По данни на изселническите организации в Турция активността на избирателите с българско гражданство в Истанбул и Бурса, които гласуват на изборите за президент и вицепрезидент на България, е изключително ниска.

На територията на Истанбул са разкрити 22 избирателни секции, а в Бурса секциите са 17. Броят на секциите е три пъти повече спрямо парламентарния вот през април тази година.

Избирателните секции обаче са празни, няма опашки, натрупване на хора, както на предишни избори. Пред урните се явяват граждани, повечето от които са подали предварително заявления за гласуване по електронен път. Техните имена са включени в избирателните списъци на съответната секция, заяви за БТА Лютфи Йозгюр от Дружеството на балканските преселници Балканлълар.

До 14 ч. местно време (13 ч. българско време) в 22-те секции в Истанбул са гласували 1244 души. В 17-те секции в Бурса са гласували общо 1019 души.

Много е вяло гласуването в град Бурса, съобщи за БТА представител на Асоциацията на балканските изселници – Балгьоч.

В Авджълар, където се гласува само на хартиен носител до 14 ч. са гласували 50 души от предварително записалите се 70. Авджълар традиционно е най-компактно населеният с български турци район в Истанбул с висока избирателна активност. На парламентарните избори през април  гласуваха около 7 000 души.

Още по-ниска е активността в другата избирателна секция в този район, която е разположена във Фирюзкьой и в която се гласува само с машини. Там до 14 ч. са гласували около 30 души.

Много е слаб интересът към гласуването и в другите избирателни секции на територията на Истанбул, съобщиха за БТА от изселническите организации- в избирателната секция в квартала Картал на азиатския бряг, където се гласува на хартиен носител, в кварталите Байрампаша, Есенюрт, Багджълар, Газиосманпаша.

Не се съобщава за нередности или скандали в изборния ден.  

Източник: БТА

Българската общност в Атина отбеляза празника на свети Йоан Рилски с тържествена архиерейска света литургия в едноименния български православен храм в атинския квартал Агии Анаргири. Богослужението беше кулминацията на четиридневните чествания, посветени на 1080 години от успението на светеца, 1150 години от предполагаемото му рождение и наближаващата 20-годишнина от създаването на българската църковна общност в гръцката столица.

Присъстваха Русенският митрополит Наум и неговият викарий Главиницкият епископ Макарий, а от гръцка страна присъства митрополитът на Илион, Ахарнес и Петруполи Атинагор. В богослужението участва и предстоятелят на българския храм в Атина отец Стефан Стефанов.

След светата литургия празникът продължи с традиционен курбан, както и с културно-художествена програма с участието на деца и ученици от българските неделни училища и представители на културните ни организации в Гърция. Бяха представени също български и гръцки народни танци.

Беше започната и подписка в подкрепа на българската църква „Св. Преп. Йоан Рилски“ и българската църковна общност в гръцката столица. 

Четиридневните чествания под надслов „Дни на св. Йоан Рилски в Атина: Духовно наследство отвъд граници“ започнаха в четвъртък, 22 октомври, като домакин на част от събитията бе Националният пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в гръцката столица. В рамките на честванията беше открита изложбата „Св. Йоан Рилски през детските очи“, включваща рисунки на деца от Гърция, България, Италия, Испания, Германия, Великобритания и други държави. По време на откриването бяха връчени награди и грамоти на участниците в международния конкурс за детска рисунка. Състояха се и литературни четения на български и гръцки език, както и награждаване на участници в ученическия и студентския преводачески конкурс „Св. Йоан Рилски в света на литературата и превода“.

Националният пресклуб на БТА беше домакин на международния академичен форум „Свети Йоан Рилски и подвижниците на духа отвъд границите“. В него участваха изследователи и университетски преподаватели от България, Гърция и Испания, които представиха доклади, посветени на живота и духовното наследство на светеца, историята на Рилския манастир, православната традиция и образа на Рилския чудотворец в литературата и изкуството.

В рамките на форума бяха разгледани и теми, свързани с българските общности зад граница. В отделна сесия бяха представени образователни инициативи и добри практики за съхраняване на българския език, култура и духовно наследство, включително дейността на училища в България и чужбина, носещи името на свети Йоан Рилски. Форумът се проведе присъствено и онлайн, а работните езици бяха български, гръцки и английски.

В организацията на честванията активно се включват представители на българската църковна общност в Атина и българските неделни училища – „Паисий Хилендарски“, „Св. св. Кирил и Методий“, „АБВ Учебна Академия“ и  „Васил Левски“ (Център „Иван Селимински“), както и академичните среди.

Източник: БТА

/ЕД/

Източник: БТА