/БП/

Източник: БТА

Производството на товарните самолети „777“ на американския самолетостроител „Боинг“ (Boeing) е преустановено от близо два месеца заради спор с единствения доставчик на ключов компонент за крилата, съобщиха пред Ройтерс трима източници, запознати с въпроса.

Недостигът засяга и производството на модела „767“, който се използва като товарен самолет и като основа за военни самолети за дозареждане във въздуха. „Боинг“ определя липсващия компонент като „незаменим“.

Според съдебни документи през август самолетостроителят е завел дело срещу базирания във Флорида доставчик „Ваеро“, като е посочил, че прекъсването на доставките му струва до 6,5 млн. долара дневно.

Двете компании са постигнали споразумение в края на септември, но производството на товарния „777“ остава спряно, заявиха източниците. „Боинг“ отказа коментар, а доставчикът не е отговорил на запитването на Ройтерс.

Американският концерн се опитва да поеме сам производството на компонента, за да гарантира бъдещите доставки, допълниха източниците. Новият модел „777Х“ не е засегнат, тъй като крилата му са изработени от композитни материали.

Заради липсващите части „Боинг“ е бил принуден да изведе два частично сглобени товарни самолета „777“ от линията за окончателно сглобяване. Според авиационната консултантска компания „Ай Би Ей“ (IBA) единият е бил предназначен за „ФедЕкс“ (FedEx).

От началото на годината „Боинг“ е доставил 21 товарни самолета „777“. Според източниците още няколко машини, чиито крила са били монтирани преди възникването на спора, могат да бъдат предадени на клиентите до края на годината.

Ключови думи: 

Източник: БТА

Германия е сред страните с най-нисък дял на високотехнологичните отрасли в разходите за научноизследователска и развойна дейност в промишлеността сред развитите индустриални страни, сочи проучване на мюнхенския институт „Ифо“, заключенията от което бяха изпратени до БТА. По-високият дял на високотехнологичните отрасли обаче е свързан с по-силен икономически растеж в средносрочен план. Новото проучване на „Ифо“ обхваща 18 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Само 20 на сто от разходите на промишлеността за научни изследвания са насочени към високотехнологични отрасли като фармацевтичната промишленост, производството на чипове и авиокосмическата индустрия. На другия полюс са САЩ, където делът на високотехнологичните отрасли достига 68 на сто. Франция е в средата на класацията с 46 на сто.

„Германия съсредоточава научните си изследвания върху традиционни промишлени отрасли. За разлика от нея, страните с по-висок дял на високотехнологичните изследвания обикновено отчитат по-силен икономически растеж, дори когато се вземат предвид различията в общия размер на разходите за научни изследвания“, заяви Оливер Фалк, директор на Центъра за икономика на иновациите и цифровата трансформация към института „Ифо“.

Разликата между Германия и водещите страни се увеличава от години. Делът на високотехнологичните отрасли в разходите за промишлени научни изследвания в Германия е спаднал от 32 на сто през 1995 г. до около 20 на сто през 2023 г. За същия период в САЩ той се е увеличил от 57 на 68 на сто.

Същевременно три четвърти от разходите на Германия за научноизследователска и развойна дейност са насочени към т.нар. среднотехнологични отрасли като автомобилостроенето, машиностроенето и химическата промишленост. По този показател Германия е сред водещите страни.

Изследователите са проучили по-специално връзката между структурата на разходите за научни изследвания и икономическия растеж. Ако делът на високотехнологичните отрасли в дадена страна е с 10 процентни пункта по-висок през определена година, то реалният икономически растеж на човек от населението през идните пет години ще бъде средно с малко под 0,5 процентни пункта годишно по-голям.

Ако през 2023 г. делът на високотехнологичните отрасли в разходите на Германия за научноизследователска и развойна дейност беше достигнал средното международно равнище от 38 на сто вместо отчетените 20 на сто, годишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението би бил с около 0,9 процентни пункта по-висок в средносрочен план, показва проучването.

Авторите смятат, че определянето на цел за разходите, основана единствено на техния обем, не е достатъчно. „От значение е не само размерът на разходите, но и дали те се насочват към технологии, свързани с по-висок растеж. Същевременно политиците трябва да създадат рамкови условия, които да направят по-привлекателни за компаниите рисковите иновационни проекти, които могат да доведат до съществени промени“, заяви изследователят от института „Ифо“ Ючън Го. Това включва данъчна система, благоприятстваща иновациите, както и по-добър достъп до рисков капитал, допълни той.

Източник: БТА