/ВД/

Източник: БТА

Високопоставени представители на страните участнички в Пакта от Мека – Саудитска Арабия, Турция и Пакистан ще се срещнат днес с ирански представители в Техеран, за да обсъдят регионалната сигурност, предаде Ройтерс.

Саудитска Арабия ще бъде представена от министъра на отбраната принц Халид бин Салман, а Пакистан – от началника на армията фелдмаршал Асим Мунир, съобщиха запознати с посещението. 

В срещата с Върховния съвет за национална сигурност на Иран ще участва и ръководителят на турското разузнаване Ибрахим Калин, заяви заместник-ръководителят на съвета Али Багери Кани.

Планираните преговори ще бъдат първият контакт на високо равнище между Иран и всички членове на тристранния блок, след ескалацията на атаките от проиранското движение на йеменските бунтовници хуси срещу Саудитска Арабия.

Мунир посети Техеран миналата седмица и се срещна с президента Масуд Пезешкиан и други високопоставени представители. 

По време на визитата ирански представители заявиха пред него, че няма да бъдат водени преговори с Вашингтон, докато исканията на Техеран не бъдат изпълнени, съобщиха иранските медии.

Пакистан беше ключов посредник между САЩ и Иран. По-ранни усилия за посредничество помогнаха за постигането на временно мирно споразумение през юни, но сделката бързо се разпадна, след като военните действия между Иран и САЩ се възобновиха седмици по-късно.

Саудитска Арабия прехвана друга вълна от ракети и дронове вчера, докато сраженията с хусите продължават с неотслабваща сила.

Министрите на страните от Пакта от Мека проведоха извънредна среща в Рияд по-рано този месец и се споразумяха да гарантират “бързо разполагане” на военни сили и способности в Саудитска Арабия.

Атаките на хусите се превръщат във все по-дестабилизиращ елемент в американско-израелската офанзива срещу Иран, превръщайки съюзника на САЩ Саудитска Арабия в точка на натиск в по-широката война. 

Турция, Пакистан и Саудитска Арабия подписаха Споразумението за съвместна отбрана от Мека през август, съгласно което въоръжено нападение срещу един член се счита за нападение срещу всички.

Първият член на споразумението гласи, че страните ще използват “всички необходими средства“, за да премахнат заплахите за териториалната цялост, суверенитета или международно признатите граници на другата страна. 

Усилията на турския парламент за ратифициране на споразумението започнаха миналата седмица и все още продължават, докато Пакистан одобри пакта миналата седмица.

Източник: БТА

Изходът от първия тур на президентските избори в България се коментира в няколко италиански медии днес наред с други избори, произведени вчера в Европа и по света, а именно втория тур на президентските избори в Бразилия, спечелен от левичаря Луиз Инасио Лула да Силва и парламентарния вот в Сърбия, изгубен от партията на бившия президент Александър Вучич, който се стремеше към премиерския пост.

Досегашният президент на България Илияна Йотова спечели с малка преднина първия тур на президентските избори в България и само след една седмица ще трябва да се изправи на балотаж срещу класиралия се на второ място Андрей Гюров, който е либерал и проевропеец, посочва АНСА.

Избирателната активност беше изключително ниска и беше поставен антирекорд от около 22%, добавя медията. Йотова, бивш вицепрезидент на Румен Радев (който през януари изненадващо подаде оставка, за да се кандидатира за премиер с нова антикорупционна партия от популистки и тенденциозно проруски тип), ще трябва да спечели на втория тур 50% от гласовете при избирателна активност над 50%  – една задача, която изглежда сложна, посочва АНСА.

Агенцията коментира, че резултатите от първия тур, според които разликата между класиралите се на първо и на второ място е малка, показва, че социологическите агенции в България са претърпели пълен провал през изминалите дни, прогнозирайки съкрушителна победа за Йотова с почти двойно по-висок процент от този на Гюров. АНСА добавя и, че експертите от социологическите агенции обясняват ниската избирателна активност с атмосферата на социална и икономическа несигурност. След влизането на България в Еврозоната на 1 януари миналата година и заради сътресенията в енергийния сектор, страната е засегната от рязко поскъпване на хранителните стоки, услугите и на цените за отопление в навечерието на наближаващия зимен сезон. Според най-оптимистичните прогнози инфлацията през 2026 г. ще надхвърли 5% в България, коментира АНСА

По отношение на външната политика и войната в Украйна, правителството на Радев е доста колебливо, въпреки че София подкрепя всички инициативи на европейско ниво в помощ на Киев, добавя агенцията. В социологическите проучвания по-голямата част от анкетираните (47,7%) подкрепят подход, базиран на лоялност към европейските партньори, но и на защита на националните интереси. В същото време 36,4 % предпочитат страната да бъде водена изключително от собствените си интереси, докато едва 10,5% смятат, че България трябва да следва единствено решенията на европейските институции, пише агенцията.

В края на септември в статия на АНСА се отбелязваше, че изборите за президент на България са сред 10-те ключови вота в Европа в идните 12 месеца, които ще дефинират в каква посока ще поеме континентът.  Сред останалите вотове, изброени тогава в публикацията, бяха парламентарните избори в Сърбия, които се произведоха вчера, изборите за Сенат в Чехия, които бяха произведени в средата на октомври, както и парламентарните избори в Испания и Италия, които предстоят съответно в края на ноември и идната година и президентските избори във Франция, които са през април и май догодина.

Йотова отива на втори тур срещу Гюров, коментира италианската новинарска медия „Скай Ти Джи 24“. Българските граждани, призвани да гласуват на този първи тур на президентските избори, бяха около 6,5 милиона. Въпреки че страната е парламентарна република и правомощията на държавния глава са ограничени и предимно представителни, президентът все пак се избира чрез всеобщо гласуване. Неговият мандат е пет години и може да бъде подновяван само веднъж. Избирателната активност беше от около 22% и отбеляза отрицателен рекорд. Според експертите ниската избирателна активност се дължи и на атмосферата на социална и икономическа несигурност, витаеща в страната. След влизането на България в Еврозоната страната се бори с рязко поскъпване на хранителните стоки, услугите и цените за отопление. Влияние върху ситуацията оказва и фрагментацията на политическата картина в държавата, посочва „Скай Ти Джи 24“.

Италианският всекидневник „Месаджеро“ поставя акцента също върху разминаването на резултатите от първия тур с предварителните социологически прогнози и подчертава, че балотажът на 1 ноември ще бъде много по-оспорван, отколкото очакваха социолозите. Вестникът коментира и, че самата избирателна активност е далеч под задължителния праг от 50% за победа на първи тур. В публикацията си изданието описва Илияна Йотова като кандидат на коалиция със социалистическа и националистическа ориентация, близка до бившия президент и настоящ премиер Румен Радев. Нейният опонент Андрей Гюров е представен като либерал, бивш премиер и „силен поддръжник на връзките с ЕС и НАТО“. „Месаджеро“ определя вота в неделя като част от една „изборна неделя, която донесе по-малко сигурност в България“ в сравнение с категоричните събития в съседна Сърбия, разиграли се по същото време, визирайки загубата на сръбските парламентарни избори на партията на Вучич.

Източник: БТА