Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен даде вчера официално начало на кампанията си за президентските избори през 2027 г. с обещание за „възраждане“ на Франция, което няма да бъде съпроводено от „рязък разрив“ с миналото, предаде Франс Прес.

На митинг пред 8500 привърженици в Орлеан тя се опита да представи по-умерен и оптимистичен образ на бъдещото си управление, без обаче да отстъпи от традиционните позиции на своята партия „Национален сбор“ по въпросите за сигурността, имиграцията и националната идентичност. Началото на кампанията бе белязано от масови протести срещу крайната десница, засилени мерки за сигурност и спорове около обвинения в антисемитизъм срещу председателя на партията Жордан Бардела, отбелязват френските медии.

Шест месеца преди президентските избори Льо Пен е смятана за фаворит за победата. Социологическите проучвания ѝ отреждат убедително първо място на първия тур и победа при всички разглеждани сценарии за втория тур, посочи АФП. След като през юли бе осъдена на втора инстанция по дело за злоупотреба със средства на Европейския парламент, 58-годишната политичка вече се подготвя за четвъртия си опит да спечели президентския пост.

Между радикализма и оптимизма – така в. „Монд“ характеризира началото на кампанията на Льо Пен. Според изданието кандидатката на „Национален сбор“ се стреми да вдъхне надежда на французите и да успокои избирателите, които все още се опасяват от идването на крайната десница на власт. Убедена, че вече е спечелила спора за състоянието на страната, тя се опитва да ги убеди, че предлага по-добри решения от политическите си противници.

„Франция има хубави дни пред себе си“, заяви Льо Пен, противопоставяйки на картината на страна в криза обещанието за национално възраждане. То няма да представлява нито „рязък разрив“, нито „разрушителна революция“, увери тя.

„Монд“ обаче обръща внимание на противоречието между помирителния тон на кандидатката и радикалните елементи в нейната политическа програма. Наред с призивите за уважение, справедливост и обществено единство Льо Пен отново отправи нападки срещу глобализацията, президента Еманюел Макрон и Европейския съюз. Тя постави сред противниците на обещаното от нея възраждане ислямизма, крайнолевите активисти, партията „Непокорна Франция“ и еколозите, които обвини в различни форми на „мракобесие“.

Според „Монд“ речта, продължила около час, не съдържа съществени нови предложения, а по-скоро представя познатите позиции на крайната десница в по-положителна светлина. Изданието отбелязва, че за да стигне до Елисейския дворец, Льо Пен трябва да привлече и избиратели извън твърдото ядро на своите привърженици, които според социологическите проучвания представляват около 35% от електората.

За разлика от Льо Пен, председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела, който бе преизбран на поста ден по-рано, заложи на значително по-твърда реторика. Той обеща да използва всички законови средства за възстановяване на реда и за защита на гражданите, а сред предложенията му бяха спиране на семейните помощи за извършители на престъпления и въвеждане на задължително обръщение на „Вие“ в училищата.

Льо Пен потвърди, че при победа на президентските избори възнамерява да назначи Бардела за министър-председател начело на правителство на националното единство. Вестник „Фигаро“ акцентира върху намерението ѝ да сформира „плуралистично“ правителство и да включи понятието „национална общност“ във френската конституция. Тези обещания са част от стремежа ѝ да представи бъдещото управление не просто като правителство на „Национален сбор“, а като по-широко политическо обединение.

За подобно разширяване на подкрепата призова и съюзникът на Льо Пен Ерик Сиоти, който напусна традиционната десница в лицето на партия „Републиканците“, за да се сближи с „Национален сбор“. Сиоти призова бившите си съпартийци да се присъединят към това, което определи като обединение в името на Франция.

Орлеан – градът, освободен през 1429 г. от Жана д’Арк, не е избран случайно за начало на кампанията. Льо Пен използва историческата символика, за да направи паралел между освобождението на града от английските войски през Стогодишната война и своето обещание за национално възраждане, отбелязва „Франс 24“. В речта си тя представи Жана д’Арк като пример за преодоляване на убеждението, че победата е невъзможна.

Изборът на мястото обаче придоби и друго измерение заради безпрецедентните мерки за сигурност. Около 3000 полицаи и жандармеристи бяха мобилизирани през почивните дни, а градът на практика бе поставен под засилен контрол. В събота между 13 000 и 26 000 души излязоха на протест срещу конгреса на крайнодясната партия, докато в неделя полицията не допусна около стотина антифашистки активисти до мястото на митинга.

Напрежението все пак се пренесе в залата, когато активисти на Съюза на еврейските студенти във Франция разгърнаха транспарант, обвиняващ „Национален сбор“ в толериране на расизма и антисемитизма. Акцията бе свързана с публикации на разследващия сайт „Медиапарт“, който разкри антисемитски изказвания от младежките години, приписвани на Бардела. Председателят на партията отхвърля обвиненията и е подал жалба за клевета.

Активистите бяха изведени със сила от охраната на „Национален сбор“, която отстрани и намиращ се наблизо журналист на „Медиапарт“. Представителите на медията впоследствие напуснаха митинга с аргумента, че сигурността им не е гарантирана. Съюзът на еврейските студенти обяви намерението си да подаде жалба за упражненото насилие. Бардела от своя страна обвини крайнолеви активисти, представящи се за членове на организацията, че са дошли заедно с журналисти от „Медиапарт“, за да нападнат привърженици на партията.

Събитията в Орлеан се състояха и само два дни след расисткото терористично нападение в парижкото предградие Трап, при което един човек бе убит, а петима бяха ранени. „Франс 24“ обръща внимание, че Льо Пен не спомена нападението в речта си, като остави на Бардела да коментира случилото се. Той осъди убийството и призова за сурово наказание на извършителя, но не посочи расисткия характер на нападението, отбелязва телевизията.

Според „Франс 24“ трагедията е поставила отново въпроса за връзката между реториката на крайната десница срещу имигрантите и мюсюлманите и насилието, мотивирано от расова омраза. Медията припомня предишни изказвания на Льо Пен и Бардела, в които двамата представят Трап като символ на последиците от имиграцията и разпространението на ислямизма във Франция.

Интервюирани от „Франс 24“ привърженици на партията обаче категорично отхвърлят подобна връзка. „Невярно е да се твърди, че „Национален сбор“ подбужда към омраза“, заявява 21-годишният Дилан, според когото Льо Пен просто защитава патриотични позиции и спазването на френските закони. Друга симпатизантка, 43-годишната Натали, която е дъщеря на португалска имигрантка, настоява, че партията се бори срещу ислямизма, а не срещу мюсюлманите. Според нея отговорността за нападението е единствено на извършителя, а не на политическите послания, които той може да е възприел.

Източник: БТА

Украйна атакува голям завод за производство на синтетична гума и полимери в руския град Воронеж, предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на украинския производител на дронове и ракети “Файр поинт”.

В изявлението се добавя, че за атаката са използвани дронове Еф Пи 1.

Завод “Воронежсинтезкаучик” беше вече обект на украинска атака през септември.  

По-рано тази сутрин губернаторът на Воронежка област Александър Гусев написа в приложението Телеграм, че двама мъже са били убити, а 17 души ранени при украинска атака срещу Воронеж, на 500 км южно от Москва.

“След терористична атака във Воронеж са убити двама души, а 17 а ранени”, написа той в Телеграм и добави, че “над 70 дрона” са свалени над града тази нощ, както и сутринта.

Според Гусев повечето от пострадалите са били пътници в крайградски влак, който е бил ударен от падащите отломки на свалени дронове.

Атаката е причинила и пожар в “множество индустриални обекти (без значителни щети), бизнес център в града и жилищен блок”, уточни губернаторът. 

На този фон няколко факултета във Воронежкия държавен университет, в града с население над един милион души, решиха временно да преминат към дистанционно обучение, съобщи говорител на учебното заведение, цитиран от официалната информационна агенция ТАСС.

Тази атака бе извършена в момент, в който Русия, която предприе пълномащабна инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г., се готви да възобнови мирните преговори през ноември с посредничеството на САЩ. 

Преките преговори, които бяха в застой от началото на годината, се очаква да се проведат в Абу Даби, съобщи Москва. Такива преговори имаше и през 2025 г., но те не доведоха до уреждане на конфликта.

Източник: БТА

Няколко германски медии коментират изхода от първия тур на президентските избори в България.

Новият български държавен глава ще бъде определен на балотаж на 1 ноември, пише германското издание „Шпигел“.  В проучванията преди вота преднината на настоящия държавен глава Илияна Йотова, която се бори за президентския пост, беше по-изразена пред основния й опонент Андрей Гюров. Все още не е ясно дали и колко допълнителни гласа ще успее да мобилизира Гюров за балотажа. 50-годишният кандидат е подкрепян от реформисткия либерално-консервативен опозиционен лагер, допълва изданието.

Войната в Украйна в непосредствена близост до България придава на предстоящия балотаж важно външнополитическо измерение. На втория тур на изборите българите ще решават и дали югоизточната страна от ЕС на източния фланг на НАТО ще заложи по-силно на последователна западна ориентация, каквато може да се очаква от Андрей Гюров. За разлика от него, бившата журналистка Йотова многократно се обявява за прекратяване на войната в Украйна чрез преговори, коментира германското издание.

Крехка преднина за настоящия държавен глава на България Илияна Йотова на първия тур на президентските избори, отбелязва „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Опонентът на Йотова –  Андрей Гюров, я следва на второ място с много по-малка разлика, отколкото социолозите прогнозираха по време на предизборната кампания, допълва вестникът. Изданието коментира, че на трето място е останал Костадин Костадинов, кандидат на националистическата проруска партия „Възраждане“, която в Европейския парламент  е част от същата политическа група, към която е и германската партия „Алтернатива за Германия“.

Около 6,5 милиона българи бяха призовани да изберат държавен глава за следващите пет години, припомня изданието и акцентира и върху ниската избирателна активност на първия тур.

Балотажът ще реши кой да бъде държавен глава на България, пише и “Тагесцайтунг“. Очакваното на първия тур президентът на България Илияна Йотова води, но изненадваща е сравнително малката ѝ преднина пред основния й опонент Андрей Гюров, пише изданието. Не ясно на този етап накъде ще отидат на втория тур гласовете на избирателите, чиито кандидати са отпаднали.

Медията припомня, че класиралият се на второ място Гюров призова президентката Йотова на дебат – какъвто в предизборната кампания преди първия тур така й не се състоя.

В статията на „Тагесцайтунг“ се посочва, че на втория тур България ще решава дали да заложи на последователна западна ориентация, каквато може да се очаква от Гюров, ако бъде избран за президент, или пък ще избере Йотова, която би представлява в президентството сдържаната външнополитическа линия на правителството на министър-председателя Румен Радев.

Ръководителят на правителството на България Радев се обяви против трибунал за войната в Украйна, тъй като Русия не е победена. Наскоро Радев отказа участие на страната си в нова финансова помощ от ЕС за Украйна. В този дух бившата журналистка Йотова многократно се застъпва за прекратяване на войната в Украйна чрез преговори, припомня изданието.

Въпреки че българският президент се избира директно от народа, той има сравнително малко правомощия. Българският държавен глава например не може, за разлика от френския президент, да освобождава ръководителя на правителството, но е главнокомандващ на въоръжените сили. Освен това съществува право на вето, с което законите могат да бъдат връщани от президента в парламента. Поради тази причина според опозицията държавният глава и министър-председателят не трябва да принадлежат към един и същ политически лагер, отбелязва „Тагесцайтунг“. „Вярвам, че България има нужда от активен президент, който да внася баланс срещу концентрацията на власт“, каза в изборната нощ подкрепяният от опозиционния лагер Гюров, цитиран от изданието.

Източник: БТА