Икономика
Държавен фонд „Земеделие” публикува индикативния график за плащанията до края на 2026 година

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) публикува индикативния график, по който до края на 2026 г. ще бъдат преведени субсидиите на бенефициерите по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР). Информацията с предстоящите плащания е налична на страницата на ДФЗ. За трета поредна година графикът обхваща не само планираните оторизации по интервенциите на директните плащания за Кампания 2026, но и разплащанията по очакваните от стопаните схеми на държавни помощи, съобщиха от Фонда.
Изплащането на субсидиите по интервенции на директните плащания за Кампания 2026 ще започне от края на октомври. Първи подпомагане ще получат животновъдите, заявили „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).
За първи път в рамките на годината на заявяване Фондът има готовност след 20 октомври да предостави авансови плащания по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2026. Целта е да се осигури ликвидност и финансова стабилност за стопаните. Плащанията ще се извършат при наличие на данни, даващи задоволително ниво на увереност за коректното им извършване.
Съгласно разчетите по интервенциите на директните плащания, включени в СПРЗСР, в периода от 10 до 30 ноември ще бъдат преведени и средствата по интервенцията „Преходна национална помощ за овце майки и кози майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3).
В същия период (от 10 до 30 ноември) ще бъдат преведени субсидиите по извънредната помощ „де минимис“ за 2026 г., включително за възбрана за паша във връзка с шарката по дребните преживни животни по (ДПЖ), както и по държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола за Кампания 2026.
В Индикативния график е заложено плащанията по държавната помощ, свързана с кризата в Ормузкия проток (т.нар. „иранска помощ“), да бъдат направени в периода от 1 до 20 декември.
Разчетите сочат, че от 1 до 20 декември, предстоят преводите, както по десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни, така и по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) след извършени проверки по предварителен слой „Физически блокове“, включително площи за косене.
В същия период (1 до 20 декември) стопаните могат да очакват финансова подкрепа по всички агроекологични и биологични интервенции, по интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, както и „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“.
От ДФЗ напомнят на всички кандидати за подпомагане по схемите на държавните помощи и директните плащания, че индикативният график е указателен и има за цел да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.
БТА припомня, че преди дни министърът на земеделието и храните Пламен Абровски съобщи, че до края на годината се очаква Държавен фонд „Земеделие“ да изплати средства по над 40 интервенции.
Източник: БТА
Икономика
Държавният дълг на Германия се очаква да достигне почти 80 на сто от БВП през 2030 г., прогнозира Съветът за стабилност на страната

Държавният дълг на Германия се очаква да достигне 78,25 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2030 г. спрямо 62,8 на сто през 2025 г., прогнозира днес германският Съвет за стабилност (Stabilitätsrat), който координира бюджетната политика на централното правителство и регионалните федерални провинции, предаде Ройтерс.
Бюджетният дефицит на страната се очаква да нарасне от 2,9 на сто като дял от БВП през миналата година до 5,25 на сто през 2027 г., като прогнозите са през 2030 г. той да достигне 4,5 на сто от икономическото производство на страната.
Критериите от Маастрихт предвиждат държавният дълг на дадена страна от ЕС да не надвишава 60 на сто от нейния БВП, а бюджетният дефицит – не повече от 3 на сто, припомня Ройтерс.
Очакваното увеличение на задлъжнялостта на Германия е свързано с разширяването на публичните инвестиции, включително след създаването на специалния фонд за инфраструктура в размер на 500 млрд. евро, одобрен миналата година, и облекчаването на строгите правила на т.нар. дългова спирачка, което позволява по-големи разходи за отбрана.
„След години на стагнация започват да се появяват признаци на икономическо възстановяване“, заяви германският вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл след заседание на Съвета за стабилност.
„Преди всичко нашите инвестиции стимулират икономиката и ни помагат да преодолеем годините на слаб растеж“, добави той.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Президентът Илияна Йотова участва в отбелязването на 75 години от създаването на Държавна агенция „Архиви“

Държавният глава Илияна Йотова участва в тържественото отбелязване на 75 години от създаването на Държавната агенция „Архиви“. По повод годишнината в Изложбената зала в сградата на агенцията бяха представени юбилейното издание „Българските архиви. Документи и хора“ и изложбата „Находки на паметта. Неочаквани архивни открития“, както и беше валидирана специална пощенска марка.
Държавна агенция „Архиви“ е цитаделата на българската памет и има ключова роля за съхраняването на историческите факти и предаването им на следващите поколения. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на тържественото отбелязване на годишнината.
„Вие сте хората, на които най-много разчитаме за това да няма пренаписване на българската памет, да няма пренаписване на историята, пренаписване на фактите“, посочи Йотова.
По думите ѝ работата на архивистите е особено важна в съвременния свят на високи технологии и динамични промени, защото те изграждат мостове между поколенията и дават възможност на следващите поколения да надграждат знанията си за българската история.
Президентът поздрави служителите на агенцията за изложбата „Находки на паметта. Неочаквани архивни открития“, която според нея представя не само любопитни и неизвестни досега документи, но и личния почерк на хората, които работят с архивите.
Йотова подчерта, че архивните документи разкриват историята не само чрез официалните свидетелства, но и чрез личните писма, в които хората споделят своите радости и страдания, признават грешките си, спорят помежду си и вземат решения, оставили следа в обществото. „Това е живата история на архивите“, каза тя.
Като пример за значението на архивните находки държавният глава разказа за откриването на писмо на Христо Ботев, смятано за безвъзвратно изгубено. По думите ѝ подобни документи допълват представата за националноосвободителното движение и Българското възраждане.
Председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев заяви, че агенцията отбелязва 75-ата годишнина с чувство на удовлетвореност от постигнатото през последните години и десетилетия. Той подчерта, че архивната система в България е повод за гордост и изрази надежда, че следващите поколения ще продължат да я съхраняват и развиват.
Груев представи юбилейното издание „Българските архиви. Документи и хора“, което включва представяне на 29-те архива в страната, техните документи, сгради и служители. Той отбеляза, че без ежедневния труд на архивистите документите биха останали „неми и безгласни“.
По думите му изложбата „Находки на паметта. Неочаквани архивни открития“ представя интересни и понякога куриозни документи, които показват работата на архивистите не само като отговорна, но и като творческа. Груев определи агенцията като институция на паметта и на държавността.
Главният изпълнителен директор на „Български пощи“ Цветомир Досков валидира пощенско-филателно издание на тема „75 години от създаването на държавните архиви в България“. Той посочи, че за дружеството винаги е удоволствие да подкрепя държавните институции и отбеляза, че чрез марката годишнината ще бъде запечатана във времето.
Изданието включва една пощенска марка с номинална стойност 0,50 евро и тираж 6000 броя, както и специален пощенски печат. Художник на марката е Ивелина Велинова.
Източник: БТА
Икономика
Русия ще преговаря сериозно за мир само под натиск, заяви германският канцлер Мерц

Москва ще преговаря сериозно за прекратяване на войната в Украйна само ако бъде поставена под натиск, заяви днес германският канцлер Фридрих Мерц след обявеното от американския президент Доналд Тръмп споразумение с Москва за доставките на дизелово гориво от Русия, предаде Франс прес.
В отговор на предложението на Тръмп за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура Русия предприе масирани атаки срещу украински енергийни обекти, предназначени за граждански цели, отбеляза Мерц. Той потвърди подкрепата на Германия и Европа за украинския президент Володимир Зеленски.
Германският канцлер иронизира и обещанията на Тръмп, дадени още в началото на втория му президентски мандат, да сложи край на войната в Украйна в рамките на няколко дни.
„За съжаление, конфликтът в Украйна не е приключил, въпреки че това беше целта, която президентът Тръмп си постави още в началото на втория си мандат – да сложи край на войната в рамките на няколко дни“, заяви Мерц.
Той съобщи, че съветниците по външната политика на лидерите на Великобритания, Франция и Германия са посетили САЩ през почивните дни, за да обсъдят въпроса с американската администрация.
„Продължаваме неуморно да търсим общ подход, който да помогне за прекратяването на тази война“, заяви германският канцлер.
/ЕС/
Източник: БТА
-
Обществопреди 3 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
