/ВН/

Източник: БТА

Един умерен и двама националистически кандидати влизат в Президентството на Босна и Херцеговина след изборите вчера, като кандидатите, събрали най-много гласове според предварителните резултати на ЦИК, обявиха победата си в изявления.

Кандидатът на умерената Социалдемократическата партия (СДП) за представител на бошняците в тричленното президентство Денис Бечирович благодари на гражданите, дали гласа си за него.

„Свободната, антифашистка и гражданска Босна и Херцеговина е жива“, заяви той в изявление пред медиите, цитирано от босненската национална телевизия БХРТ.

Според последните данни Бечирович води в резултатите за избор на представител на бошняците с 26,78 процента. След него се нарежда лидерът на националистическата Партия на демократичното действие (ПДД) Бакир Изетбегович с 23,88 процента.

Дарияна Филипович, кандидатът за хърватски представител в Президентството на националистическата Хърватска демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО БиХ), обяви победата си в изявление за медиите. Тя заяви, че се надява съвместната работа на тримата членове на Президентството да бъде пример, че босненските институции могат да работят по-различно.

„Главната тема да не е дали резултатът е 2:1 или 1:2, а решенията ни да бъдат такива, с които взаимно се уважаваме“, подчерта Филипович.

Тя печели мястото си в Президентството с 13,86 на сто от гласовете на избирателите, докато на второ място остава кандидатът на умерения Демократичен фрон Славен Ковачевич с 9,11 на сто.

Бившият президент на Република Сръбска и председател на управляващия към момента Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Милорад Додик обяви победа на партията на всички равнища. Кандидатът на СНСД за тричленното Президентство Желка Цвиянович, която излезе на първо място в предварителните резултати на ЦИК, заяви, че политиката на партията е насочена към стабилна и силна Република Сръбска.

„Това е голяма победа за СНСД начело с председателя Милорад Додик“, написа тя в Инстаграм. „Ще продължим да укрепваме позициите на Република Сръбска в международен план, това ще бъде моето задължение“.

Според преброените до момента гласове Цвиянович печели мястото си в Президентството с голяма преднина от 55,33 процента, докато второто място заема Маринко Божович от Сръбската демократическа партия с 26,55 процента.

Ако резултатите бъдат потвърдени, това ще бъде втори мандат в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина за Денис Бечирович и Желка Цвиянович и първи за Дарияна Филипович. 

Към момента са обработени 94,65 процента от бюлетините, като за невалидни са обявени 3,36 процента от всички преброени гласове.

Предварителните резултати от гласуването за членове на Президентството, както и за всички останали равнища на властта, не бяха изненадващи, тъй като проучванията на общественото мнение посочиха като фаворити именно днешните победители.

Избирателната активност в края на изборния ден бе 42,02 процента. Някои от изборните секции останаха отворени и след 19 ч., когато приключи изборният ден, тъй като не успяха да отворят навреме.

В цялата страна бяха открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 редовни, а 385 – мобилни. Босненците в чужбина имаха възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави. 

Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели имаха възможност да определят бъдещето на страната си, като отидат до избирателните урни в неделя. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди души. Вотът, освен за трима членове в босненското Президентство, бе и за 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и представители в кантоналните парламенти. 

След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА