/ИТ/

Източник: БТА

Израелската валута акции и държавни ценни книжа се оказаха под натиск, след като първоначалните изборни резултати показаха, че десният блок на премиера Бенямин Нетаняху се представя по-добре от очакваното на произведените вчера в Израел избори, но не успява да си осигури парламентарно мнозинство, предаде Ройтерс.

При преброени около 86% от гласовете, израелските медии прогнозират, че десният блок на Нетаняху ще спечели 53 места – значително повече от 48-те, предвиждани за опозиционния блок на съперника му Гади Айзенкот, но недостатъчно за постигане на мнозинство от 61 гласа в 120-местния Кнесет. Арабските партии се очаква да спечелят 19 места.

Окончателните резултати се очакват утре.

Израелският шекел поевтиня с повече от 2% до 3,1208 за долар, отбелязвайки най-лошия си ден след атаките на „Хамас“ през октомври 2023 г. и заличавайки ръста си от вчера, когато високата избирателна активност породи очаквания за смяна на правителството, отбелязва Ройтерс.

Основният борсов индекс в Тел Авив (TA125) спадна с 2,5% – най-слабото му представяне от повече от четири месеца. Във вторник пазарът беше затворен.

Преди изборите социологическите проучвания показваха преднина за Айзенкот, което допринесе за ръста на пазарите. Някои инвеститори очакваха, че смяната на властта ще подобри отношенията със западните съюзници, ще намали регионалното напрежение и ще сложи край на съдебната реформа, предизвикала масови протести през 2023 г.

Дългосрочните държавни ценни книжа, емитирани на международните пазари, също попаднаха под натиск, губейки натрупаните наскоро позиции и движейки се в посока, обратна на общата пазарна тенденция. Облигациите с падеж през 2060 г. поевтиняха с близо 0,4 цента, като котировката „купува“ достигна 62,54 цента за долар, сочат данните на „Трейдуеб“.

Ако нито Нетаняху, нито Айзенкот успеят да съставят правителство, Израел вероятно ще отиде на нови избори, а през това време Нетаняху ще остане начело на служебен кабинет.

Израелските пазари постигнаха силен ръст въпреки тригодишния период на война и политически сътресения, който беше движен от мащабния технологичен сектор на Израел, бума в сферата на изкуствения интелект и увеличените разходи за отбрана.

Източник: БТА

Китай е емитирал финансови инструменти на стойност 800 млрд. юана (около 119 млрд. щатски долара) съгласно нова програма, основана на държавната политика. Това съобщиха днес три китайски държавни банки за целево финансиране, цитирани от Синхуа. Средствата са насочени към ключови проекти с цел увеличаване на ефективността на инвестициите.

Китайската банка за развитие (CDB) е разпределила 365 млрд. юана за проекти с общ обем на инвестициите от 5,5 трлн. юана. Китайската експортно-импортна банка (China EximBank) е отпуснала 120 млрд. юана, с които се очаква да бъдат привлечени инвестиции за над 1,7 трлн. юана. Китайската банка за развитие на селското стопанство (ADBC) е разпределила 315 млрд. юана за проекти с общ обем на инвестициите от около 4,39 трлн. юана.

Тези финансови инструменти бяха въведени за първи път през 2025 г. с първоначален ресурс от 500 млрд. юана. Приоритет получават цифровата икономика, изкуственият интелект, потребителската инфраструктура и инициативите за градско обновяване, включително модернизацията на транспортната и енергийната инфраструктура и на подземните тръбопроводни мрежи. В правителствен доклад целевият ресурс за 2026 г. беше определен на 800 млрд. юана, за да се привлекат повече частни капитали.

Значителна част от средствата са насочени към изкуствения интелект и цифровата икономика. Китайската банка за развитие е разпределила 179,01 млрд. юана за проекти в областта на изкуствения интелект, цифровата икономика, екологичното и нисковъглеродното развитие, биомедицината и потреблението.

Китайската експортно-импортна банка е подкрепила над 220 проекта в нововъзникващи сектори като цифровата икономика и изкуствения интелект. Кредитите за тези области представляват почти половината от общия размер на разпределените от банката средства.

Междувременно Китайската банка за развитие на селското стопанство е подкрепила близо 2000 проекта в области като изкуствения интелект, цифровата икономика, потреблението и екологичното и нисковъглеродното развитие, като е осигурила финансиране в размер на почти 200 млрд. юана.

Засилена е и подкрепата за частните инвестиции. Китайската банка за развитие е разпределила 127,99 млрд. юана за проекти с участие на частни инвеститори или частен капитал. Китайската експортно-импортна банка е подкрепила над 210 подобни проекта, които представляват почти 40 на сто от общия размер на разпределените от нея средства. Китайската банка за развитие на селското стопанство е финансирала близо 400 проекта с над 65 млрд. юана.

Целият ресурс от 800 млрд. юана е използван за допълване на капитала на проектите. Това помага да се облекчи недостигът на средства за големи инвестиционни инициативи, да се подобри способността им да привличат финансиране и да се мобилизират допълнително банково кредитиране и частен капитал, посочва Синхуа.

В следващия етап трите държавни банки планират да засилят контрола върху използването на средствата след инвестирането им, да предоставят съпътстващо кредитиране и ускорят превръщането на финансирането в реално изпълнявани строителни и инфраструктурни дейности, за да се постигне максимален ефект от инструментите.

Уън Бин, главен икономист на „Чайна миншън банк” (China Minsheng Bank), заяви, че отпускането на 800 млрд. юана чрез новите финансови инструменти, основани на държавната политика, в съчетание с големите инфраструктурни проекти и инициативите за градско обновяване, може да стимулира търсенето на електронни и информационни продукти, електрически машини, високотехнологично оборудване и определени суровини.

Източник: БТА