Октомври, ноември и декември са перфектни за ваксиниране против грип. Нищо фатално няма все още със забавянето на доставките на противогрипни ваксини в България. 20 дни след имунизиране вече имаме изграден достатъчно напрегнат имунитет, за да се предпазим.

Това заяви по БНР бившият главен държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

По думите му грипът няма много общо с респираторните инфекции, които в момента виждаме.

Няма как да го караш на крака, няма как да мине без висока температура, без усещане за болки и разбитост по цялото тяло. Действително е сериозна инфекция, а особено за хората в по-високите възрасти, е и опасна, тъй като усложненията са чести – пневмонии, кашлици, а понякога и засягане на други системи. … Ако чакате, че ще си направите ваксина и нищо няма да ви хване през целия сезон, няма как да стане. Ваксината предпазва от грип и идеята е да предпазим възрастните хора и децата от тежки усложнения и от риск за живота. Колкото и да е слабо ефективна, грипната ваксина е единственото специфично средство, което имаме за предпазване от грип“, обясни той.

По време на една грипна епидемия в България боледуват стотици хиляди и то в сравнително кратък период от време – между две и три седмици, което натоварва много здравната мрежа, уточни епидемиологът.

„Имали сме случаи, когато до 10-15% от работещите в Спешна помощ също боледуват, което още повече затруднява обслужването“, каза експертът.

Той уточни, че тази година ще бъдат осигурени около 450 хил. ваксини за възрастни, а 50 790 дози са предвидени за децата.

Ваксините за най-възрастните са по-различни, но за съжаление един от производителите ни уведоми, че няма да може да се справи с доставката дори през януари 2027 г. Каква е техническата причина не мога да кажа. Големият въпрос е как в Гърция, в Турция, в Австрия можем да си купим ваксини, а тук липсват. Производителите първо осигуряват количества ваксини на най-големите си клиенти. В Гърция се ползват в пъти повече ваксини, отколкото в България, ние години наред имахме много малка консумация, в предходни години пък оставаха ваксини, които са за сметка на този, който ги е внесъл, те са сезонни и не могат да се използват друг път, заяви доц. Кунчев.

Според него Министерството на здравеопазването трябва да направи всичко възможно, за да осигури ваксини, защото те касаят здравето на гражданите на страната, могат да водят преговори, за да внесат останали количества от други пазари, което е правено от предходни правителства.

„Но това са много малки количества и обикновено декември става ясно дали могат да се осигурят такива количества“, уточни той.

Време е и в България да бъде приета идеята да се поставят ваксините в аптеките, както е в много напреднали страни, смята бившият главен държавен здравен инспектор.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

„При всеки трети случай, който разглеждаме, има данни за инфекции, свързани с медицинското обслужване, заяви по БНР Мария Шаркова, адвокат по медицинско право в коментар по журналистическото разследване на Валя Ахчиева за многократно употреба на еднократни медицински изделия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Според изнесените данни в отделението по „Оперативна гинекология“ в УМБАЛ „Пирогов“ се стерилизират и използват отново хирургически инструменти, предназначени за еднократна употреба.

Шаркова предупреди, че подобна практика създава два основни риска – разпространение на инфекции и повреждане на медицинските изделия при повторна стерилизация.

„Защо това е опасно? На първо място, защото създава риск от разпространение на инфекции, свързани с медицинското обслужване“, обясни тя.

Адвокатът по медицинско право посочи, че медицинските изделия, които не са предназначени за многократна употреба, не са проектирани за повторна стерилизация.

„Едно медицинско изделие, което не е предназначено за многократна употреба, не е предназначено за стерилизация. Това го поврежда и създава риск да не може да бъде използвано по подходящ начин“, заяви Шаркова.

Тя обясни, че някои медицински изделия се имплантират в тялото на пациента, като за тях се предвижда проследимост чрез идентификационни стикери, които се поставят в медицинската документация. Други се използват при хирургически интервенции и след употреба трябва да бъдат изхвърляни по установения ред, ако са предназначени за еднократно използване.

Разследването за „Пирогов“

Повод за коментара на Шаркова е журналистическо разследване на Валя Ахчиева, публикувано преди няколко дни. В него се представят данни, според които в отделението по оперативна гинекология на спешната болница хирургически инструменти, обозначени за еднократна употреба, са били стерилизирани и използвани повторно при операции на различни пациентки.

Разследването предизвика реакции и проверки от здравните институции.

Европейският регламент за медицинските изделия (ЕС) 2017/745 предвижда специални условия за повторната обработка на изделия, предназначени за еднократна употреба. Според член 17 това е допустимо само ако националното законодателство го разрешава и са изпълнени съответните изисквания за безопасност.

Случаят в „Пирогов“ поставя въпроси за спазването на тези правила и ефективността на контрола върху употребата на медицински изделия в болниците.

Има ли контрол

Лечебните заведения подлежат на проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и регионалните здравни инспекции, припомни адвокат Мария Шаркова.

„За съжаление, нашите наблюдения са, че контролът е изключително неефективен“, заяви тя пред БНР.

Шаркова обясни, че при възникване на инфекции, свързани с медицинското обслужване, засегнатите пациенти могат да потърсят обезщетение по съдебен ред, ако са налице законовите предпоставки.

По думите ѝ лекарски права се отнемат изключително рядко. Тя обърна внимание и на ролята на Българския лекарски съюз, който по закон има правомощия да контролира спазването на професионалните и етичните правила и да санкционира нарушенията.

Историята на трансплантирания Петър: Шанс за живот или смъртна присъда

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Кръвен анализ на ДНК от трансплантирания орган дава допълнителна информация за неговото състояние и риска от отхвърляне. Технологията, която вече се използва в трансплантационната медицина в САЩ, става достъпна и за пациенти в България.

За пациентите, които получават нов орган, трансплантацията е шанс за нов живот. Но успешната операция е само началото на дълъг процес и след нея започва постоянното наблюдение на трансплантирания орган и стремежът възможните признаци на увреждане или отхвърляне да бъдат установени възможно най-рано.

Темата остава особено важна за България. По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към 8 септември 2026 г. 929 души у нас очакват органна трансплантация. Най-много са чакащите за бъбрек, 853 души, следвани от 31 пациенти, които се нуждаят от черен дроб, 29 от сърце, 14 от бял дроб, и двама от тънко черво. За всеки човек, който успее да стигне до трансплантация, започва следващата голяма задача трансплантираният орган да бъде запазен възможно най-дълго.

Малко трансплантации, много хора, които чакат

През цялата 2025 г. в България са извършени общо 30 органни трансплантации – 23 бъбречни, 6 чернодробни и една сърдечна. Към 8 септември 2026 г. са отчетени 17 бъбречни, 7 чернодробни и 2 сърдечни трансплантации. Зад всяка от тези цифри стои пациент, който след операцията остава под дългосрочно медицинско наблюдение. Проследяването има ключова роля, защото реакцията на имунната система срещу трансплантирания орган невинаги дава ранни и специфични симптоми. Затова съвременната трансплантационна медицина търси начини да получава допълнителна информация за състоянието на органа още преди да е настъпило значимо нарушение на неговата функция.

Как ДНК в кръвта може да „разкаже“ как се чувства трансплантираният орган

Една от технологиите, които през последните години навлизат в проследяването на трансплантирани пациенти, е анализът на т.нар. донор-произхождаща свободно циркулираща ДНК – donor-derived cell-free DNA, или dd-cfDNA. След трансплантация в кръвта на пациента циркулират малки количества ДНК, произхождащи от клетките на донорския орган. Когато в него настъпва клетъчно увреждане, количеството на тази ДНК може да се промени.

Чрез обикновено вземане на венозна кръв може да бъде измерено каква част от циркулиращата свободна ДНК произхожда от трансплантирания орган. Резултатът предоставя на лекаря допълнителна информация, която се разглежда заедно с клиничното състояние, лабораторните показатели и останалите методи за проследяване. Този тип анализ не заменя лекарската оценка или биопсията, когато тя е необходима. Неговата стойност е в това, че предоставя още един неинвазивен източник на информация за състоянието на трансплантирания орган.

Защо това е важно

При бъбречно трансплантираните пациенти например един от рутинно използваните показатели е серумният креатинин. Той е изключително важен за оценката на бъбречната функция, но не е специфичен само за отхвърляне и промяната му може да бъде свързана и с други причини. Научните данни през последните години показват, че dd-cfDNA може да допълни стандартното наблюдение, като предостави директна молекулярна информация, свързана с увреждане на трансплантирания орган.

Голямо проспективно проучване при бъбречно трансплантирани пациенти например проследява близо 5000 реципиенти в 54 трансплантационни центъра и показва, че повишаването на donor-derived cell-free DNA може да предхожда някои случаи на доказано с биопсия отхвърляне. Технологията вече намира приложение в международната трансплантационна медицина, включително при проследяване след бъбречна, сърдечна и белодробна трансплантация.

Нова възможност и за пациентите в България

Такъв тип молекулярно проследяване вече става достъпно и за български пациенти чрез тест, разработен от американска компания. Изследването анализира dd-cfDNA от кръвна проба и е предназначено да подпомага лекарската оценка на риска от отхвърляне и състоянието на трансплантирания орган. За България това е нова възможност в проследяването след трансплантация, област, в която досега подобни специализирани молекулярни изследвания не са част от рутинната практика.

Един пациент ще получи изследването безплатно

По повод Европейския ден на донорството на органи, тъкани и клетки започна инициативата „Дареният живот заслужава грижа“, чрез която един пациент след органна трансплантация ще получи изследването безплатно. Целта на инициативата е да се насочи вниманието към пациентите след трансплантацията към необходимостта от продължително проследяване и към новите възможности, които съвременната молекулярна диагностика може да добави към грижата за тях.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg