Балкани
ХИНА: Съотношението на държавния дълг към БВП на Хърватия остава под средното за еврозоната през второто тримесечие

Държавният дълг на Хърватия като дял от БВП остана значително под средното ниво за еврозоната през второто тримесечие, докато бюджетният дефицит значително надхвърли установения лимит, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Евростат.
По предварителни оценки съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната е възлизало на 88,8% в края на юни, което е с 0,4 процентни пункта повече в сравнение с края на март.
Съотношението за ЕС също се е повишило, достигайки 82,9% – при 82,5% в края на първото тримесечие. И двете стойности са с 1,5 процентни пункта по-високи спрямо година по-рано.
В края на юни брутният държавен дълг е възлизал на 14,44 трилиона евро за държавите от еврозоната и на 15,95 трилиона евро за целия ЕС. Това представлява увеличение съответно с около 200 милиарда евро и 240 милиарда евро спрямо края на март.
Държавният дълг на Хърватия е под прага на ЕС, близо до този на Румъния
В края на второто тримесечие държавният дълг е надвишавал лимита на ЕС от 60% от БВП в 11 държави членки, сочат данните на Евростат.
Гърция е имала най-високия показател, като дългът й е надвишавал БВП с 40,8%, следвана от Италия с 39,9%. Дългът е надхвърлил БВП също във Франция и Белгия – съответно с 19,1% и 10,2%, както и в Испания – с 1,4%.
Консолидираният държавен дълг на Хърватия е възлизал на 54,73 млрд. евро в края на юни, което се равнява на 56,2% от БВП – спад спрямо 57,8% в края на март.
Румъния е била най-близо до Хърватия, със съотношение на държавния дълг към БВП от 59,4%.
В края на юни Естония е имала най-ниското съотношение на държавния дълг към БВП – 26,1%, следвана от Дания с 27,1% и Люксембург с 28,2%.
Бюджетният дефицит е надвишавал лимита от 3% в 16 държави членки, включително Хърватия
Бюджетният дефицит в еврозоната е възлизал на 3,3% от БВП през второто тримесечие, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие, по данни, коригирани спрямо сезонните колебания. Дефицитът в ЕС е достигнал 3,5% от БВП – увеличение с 0,4 процентни пункта спрямо предходното тримесечие.
През второто тримесечие 16 държави членки на ЕС са надвишили установения лимит за дефицита от 3% от БВП. Румъния е отчела най-големия дефицит – 9,2% от БВП, което е значително повече от останалите.
Хърватия също е превишила лимита за трето поредно тримесечие, като сезонно изгладеният консолидиран дефицит е възлизал на 4,0% от БВП през периода април–юни, с 0,6 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие.
Това е най-големият бюджетен дефицит на Хърватия като дял от БВП от второто тримесечие на 2021 г. насам, когато дефицитът достигна 7,5%, сочат данни на Евростат. Хърватия превиши прага на дефицита от 3% през четвъртото тримесечие на миналата година – за първи път от пролетта на 2021 г. насам, като отчете дефицит в размер на 3,5% от БВП, според ревизирани данни на Евростат.
През второто тримесечие Малта отчете същото съотношение на дефицита към БВП, а Германия остана плътно след нея с 4,1%.
Ирландия, Дания, Гърция, Кипър и Португалия отчетоха бюджетни излишъци през второто тримесечие, вариращи от 3,3% до 0,8% от БВП.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
МИНА: „To Montenegro“ е стълб на въздушната свързаност на Черна гора, каза министърът на транспорта Зачевич

Националният превозвач на Черна гора „To Montenegro“ е стълб на въздушната свързаност на страната, предаде за БТА черногорската агениця МИНА, цитирайки министъра на транспорта Радоц Зечевич, който съобщи, че се подготвя стратегия за развитие на въздушния транспорт.
Придружаван от държавния секретар Марко Милачич и Данило Лакич, представител на Дирекцията за въздушен транспорт, Зечевич посети „To Montenegro“ и се срещна с ръководството на компанията, с което обсъди текущото състояние на въздушния транспорт и бизнес предизвикателствата, пред които е изправена авиокомпанията.
Зечевич оцени високо представянето на компанията през последните шест месеца с оглед на изключително трудните за авиационния сектор условия, породени от рязкото повишаване на цените на авиационното гориво, се казва в прессъобщение на министерството на транспорта.
„To Montenegro“ успя да поддържа много високи нива на запълняемост на самолетите, без да повишава рязко цените на самолетните билети, отбелязва МИНА.
Зечевич поздрави компанията за успешното приключване на търга за изпълнение на полети, попадащи в обхвата на задължението за обществена услуга (PSO). В ход е подготовката за стартиране на полети по пет нови дестинации, като се очакват силно конкурентни цени на билетите.
На срещата е подчертана необходимостта черногорският национален превозвач да се развива в дългосрочен план чрез внимателно планиране, като същевременно съгласува бизнес целите си с по-широките интереси на икономиката на Черна гора.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
/ЕЩ/
Източник: БТА
Балкани
Румънският премиер Лука Никулеску ще посети Молдова следващата седмица

Новият премиер на Румъния Лука Никулеску ще посети Република Молдова следващата седмица, съобщава телевизия Диджи 24, позовавайки се на правителствено съобщение.
Според съобщението в Кишинев той ще има срещи с президента на Молдова Мая Санду, с премиера Василе Тофан и с председателя на парламента Игор Гросу.
Според източници, цитирани от телевизията, разговорите на 27 октомври ще бъдат свързани със съвместните проекти и сътрудничеството между Румъния и Молдова в контекста на подкрепата, която правителството в Букурещ оказва на съседната страна.
Правителството на Лука Никулеску встъпи в длъжност вчера, след като получи вот на доверие в парламента.
Днес Никулеску проведе телефонен разговор с молдовския си колега Василе Тофан, по време на който беше решено първата визита на румънския правителствен ръководител да бъде е в Кишинев, отбелязва Диджи 24.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
Започна монтирането на първите тръби от газовата връзка Сърбия-Северна Македония, част от Вертикалния газов коридор

Сръбският министър на минното дело и енергетиката в оставка Дубравка Ханданович обяви, че са пристигнали първите тръби за газовата връзка Сърбия-Северна Македония, която е част от Вертикалния газов коридор, и инсталирането им започнало, предават сръбските медии.
Тя посочи, че отчуждаването по трасето в Сърбия, през което ще премине газопроводът, трябва да се ускори.
Според нея общата дължина на газопровода на територията на Сърбия ще бъде 147 километра, а маршрутът ще минава от Орлян, през Лесковац и Враня, до границата със Северна Македония.
Както тя заяви, в изграждането на този газопровод с всички съоръжения, които той включва, ще бъдат инвестирани общо 153 милиона евро, а капацитетът му ще бъде 1,5 милиарда кубически метра газ годишно.
„Този газопровод ни свързва с нови направления, които са важни за енергийното бъдеще на региона, където искаме да се позиционираме като важен газов хъб и незаменима транзитна страна. Чрез него газът може да достигне Сърбия през Северна Македония, а след това потенциално и по-нататък, до пазарите на Централна Европа“, каза сръбският министър пред ТАНЮГ.
Тя подчерта, че стойността на газопровода не е само в допълнителните капацитети, но и във факта, че „вече не сме обвързани само с една посока на доставки, което ни позволява да реагираме по-бързо на смущения на пазара, технически проблеми или промени в условията на доставки“.
„Това не означава, че се отказваме от руския газ, напротив, той е най-благоприятен за нас, но е важно да сме в по-безопасно положение в случай на геополитически сътресения, да имаме възможност за доставки от няколко посоки“, каза Ханданович и добави, че новата междусистемна връзка е важна и за по-нататъшното развитие на газоразпределителната мрежа в Южна и Югоизточна Сърбия.
Планирано е новата газова връзка да бъде завършена през 2028 г., както на територията на Сърбия, така и на територията на Северна Македония. За достигане на газови източници от Гърция новият газопровод ще бъде свързан чрез газовата връзка Северна Македония-Гърция, която е в процес на изграждане и ще бъде завършена през 2027 г.
За първи път Ханданович обяви престоящия старт на газовата връзка след провеждането в началото на октомври в Белград на втората среща на министрите на енергетиката на Сърбия, Северна Македония, Гърция и България.
На срещата бе потвърден силният ангажимент към развитието на Вертикалния газов коридор и засилване на ролята му на надежден енергиен вход към Югоизточна и Централна Европа и Западните Балкани. Чрез продължаващото развитие на своята газопреносна мрежа, междусистемните връзки с България и Северна Македония, както и инфраструктурата за втечнен природен газ, включително терминалът в Александруполис, Гърция увеличава капацитета си за насочване на диверсифицирани газови доставки на север, съобщи тогава българското министерство на енергетиката.
Очаква се до 2027 г. капацитетът за износ да достигне 9,5 млрд. куб. м. Тази инфраструктура, заедно с допълнителни доставки на втечнен природен газ, ще улесни потоците на газ към съседните пазари, включително Сърбия и Северна Македония, като същевременно ще засили регионалната диверсификация и устойчивост и ще подпомогне постепенното отказване от руски газ за държавите – членки на ЕС, в съответствие с регламента REPowerEU.
Източник: БТА
-
Обществопреди 3 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 3 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
