Икономика
Министър Пламен Абровски ще участва в заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски ще участва днес и утре в заседание на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по земеделие и рибарство в Люксембург, съобщиха от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните.
По време на заседанието министрите на земеделието на държавите членки ще търсят постигане на частичен общ подход по предложението за Регламент за определяне на условията за прилагане на подкрепата от Съюза за Общата селскостопанска политика (ОСП).
В рамките на срещата Съветът ще обсъди и въпроси, свързани с търговията със селскостопански продукти.
На откритото заседание министрите на земеделието ще се опитат да постигнат съгласие по частична преговорна позиция относно регламента за ОСП след 2027 г., посочва Съветът на ЕС на сайта си. Предложението на Комисията има за цел да осигури по-опростена и по-гъвкава рамка, като се стреми да гарантира доходите на земеделските стопани, да подобри целенасочеността и справедливостта на плащанията и да укрепи обновяването на поколенията. Същевременно предложените правила имат за цел да подпомогнат управлението на риска и устойчивостта, както и да насърчат по-добър баланс между общите правила и стимулите в областта на климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Министрите ще обсъдят и въпроси, свързани със селското стопанство в контекста на търговията – тема, която редовно фигурира в дневния ред на Съвета по земеделие и рибарство и която беше обсъдена за последен път на заседанието на Съвета през юли.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Строителният бранш посреща професионалния си празник с устойчив годишен ръст от влизането на България в еврозоната

На годишна база сектор „Строителство“ не отчита нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ) по повод днешния Ден на строителя.
На Димитровден строителният бранш в България чества своя професионален празник. Той е установен официално през 1996 г. с Решение № 1133 на Министерския съвет от 17 октомври същата година, като за негова дата е определен денят, в който православната църква почита св. великомъченик Димитрий Мироточиви. Изборът на тази дата съчетава съвременната институционална почит към професията с българските народни обичаи. В традиционния бит и фолклор Димитровден бележи завършека на активния стопански цикъл и се приема за деня на светеца – закрилник на майсторите, дюлгерите и строителите.
Под знака на еврозоната
Развитието на строителния сектор в България през първите осем месеца на 2026 г. – годината, в която страната официално прие еврото като 21-ви член на еврозоната, се характеризира със стабилен годишен растеж на строителната продукция при динамични месечни колебания, сочи справка в НСИ.
Началото на годината стартира с месечен спад през януари от 1,2 на сто спрямо декември, но въпреки това отбеляза стабилен годишен ръст от 4 на сто в сравнение с януари 2025 г. През февруари се наблюдава най-силният подем за целия период – строителната продукция беляза ръст с 3,1 на сто на месечна база, а спрямо същия месец на предходната година нарасна с 8 на сто. Тази силна тенденция се запази и през март с нов месечен ръст от 0,6 на сто и високо годишно увеличение от 7,7 на сто.
Пролетните месеци донесоха леко забавяне и корекция в месечната динамика. През април продукцията отчете минимално месечно понижение с 0,1 на сто, като запази годишен темп от 6,6 на сто. През май спадът спрямо предходния месец се задълбочи до 0,8 на сто, докато ръстът спрямо май 2025 г. остана висок на ниво от 5,6 на сто.
Летният период премина под знака на променлив месечен ритъм и трайно установяване на годишния растеж в рамките на 4 на сто до 5 на сто. През юни секторът се върна към растеж с месечно увеличение от 0,9 на сто и 4,4 на сто годишен ръст. През юли последва ново месечно охлаждане със спад от 0,6 на сто, съпроводено от годишно повишение с 4,9 на сто. През август активността отново пое нагоре с месечно нарастване от 0,8 на сто и годишен ръст от 4,2 на сто.
На годишна база сектор „Строителство“ не отчете нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната. Средният годишен растеж за периода надхвърля 5,6 на сто, като най-активният етап е бил краят на зимата и началото на пролетта, след което пазарът премина към по-умерени, но стабилни нива на развитие, сочи справка в НСИ.
Строителният сектор в България запазва положителната си възходяща траектория спрямо предходната 2025 г. във всички отчетени месеци от началото на интеграцията в еврозоната, макар краткосрочните месечни равнища да показват периодични колебания.
Годината преди еврото
Справка в данните от Икономическия отчет на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2025 г. показва, че миналата година строителният сектор е отбелязал силен подем, който се е изразявал в двуцифрен финансов растеж, увеличение на заетостта и съществено повишение на доходите на работещите.
Общата стойност на произведената строителна продукция през 2025 г. достига 14,613 млрд. евро (28,581 млрд. лв.) (по предварителни данни), което представлява ръст от 17,2 на сто спрямо предходната 2024 г. Положително е развитието и трите основни направления на отрасъла. При специализираните строителни дейности е отчетен най-висок темп на растеж от 25,7 на сто с продукция за 5,154 млрд. евро (10,082 млрд. лв.), при строителство на сгради отчетеният относителен дял е с обем от 5,574 млрд. евро (10,902 млрд. лв.) и увеличение от 16,4 на сто на годишна база, а при строителството на съоръжения – инфраструктура съответно – 3,884 млрд. евро (7,597 млрд. лв.) и ръст от 8,5 на сто.
Пазар на труда и доходи
Пазарът на труда в бранша отчита разширяване както по линия на числеността, така и при възнагражденията, сочат данни на КСБ за 2025 г. Общо заети достигат 214 700 души, което е ръст от 5,5 на сто на годишна база. Наетите по трудово правоотношение нарастват с 6,2 на сто до 169 900 души, самонаети се увеличават с 2,7 на сто до 44 800 души.
Средната годишна работна заплата в сектора за 2025 г. достига 25 684 лв. Спрямо 2024 г. тя се повишава с 2763 лв., или ръст от 12,1 на сто.
Към 5 март 2026 г. в Централния професионален регистър на строителите на КСБ са вписани общо 7950 компании, от които 7902 са регистрирани български юридически лица, 48 – чуждестранни компании, а 484 фирми са заличени от регистъра поради неизпълнение на законовите изисквания по процедурата на чл. 20, ал. 2 от Закона за камарата на строителите.
Източник: БТА
Икономика
Седмото издание на Софийския икономически форум поставя България в центъра на стратегическите дискусии за развитието на региона

Софийският икономически форум (Sofia Economic Forum VII) събира водещи политически лидери, дипломати, представители на международни организации и бизнеса на своето седмо издание, което ще се състои днес, 26 октомври, в хотел „София Балкан Палас“ от 09:00 до 19:30 часа, с регистрация на участниците от 08:30 часа. Това съобщиха организаторите от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum).
Тазгодишното издание ще постави акцент върху геополитическите промени, европейското единство, икономическата конкурентоспособност и стратегическото развитие на Югоизточна Европа. Специално внимание ще бъде отделено на първата година от членството на България в еврозоната, енергийната сигурност, технологичната трансформация и възможностите за устойчив икономически растеж.
Форумът ще бъде открит с приветствие от Симеон Цомокос от Делфийския икономически форум, последвано от откриваща сесия с участието на министър-председателя Румен Радев. Програмата включва още разговор между вицепремиера и министър на външните работи на Грузия Мака Бочоришвили и министъра на външните работи на България Велислава Петрова-Чамова, както и участие на заместник министър-председателя Атанас Пеканов и министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев.
Основните теми на Софийския икономически форум VII са:
- Европейското единство на кръстопът – националните интереси и общата европейска стратегия, с участието на Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017 г.), Сергей Станишев, министър-председател на България (2005-2009 г.), заместник-директора на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева, посланиците на Австрия и Франция в България.
- Глобалните геополитически промени и трансатлантическите отношения – международната сигурност, партньорството между България и САЩ и ролята на НАТО в Черноморския регион. Сред говорителите ще бъдат заместник-министърът за Европа и външните работи на Албания Меги Фино, изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов и основателят на Атлантическия клуб в България Соломон Паси.
- Първата година на България в еврозоната – първоначалните икономически ефекти от приемането на еврото, инвестиционните възможности и конкурентоспособността на страната, с участието на посланика на Германия в България Ирене Мария Планк и Панос Мавридис от „Пощенска банка“.
- Публично-частните партньорства – възможностите за привличане на инвестиции и устойчив икономически растеж, с участието на главния изпълнителен директор на „СОФ Кънект“ Хесус Кабайеро и Мария Дзанидики от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР).
- Демографските предизвикателства пред България и Европа – застаряването на населението и отражението му върху пазара на труда и икономиката. В дискусията ще участват Темис Христофиду от Европейската комисия, бившият министър на финансите Асен Василев и Джейсън Брет Пелмар от Групата на Световната банка.
- Енергийната сигурност – ядрената енергетика, устойчивостта на енергийните системи и стратегическата роля на Вертикалния газов коридор, с участието на министъра на енергетиката Ива Петрова, изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки, Калин Пешов от „Главболгарстрой“ и Оскар Прат от „Уестингхаус“ (Westinghouse).
- Изкуственият интелект и технологичната трансформация – възможностите за повишаване на производителността и икономическата конкурентоспособност, кмета на София Васил Терзиев и председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.
- Стратегическата инфраструктура и регионалната свързаност – развитието на транспортните и логистичните коридори в Югоизточна Европа, с участието на министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, бившия вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова и изпълнителния директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев.
- Кръговата икономика и устойчивото развитие – ефективното използване на ресурсите, зелените иновации и устойчивото производство, с участието на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова, изпълнителния директор на „Кроношпан“ Николай Банков и президента и изпълнителен директор на „Санторели“ АД Роберто Санторели.
Подробната програма на Софийския икономически форум VII, както и информация за потвърдените участници са публикувани на официалната страница на събитието.
Делфийският икономически форум (Delphi Economic Forum) е организация с нестопанска цел, ръководена от своите членове, ангажирана да предоставя и насърчава иновативни идеи за устойчив и конкурентен растеж на Европа и региона на Източното Средиземноморие.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Почти половин милион батерийни системи са инсталирани в Германия за девет месеца

Германия отчита разцвет на батерийните системи за съхранение на енергия, като през първите девет месеца на 2026 г. в страната са пуснати в експлоатация почти половин милион системи. Това сочат данни на германската асоциация на соларната индустрия „Бе Ес Ве Солар“ (BSW-Solar), цитирани от ДПА.
Новоинсталираните системи имат общ капацитет за съхранение от 8,2 гигаватчаса, което представлява ръст от 91 процента спрямо същия период на миналата година.
Към 12 октомври са регистрирани около 493 000 инсталации – цифра, която асоциацията очаква да нарасне до 534 000, след като бъдат включени закъснелите отчети. Прогнозира се новият капацитет за цялата 2026 г. да е над 10 гигаватчаса.
За сравнение, 8,2 гигаватчаса се равняват приблизително на електроенергията, която град с размерите на Мюнхен потребява за малко по-малко от половин ден.
Значителният растеж до голяма степен се дължи на големите батерийни системи, като броят на новите инсталации с номинална мощност над 1 мегават се е увеличил от 63 на 220. Общият им нов капацитет за съхранение се е увеличил повече от четири пъти – от 0,9 на 3,8 гигаватчаса, изпреварвайки домашните батерийни системи, които са добавили 3,2 гигаватчаса към общия капацитет.
Батерийните системи играят важна роля в енергийния преход, тъй като допринасят за балансиране на колебанията в производството на електроенергия от възобновяеми източници.
„Батерийните системи се превръщат в двигател на растежа и ефективността в енергийния преход“, заяви управляващият директор на асоциацията Карстен Корниг, допълвайки, че технологията може да помогне за спестяване на милиарди разходи.
/ЕС/
Източник: БТА
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 3 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Обществопреди 2 месецаКога се режат лозите напролет
