/ДИ/

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Френският евродепутат Рафаел Глюксман спечели убедително вчера първичните избори на социалдемократическата левица за президентския вот през 2027 г. и сега е изправен пред трудната задача да наложи идеите си в предизборна кампания, в която ще трябва да се конкурира както с крайната десница, така и с радикалната левица, съобщи Франс Прес.

Лидерът на партията „Плас Пюблик“ получи над 66% от гласовете още на първия тур на първичните избори, в които участваха над 120 000 души. Той остави далеч зад себе си останалите кандидати, сред които бяха първият секретар на Социалистическата партия Оливие Фор и бившата кандидатка за президент Сеголен Роаял.

Глюксман получи 66,13% от гласовете, докато Фор остана втори с едва 14,48% – тежко поражение, което допълнително отслабва позициите му начело на Социалистическата партия, отбеляза телевизия „Франс 24“.

В първата си реч след обявяването на резултатите 46-годишният евродепутат се представи като „кандидата на демократичната левица“, който „ще може да победи нашия вечен враг – крайната десница“.

„Първата ми отговорност е да обединя, да обединя цялото социалистическо семейство, а след това и цялото семейство на демократичната левица. […] Истинският ни противник е крайната десница и ние ще се обединим, за да влезем в битката и да попречим на тръмпистите, путинистите, ксенофобите и демагозите да завладеят Републиката“, заяви Глюксман.

В интервю за обществената телевизия „Франс 2“ той изрази удовлетворение от убедителната си победа, след като мнозина му предричаха, че ще „потъне в тази битка“.

„Демократичната левица се завърна и ще спечели президентските избори“, обеща той и отправи призив към „всички граждани с екологични и хуманистични убеждения, които виждат задаващата се катастрофа и са обзети от ужас“.

Глюксман отправи призив и към бившия президент социалист Франсоа Оланд, който според обкръжението му го е поздравил за победата. „Той е добре дошъл в това движение“, подчерта евродепутатът.

Въпреки категоричната си победа на първичните избори Глюксман остава далеч от водещите претенденти за Елисейския дворец. Според настоящите социологически проучвания той получава между 10 и 12% подкрепа преди двата тура на президентските избори, насрочени за 18 април и 2 май 2027 г. Това го поставя значително зад представителката на крайната десница Марин Льо Пен, бившия премиер на Еманюел Макрон Едуар Филип, принадлежащ към дясноцентристкото политическо пространство, и лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон.

Според АФП Глюксман е необичайна фигура във френската политика – интелектуалец, есеист и защитник на правата на човека, европейската интеграция и Украйна, който през последните години постепенно се наложи сред водещите представители на умерената френска левица.

Именно от Европейския парламент, където е депутат от 2019 г., той изгради президентските си амбиции. На два пъти оглави обща листа на Социалистическата партия и малката формация „Плас Пюблик“, на която е съосновател от 2018 г., на изборите за Европейски парламент.

Критиците му обаче често го обвиняват, че е прекалено откъснат от всекидневните проблеми на французите. Срещу обвиненията, че е „твърде парижки“ политик и че няма връзка с действителността, есеистът с международен опит противопоставя работата си като документалист, снимал филми за геноцида срещу тутсите в Руанда и Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., както и опита си като съветник на бившия грузински президент Михаил Саакашвили от 2008 до 2012 г.

„Моите убеждения и възгледът ми за света не са се формирали в Давос или Вашингтон, а на места, чиято разруха не знам дали изобщо можете да си представите“, отвръща синът на философа Андре Глюксман.

През лятото евродепутатът предприе многобройни обиколки из френските региони, като защитаваше програма, която определя като твърдо лява и чиято цел е да съчетае екологичния преход със социалния напредък.

Позициите му обаче предизвикват критики и отляво. Както отбелязва „Франс 24“, политическият курс на Глюксман не е напълно изяснен, включително заради присъствието в обкръжението му на бивши съратници на Еманюел Макрон като депутатите Саша Улие и Орелиен Русо. През пролетта изтичането на поверителен документ, изготвен от екипа му, разкри стратегия за привличане предимно на левоцентристки избиратели, а не толкова на традиционния електорат на левицата сред по-бедните слоеве на обществото.

Разногласия предизвикват и някои от икономическите му предложения. Глюксман настоява за намаляване на общата социална вноска (CSG), за да се увеличат нетните възнаграждения. Според неговите критици, цитирани от „Франс 24“, подобна мярка е близка до либералните икономически възгледи, тъй като прехвърля отговорността за увеличаването на доходите върху държавата, вместо върху работодателите.

Най-същественият въпрос пред кандидатурата му обаче остава отношението към радикалната левица. Глюксман категорично изключва всякакъв съюз с партията „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон.

През март той дори нарече Меланшон „Жан-Мари Льо Пен на нашето време“, сравнявайки го с основателя на френската крайна десница, известен с антисемитските си изказвания.

Повод за острите думи беше изказване на Меланшон по време на митинг, на който той се пошегува с произношението на фамилията Глюксман, произхождаща от ашкеназко еврейско семейство. Лидерът на „Непокорна Франция“ и преди е правил подобни забележки за фамилни имена с еврейско звучене.

Отказът от сътрудничество с Меланшон се превърна в една от основните теми на първичните избори. Според „Франс 24“ заедно с гласовете за депутата Жером Гедж, който също отхвърля всякакъв съюз с „Непокорна Франция“, близо 72% от участниците във вота са подкрепили кандидати, противопоставящи се на възстановяването на широки леви коалиции по подобие на Новия екологичен и социален народен съюз (Nupes) или Новия народен фронт.

Тази позиция обаче поставя въпроса доколко Глюксман ще успее да обедини останалите леви формации. Макар в победната си реч да отправи послания към лидерката на еколозите Марин Тонделие и председателя на Френската комунистическа партия Фабиен Русел, перспективите за подобно сътрудничество остават неясни, коментира „Франс 24“.

Тонделие разкритикува победителя заради отказа му от широк съюз на левицата и еколозите. Според нея пътят към победата минава през преодоляване на разделението между левите партии, докато комунистическият лидер Русел засега не е коментирал резултата от вота.

Самият ангажимент на Глюксман да не допуска съюз с „Непокорна Франция“ на следващите парламентарни избори може да се окаже трудно изпълним, отбелязва днес в. „Монд“. Изданието посочва, че въпросът за отношенията с партията на Меланшон е бил основната разделителна линия на първичните избори, но редовите членове на Социалистическата партия като цяло са по-благосклонни към обединението от партийните ръководители.

Вестникът припомня, че след европейските избори през 2024 г. социалистите се присъединиха към Новия народен фронт въпреки възраженията на Глюксман, а на общинските избори през март тази година сключиха местни споразумения с „Непокорна Франция“, включително в Тулуза, Клермон Феран и Брест. При това положение възможността Глюксман да наложи отказ от подобни съюзи ще зависи до голяма степен от резултата му на президентските избори и особено от представянето му спрямо Меланшон. Ако изпревари лидера на радикалната левица, позициите му ще се укрепят, но ако остане далеч зад него, ще бъдат отслабени, посочва „Монд“. Изданието подчертава, че евродепутатът не контролира апарата на Социалистическата партия и няма гаранции, че ще може да определя решенията ѝ за бъдещи коалиции.

Политическото развитие на Глюксман през последните години обаче показва колко значително се е променил образът му.

Изглеждат далечни времената на първата му кампания за Европейски парламент през 2019 г., когато оглавяваната от него листа получи едва 6,19% от гласовете. Тогава той изглеждаше неуверен и отново беше критикуван, че няма достатъчно връзка с избирателите.

Самият Глюксман впоследствие призна, че се е представил „лошо“, но подчерта, че е „работил“ върху себе си и че мандатът му в Европейския парламент го е „преобразил“.

Постепенно той се превърна в една от основните фигури на социалдемократическото пространство, което дълго време изпитваше затруднения да излъчи разпознаваем лидер. На европейските избори през 2024 г. оглавяваната от него листа получи близо 14% от гласовете във Франция.

„Европа е битката на живота ми“, обича да повтаря евродепутатът, който придоби известност в Брюксел със защитата на уйгурите – мюсюлманско малцинство, подложено на преследване в Китай, както и с твърдата си позиция спрямо Русия на Владимир Путин.

Семейната му история също е тясно свързана с международната политика. Дядо му Рубин Глюксман, роден на територията на днешна Украйна, е бил съветски шпионин в Германия, преди да избяга във Франция след идването на нацистите на власт, разказва АФП.

Убеден поддръжник на Украйна на Володимир Зеленски, Глюксман продължава да бъде критикуван, особено от „Непокорна Франция“, заради миналото си сътрудничество с Михаил Саакашвили, известен с либералните си възгледи и срещу когото днес се водят съдебни производства.

Именно в Грузия Глюксман се запознава с майката на първия си син – Ека Згуладзе, бивша министърка в страната.

Днес той е партньор на известната журналистка Леа Саламе. Двамата са една от най-разпознаваемите двойки на френската политическа и медийна сцена.

Въпреки убедителната победа пред Глюксман остават редица препятствия. Както отбелязва „Франс 24“, участието на около 120 000 души в първичните избори е далеч под равнищата от предишни подобни надпревари. През 2017 г. гласуваха над 2 милиона избиратели, а през 2011 г., когато номинацията спечели бъдещият президент Франсоа Оланд – близо 3 милиона.

Според изданието тепърва предстои да стане ясно дали убедителната победа ще даде необходимия тласък на кандидатурата на Глюксман. Междувременно самият Оланд остава потенциална алтернатива, в случай че подкрепата за евродепутата не започне да нараства осезаемо.

Източник: БТА