес Ди Ти (USDT) на „Тетър” (Tether) и Ю Ес Ди Си (USDC) на „Съркъл” (Circle), е, че техните емитенти могат дистанционно да ги замразяват.

„Казано по-просто, нападателят може да не е откраднал ключа към трезора, а да е превзел системата, която нарежда на трезора да освободи средствата“, заяви Джошуа Чу, хонконгски адвокат, специализиран в дела, свързани с криптовалути.

Кой стои зад атаката?

Няколко американски компании за блокчейн анализи заявиха, че атаката има сходства с предишни операции, приписвани на севернокорейски хакери.

Тенг съобщи, че разследването на „Байненс” все още не е установило самоличността на нападателите. Северна Корея редовно отрича да е замесена в кибератаки и кражби на криптовалути. Мисията на страната в Женева и посолството ѝ в Китай не са отговорили на запитванията за коментар на този етап.

„Ти Ар Ем Лабс” заяви, че пробивът има характеристики, сходни с миналогодишната атака срещу криптоборсата „Байбит” (Bybit), която ФБР приписа на севернокорейски хакери. Компанията посочи, че е силно уверена, че зад кражбата от „Байненс” (Binance) стои същата група.

„Чейнаналисиз” (Chainalysis) съобщи, че средства, откраднати при атака срещу „Битгет” (Bitget) миналия месец, се смесват с постъпленията от пробива в „Байненс” (Binance).

Къде са парите?

Около половината от откраднатите активи са били стейбълкойни, които впоследствие са замразени от емитенти като „Тетър” (Tether), „Сиркъл” (Circle), „Рипъл” (Ripple) и „Уърлд либърти файненшъл” (World Liberty Financial) – криптопредприятието на семейство Тръмп.

Това не означава, че токените ще бъдат върнати на „Байненс” (Binance), но значително ограничава възможностите на нападателите да ги обменят в пари.

„Ти Ар Ем Лабс” съобщи, че част от средствата вече са били използвани като обезпечение за заемане на етер. Компанията оценява, че биткойни и етер на стойност около 2,4 млрд. долара са извън обсега на нападателите.

„Няма компания, която да емитира биткойн или етер, и никоя компания не може да замрази тези две криптовалути“, заяви Патрик Тан, главен юрисконсулт на сингапурската компания за блокчейн анализи „ЧейнАргос” (ChainArgos).

„Биткойните и етерът могат да бъдат спрени единствено, ако нападателят ги изпрати към борса или брокер на криптоактиви, който има възможност и желание да ги замрази, или ако правоохранителните органи получат частните ключове“, добави той.

Участници на пазара смятат, че нападателите вероятно ще се опитат да смесят откраднатите токени с други активи или да използват по-малко известни криптовалути и борси, за да прехвърлят средствата.

„С течение на времето вероятността тези средства да бъдат вкарани в други борси или платежни доставчици намалява – на практика те попадат в черни списъци“, заяви Бернардо Бритес, главен изпълнителен директор на компанията за инфраструктура на стейбълкойни „Трейс файненс” (Trace Finance).

„В действителност голяма част от приходите от хакерски атаки могат да бъдат изпрани само през първите няколко часа, но след това обаче много различни участници вече знаят, че средствата са маркирани като откраднати, и обикновено те остават блокирани с години“, коментира той.

Какво следва? 

Кражбата е поредният случай от серия големи пробиви в сигурността на цифровите активи. Според „Ти Ар Ем Лабс” през миналата година при близо 150 инцидента са били откраднати криптовалути на стойност общо 2,9 млрд. долара.

Атаката също така разклати доверието в сектора.

Цените на криптовалутите се понижиха днес, а общата пазарна капитализация на стейбълкойните намаля, което подсказва, че инвеститорите изтеглят средства от цифровите активи.

Източник: БТА

България трябва да запази позитивните си послания в сферата на туризма и за това трябва да работят заедно държавата, бизнесът, индустрията, каза съветникът на министъра на туризма доц. Красимир Александров при откриването на 19-ия Черноморски туристически форум във Варна. Организатор на събитието е Варненската туристическа камара. Сред участниците са министърът на туризма Илин Димитров, областният управител Марио Смърков, зам.-кметът Снежана Апостолова, представители на бизнеса, академичната общност, различни институции. Настоящото издание на форума е под надслов „Интелигентните туристически дестинации – иновации и устойчиво развитие“ с акцент върху използването на данни в туризма и приложението на изкуствения интелект и дигиталните технологии за подобряване на преживяванията.

Ако не ескалират форсмажорно събитията в региона, едва ли настоящите инциденти в Черно море ще се отразят толкова на пазарното търсене сред желаещите да почиват, допълни Александров. Неговите очаквания са, че не е изключено някои от пазарите да реагират по-предпазливо, особено по-далечните, тъй като възприятията на събитията от разстояние е по-различно. Нашата задача е да акцентираме върху позитивните послания и да създаваме по-добри условия за туризъм, включително в съотношението качество-цена, допълни Александров.  

Той се спря и върху необходимостта от вземане на решения за развитието на сектора на базата на адекватна, коректна и всеобхватна информация. Според него това би позволило да се реагира бързо и точно във всяка ситуация. Александров изтъкна, че министерството работи активно в тази посока, за да има единна и структурирана база достоверни данни, както и обща методология за оценка на качеството.

Позицията на доц. Александров бе подкрепена и от съпредседателя на Варненската туристическа камара проф. Стоян Маринов. Той изтъкна, че кризисните ситуации, ако не продължават дълго, бързо отшумяват. Като примери Маринов посочи случилите се атентати в различни държави, след които е имало бърз отлив на туристи, но след няколко месеца секторът се е възстановявал. За нас са важни позитивните послания и развитието на мирен и спокоен туризъм, нямаме нужда от „тъмните“ видове екстремен туризъм, допълни още експертът.

За отминалия летен сезон той посочи, че в община Варна има съвсем лек спад в броя на туристите, но приходите са значително повече от миналата година. Сезонът не беше лесен, но бизнесът се справи, бе мнението на Маринов. Той коментира още, че през зимните месеци културният и спортен календар на града е достатъчно богат и може да привлича гости както от цялата страна, така и от съседни държави.

Източник: БТА