Използването на изкуствен интелект (ИИ) все още не може да се определи като масова практика в мултинационалните компании, показва изследване на КНСБ за тенденциите на условията на труд и индустриалните отношения в мултинационалните компании в България в периода 2021 – 2026 г.

Данните бяха представени от вр.и.д. директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова на дискусионен форум на Клуба на председателите на синдикални организации във филиали на мултинационални компании в България. Събитието беше организирано от КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България в централата на КНСБ в София.

Изследването е проведено в периода юни-септември 2026 г., като са интервюирани 80 души. Общо наетите лица в наблюдаваните предприятия в България са 46 742, сред тях членуващите в синдикати са 28,9%, от тях 85% са в КНСБ.

Общо 16% от анкетираните посочват, че изкуственият интелект не се използва или че внедряването му предстои, каза Виолета Иванова. Според изследването изкуственият интелект се използва в 13% от процесите за управление на човешките ресурси. В сферата на управление на веригата на доставки ИИ се използва за 9,3% от процесите, а във финансите и счетоводството – за 7,4%.

Общо 30,8% съобщават за увеличение на обема на производството или дейността. Тук попадат предимно компании в секторите на телекомуникациите, инфраструктурата, строителството и някои производствени отрасли, посочи Иванова. По думите ѝ 26,9% отчитат намаление, като това са предимно енергоемки и експортно ориентирани производства, които са подложени на натиск от високите цени на суровини, енергия и логистика, както и от засилената конкуренция извън ЕС. 

През последните 5 години най-много нови технологии са въведени в сферата на дигитализацията на процеси – 15,4%, следвана от автоматизацията и роботизацията – 12%, и енергийно-ефективните технологии – 10,3%, посочи още Виолета Димитрова.

Увеличение на заетостта се регистрира в 45,6% от предприятията, докато в 36,4% се запазва. Заетостта намалява в 15,9% от предприятията. Според Иванова основните причини са промени в пазарните условия, спад в производството, преструктуриране и дигитализация и автоматизация.

В голяма част от предприятията има специални системи за заплащане на труда, каза Виолета Иванова. Тя даде пример с модел на локално адаптирани системи за възнаграждение, използване на грейдинг система и вътрешно класифициране на длъжностите и използване на коефициент на компетентност като елемент за оценка и формиране на трудовите възнаграждения. 

Синдикални структури на КНСБ има в 81 мултинационални компании в цялата страна с близо 23 хиляди членове, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. В тези предприятия се генерира сериозен ресурс и основно там са инвестирани преките чуждестранни инвестиции от около 3,3 милиарда за миналата година. Това е близо три процента от брутния продукт, обясни Димитров. Според него в тези предприятия има водещо проникване на нови технологични решения. Мултинационалните компании са изключително важни от гледна точка на носителите на различни нови техники, смята той.

Според него е много важно да оценяваме има ли глас работникът в предприятието през синдиката, през Европейския работнически съвет, през системите за информиране и консултиране, през колективното договаряне. Корпоративната трансформация не може да се нарече успешна, ако хората, които създават нейната стойност, нямат глас при нейното определяне, каза президентът на КНСБ. Конкурентоспособността не е устойчива, ако тя се постига чрез несигурност и чрез отслабване на правата на работниците или изтощаване на самите тях и техните синдикати, смята той. Димитров отбеляза важността на демокрацията на работното място и корпоративната отговорност, както и реалната защита на човека.

Източник: БТА