Подготовката за предстоящия зимен сезон и действията при усложнена зимна обстановка обсъдиха на работна среща кметовете на малките населени места в община Търговище. Срещата се проведе в общинската администрация и бе водена от нейния секретар Христалина Халачева. В нея участва и експертът по сигурността Велислав Самсиев.

Обсъдени бяха редът за подаване на сигнали към общинската администрация при усложнена зимна обстановка и организацията на снегопочистването в общината, съобщиха от местната администрация.

С приоритет ще се почистват общинските пътища между населените места и основните улици в селата, за да се осигури достъп за линейки, полицейски автомобили и други превозни средства. На следващ етап ще се почистват и по-малките улици, уточни Велислав Самсиев.

Кметовете на Дралфа, Маково, Бистра, Пролаз, Буховци, Алваново, Надарево, Кръшно и Лиляк трябва през следващите дни да подготвят помещения за временно настаняване на пътници, блокирани заради тежки зимни условия. Помещенията трябва да разполагат с отоплителни материали и да бъдат в готовност до края на зимния сезон.

По време на срещата бе обсъдена и организацията за редовно снабдяване на населението със стоки и услуги от първа необходимост. Кметовете ще трябва своевременно да уведомяват общинската администрация при необходимост от организиране на транспорт до Търговище за пациенти на хемодиализа и бременни жени.

Със заповед на кмета на общината Дарин Димитров са определени задълженията на фирмите, дружествата и общинските звена във връзка със зимната подготовка. Фирмите за автотранспорт, мобилните оператори, електроразпределителното дружество и ВиК трябва да приведат в готовност аварийно-възстановителните си групи, да извършат профилактични прегледи на електрическите агрегати и електро- и газопреносните съоръжения, както и да осигурят необходимите запаси от суровини и материали.

В заповедта е посочено още, че почистването на прилежащите площи към сградите е задължение на техните собственици, лицата, които ги стопанисват, или ръководителите на съответните учреждения.

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА

Борбата с антимикробната резистентност (АМР) е обща отговорност на лекари, фармацевти и институции. Около това мнение се обединиха експерти по време на  форум  „Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система: подходът „Единно здраве“ и междусекторно сътрудничество”, който се проведе в Националния център по заразни и паразитни болести. Целта на форума е да обедини институциите, лечебните заведения, професионалните, неправителствените и пациентските организации, академичните структури, индустрията и други заинтересовани страни около общи приоритети и действия за ограничаване на АМР и превенция на инфекциите в рамките на подхода „Едно здраве“.

България е сред държавите в Европейския съюз, в които антимикробната резистентност се увеличава, а до 2035 г. вероятно ще бъде една от държавите с най-голяма АМР. Високи нива на АМР се отчитат и в Полша, Румъния и Гърция, тъй като твърде често антибиотиците не се използват съобразно указанията, а 19% от антибиотиците, изписани от общопрактикуващите лекари, не отговарят на предписанията на медикамента. В периода 2019–2024 г. употребата на антибиотици в България е нараснала с 8%, каза Микеле Чечини, ръководител на сектора по обществено здраве в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Европейски данни за вътреболничните инфекции (ВБИ) показват 4,3 млн. случая годишно в ЕС и Европейското икономическо пространство. Ежегодно се регистрират 37 хил. преки смъртни случая и 110 хил. смъртни случая, за които ВБИ допринасят, каза Мария Лопез координатор по европейски проект, координиращ борба с АМР – EU-JAMRAI 2. По думите ѝ 71% от инфекциите са с антибиотично-резистентни бактерии. За България данните на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) показват 3,7% установена превалентност на ВБИ в болниците за активно лечение при средно за ЕС – 7,1%, каза още Лопез. „Ниската превалентност на ВБИ най-вероятно отразява недостатъчна диагноза, а не нисък процент на инфекции“, посочи Лопез.

„Ефективните антибиотични препарати остават твърде скъпи, контролът върху използването на стратегически антибиотици на практика липсва, а превенцията на разпространението на ВБИ е недостатъчно ефективна“, каза каза д-р Жулиен Димитров от Отделението по анестезиология и интензивно лечение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“. Като основни причини за ниската превенция на АМР той посочи недостатъчният сестрински персонал при съотношение медицински сестри към пациенти 1:3 или 1:4, голямата натовареност и обем работа, както и недостатъчната ангажираност на лекарите към превенцията.

Задачата на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ е да събира всички данни и да ги представя, като съвсем скоро ще бъде достъпна онлайн платформа, където всички могат да видят данните в държавата и в областите, каза доц. д-р Иван Иванов, ръководител на лабораторията. Той отбеляза като едно от най-големите събития приемането на Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Програмата определя пет ключови стратегически цели – повишаване на осведомеността, укрепване на данните, контрол и превенция, оптимизиране на употребата на антибиотици и управление и мониторинг, припомни Иванов. По думите му консумацията на антибиотици в България се премества от трето на девето място в ЕС.

Има положителни новини с ограничаване на използването на антибиотици в болничния и извънболничния сектор, каза д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ към Министерството на здравеопазването. „Тази национална програма ще ни даде повишаването на информираността сред обществото“, каза Пармакова и добави, че Министерството на здравеопазването се надява да намери точния път за съкращаване на резистентността.

Националната стратегия за антимикробна резистентност е била необходима като дългосрочен институционален процес с принос от различни екипи и ръководства, единна рамка за човешкото и ветеринарното здраве и околната среда, както и координация между институциите, каза доц. д-р Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи. Той акцентира върху необходимостта от национално наблюдение и научни данни, както и ясни отговорности, финансиране и оценка. „През 2024 г. в лечебните заведения в страната са регистрирани 16 188 случая на ВБИ при 14 912 души, по данни на Министерството на здравеопазването. За първото полугодие на 2025 г. са съобщени 7499 случая при 6875 лица. Не е достатъчно да имаме стратегия и наредба. Трябва да имаме капацитет да ги изпълним и данни, с които да докажем резултата“, каза Околийски.

Ветеринарите са длъжници към общата отговорност на здравето, каза доц. д-р Койчо Коев, главен държавен ветеринарно-санитарен инспектор в Министерството на земеделието и храните. „АМР засяга хора и животни, именно затова този подход на здраве трябва да се превърне в практика. Националната програма ни дава една обща рамка, прилагането ни дава роли и отговорности“, каза Коев.

“През 2025г. е имало 8767 инфекции с резистентнти бактерии, 550 атрибутивни смъртни случая, 83,3 млн. евро измерима цена и 429,6 млн. евро обща икономическа тежест”, каза Аркади Шарков, здравен икономист от експертен клуб за икономика и политика. По думите му резистентността остава „невидима“ в системата, тъй като не променя плащането по клиничните пътеки. Като индиректен сигнал за проблема той посочи увеличение с 60% на умрелите от бактериална пневмония и с 45,5% на умрелите от сепсис в периода между 2019 г. и 2025 г.

Фармацевтите имат способности да намаляват АМР, но трябва да имат достъп до информация за пациента, каза маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Фармацевтите все още нямат достъп до всички данни на един пациент, защото виждат само активни рецепти. Има проблем с контрола – ние като фармацевтичен съюз не можем да санкционираме, допълни Маринов. 

За да намалим употребата на антибиотици, трябва да увеличим ваксинацията, каза маг.-фарм. Милена Цонева, директор на дирекция „Лекарствена политика“ в НЗОК Цонева призова пациентите да спазват стриктно изписаната терапия. Крайно време е да има задължителен лист и амбулаторен статус в електронната система при изписване на антибиотици, каза тя.

В рамките на форума бяха проведени дискусионни панели и бяха показани видеоматериали, като участниците имаха възможност да обменят знания по важни теми на национално и международно ниво.

Източник: БТА