Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен даде вчера официално начало на кампанията си за президентските избори през 2027 г. с обещание за „възраждане“ на Франция, което няма да бъде съпроводено от „рязък разрив“ с миналото, предаде Франс Прес.

На митинг пред 8500 привърженици в Орлеан тя се опита да представи по-умерен и оптимистичен образ на бъдещото си управление, без обаче да отстъпи от традиционните позиции на своята партия „Национален сбор“ по въпросите за сигурността, имиграцията и националната идентичност. Началото на кампанията бе белязано от масови протести срещу крайната десница, засилени мерки за сигурност и спорове около обвинения в антисемитизъм срещу председателя на партията Жордан Бардела, отбелязват френските медии.

Шест месеца преди президентските избори Льо Пен е смятана за фаворит за победата. Социологическите проучвания ѝ отреждат убедително първо място на първия тур и победа при всички разглеждани сценарии за втория тур, посочи АФП. След като през юли бе осъдена на втора инстанция по дело за злоупотреба със средства на Европейския парламент, 58-годишната политичка вече се подготвя за четвъртия си опит да спечели президентския пост.

Между радикализма и оптимизма – така в. „Монд“ характеризира началото на кампанията на Льо Пен. Според изданието кандидатката на „Национален сбор“ се стреми да вдъхне надежда на французите и да успокои избирателите, които все още се опасяват от идването на крайната десница на власт. Убедена, че вече е спечелила спора за състоянието на страната, тя се опитва да ги убеди, че предлага по-добри решения от политическите си противници.

„Франция има хубави дни пред себе си“, заяви Льо Пен, противопоставяйки на картината на страна в криза обещанието за национално възраждане. То няма да представлява нито „рязък разрив“, нито „разрушителна революция“, увери тя.

„Монд“ обаче обръща внимание на противоречието между помирителния тон на кандидатката и радикалните елементи в нейната политическа програма. Наред с призивите за уважение, справедливост и обществено единство Льо Пен отново отправи нападки срещу глобализацията, президента Еманюел Макрон и Европейския съюз. Тя постави сред противниците на обещаното от нея възраждане ислямизма, крайнолевите активисти, партията „Непокорна Франция“ и еколозите, които обвини в различни форми на „мракобесие“.

Според „Монд“ речта, продължила около час, не съдържа съществени нови предложения, а по-скоро представя познатите позиции на крайната десница в по-положителна светлина. Изданието отбелязва, че за да стигне до Елисейския дворец, Льо Пен трябва да привлече и избиратели извън твърдото ядро на своите привърженици, които според социологическите проучвания представляват около 35% от електората.

За разлика от Льо Пен, председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела, който бе преизбран на поста ден по-рано, заложи на значително по-твърда реторика. Той обеща да използва всички законови средства за възстановяване на реда и за защита на гражданите, а сред предложенията му бяха спиране на семейните помощи за извършители на престъпления и въвеждане на задължително обръщение на „Вие“ в училищата.

Льо Пен потвърди, че при победа на президентските избори възнамерява да назначи Бардела за министър-председател начело на правителство на националното единство. Вестник „Фигаро“ акцентира върху намерението ѝ да сформира „плуралистично“ правителство и да включи понятието „национална общност“ във френската конституция. Тези обещания са част от стремежа ѝ да представи бъдещото управление не просто като правителство на „Национален сбор“, а като по-широко политическо обединение.

За подобно разширяване на подкрепата призова и съюзникът на Льо Пен Ерик Сиоти, който напусна традиционната десница в лицето на партия „Републиканците“, за да се сближи с „Национален сбор“. Сиоти призова бившите си съпартийци да се присъединят към това, което определи като обединение в името на Франция.

Орлеан – градът, освободен през 1429 г. от Жана д’Арк, не е избран случайно за начало на кампанията. Льо Пен използва историческата символика, за да направи паралел между освобождението на града от английските войски през Стогодишната война и своето обещание за национално възраждане, отбелязва „Франс 24“. В речта си тя представи Жана д’Арк като пример за преодоляване на убеждението, че победата е невъзможна.

Изборът на мястото обаче придоби и друго измерение заради безпрецедентните мерки за сигурност. Около 3000 полицаи и жандармеристи бяха мобилизирани през почивните дни, а градът на практика бе поставен под засилен контрол. В събота между 13 000 и 26 000 души излязоха на протест срещу конгреса на крайнодясната партия, докато в неделя полицията не допусна около стотина антифашистки активисти до мястото на митинга.

Напрежението все пак се пренесе в залата, когато активисти на Съюза на еврейските студенти във Франция разгърнаха транспарант, обвиняващ „Национален сбор“ в толериране на расизма и антисемитизма. Акцията бе свързана с публикации на разследващия сайт „Медиапарт“, който разкри антисемитски изказвания от младежките години, приписвани на Бардела. Председателят на партията отхвърля обвиненията и е подал жалба за клевета.

Активистите бяха изведени със сила от охраната на „Национален сбор“, която отстрани и намиращ се наблизо журналист на „Медиапарт“. Представителите на медията впоследствие напуснаха митинга с аргумента, че сигурността им не е гарантирана. Съюзът на еврейските студенти обяви намерението си да подаде жалба за упражненото насилие. Бардела от своя страна обвини крайнолеви активисти, представящи се за членове на организацията, че са дошли заедно с журналисти от „Медиапарт“, за да нападнат привърженици на партията.

Събитията в Орлеан се състояха и само два дни след расисткото терористично нападение в парижкото предградие Трап, при което един човек бе убит, а петима бяха ранени. „Франс 24“ обръща внимание, че Льо Пен не спомена нападението в речта си, като остави на Бардела да коментира случилото се. Той осъди убийството и призова за сурово наказание на извършителя, но не посочи расисткия характер на нападението, отбелязва телевизията.

Според „Франс 24“ трагедията е поставила отново въпроса за връзката между реториката на крайната десница срещу имигрантите и мюсюлманите и насилието, мотивирано от расова омраза. Медията припомня предишни изказвания на Льо Пен и Бардела, в които двамата представят Трап като символ на последиците от имиграцията и разпространението на ислямизма във Франция.

Интервюирани от „Франс 24“ привърженици на партията обаче категорично отхвърлят подобна връзка. „Невярно е да се твърди, че „Национален сбор“ подбужда към омраза“, заявява 21-годишният Дилан, според когото Льо Пен просто защитава патриотични позиции и спазването на френските закони. Друга симпатизантка, 43-годишната Натали, която е дъщеря на португалска имигрантка, настоява, че партията се бори срещу ислямизма, а не срещу мюсюлманите. Според нея отговорността за нападението е единствено на извършителя, а не на политическите послания, които той може да е възприел.

Източник: БТА

Украйна атакува голям завод за производство на синтетична гума и полимери в руския град Воронеж, предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на украинския производител на дронове и ракети “Файр поинт”.

В изявлението се добавя, че за атаката са използвани дронове Еф Пи 1.

Завод “Воронежсинтезкаучик” беше вече обект на украинска атака през септември.  

По-рано тази сутрин губернаторът на Воронежка област Александър Гусев написа в приложението Телеграм, че двама мъже са били убити, а 17 души ранени при украинска атака срещу Воронеж, на 500 км южно от Москва.

“След терористична атака във Воронеж са убити двама души, а 17 а ранени”, написа той в Телеграм и добави, че “над 70 дрона” са свалени над града тази нощ, както и сутринта.

Според Гусев повечето от пострадалите са били пътници в крайградски влак, който е бил ударен от падащите отломки на свалени дронове.

Атаката е причинила и пожар в “множество индустриални обекти (без значителни щети), бизнес център в града и жилищен блок”, уточни губернаторът. 

На този фон няколко факултета във Воронежкия държавен университет, в града с население над един милион души, решиха временно да преминат към дистанционно обучение, съобщи говорител на учебното заведение, цитиран от официалната информационна агенция ТАСС.

Тази атака бе извършена в момент, в който Русия, която предприе пълномащабна инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г., се готви да възобнови мирните преговори през ноември с посредничеството на САЩ. 

Преките преговори, които бяха в застой от началото на годината, се очаква да се проведат в Абу Даби, съобщи Москва. Такива преговори имаше и през 2025 г., но те не доведоха до уреждане на конфликта.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА