„Револют“ (Revolut) се превърна в най-високо оценяваната стартираща компания в Европа и в сериозен конкурент на традиционните банки, но приходите ѝ от един клиент остават значително по-ниски, а кредитната ѝ дейност е ограничена спрямо установените участници в сектора, показва анализ на Ройтерс.

Създадена преди малко повече от десетилетие като финансова технологична компания, предлагаща по-ниски такси за обмяна на валута, базираната в Лондон група вече се оценява на 115 млрд. долара. Така пазарната ѝ стойност надхвърля тази на британската банка „Барклис“ (Barclays) и френската „Сосиете Женерал“ (Societe Generale).

Печалбата на „Револют“ преди данъчно облагане през 2025 г. възлиза на 1,7 млрд. британски лири (2,2 млрд. долара) – значително под отчетените от „Барклис“ 9 млрд. лири, но нараства с бързи темпове.

Представител на „Револют“ посочи, че компанията има диверсифициран бизнес модел и получава приходи от различни продукти и услуги, а не основно от кредитирането. По думите му растежът на дружеството зависи от създаването на услуги, които клиентите ценят, а не от равнището на лихвените проценти.

Главният изпълнителен директор Ник Сторонски нееднократно е заявявал, че иска да превърне „Револют“ в действително глобална компания. Групата разширява дейността си на пазари от Мексико до Австралия и през последните седмици обяви получаването на няколко нови лиценза. Целта ѝ е да стане една от малкото банки с операции на дребно в толкова голяма част от света.

Това се случва в момент, когато някои традиционни международни банки, сред които Ейч Ес Би Си (HSBC), ограничават присъствието си в банкирането на дребно на редица пазари.

Ръководителят на най-голямата португалска банка „Кайша Жерал де Депозитуш“ (Caixa Geral de Depósitos) Паулу Маседу заяви през юни, че 2025 г. вероятно ще бъде последната, през която 150-годишната банка ще отчете по-голяма печалба от „Револют“.

Банковите ръководители в Европа определят „Револют“ като една от най-сериозните заплахи за традиционните кредитори заради агресивния маркетинг и бързия растеж на компанията, посочи Джихан Дуран, директор в рейтинговата агенция „Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс“ (S&P Global Ratings).

Компанията обаче е изправена и пред затруднения. В САЩ, където разполага с предварителен лиценз, тя ще трябва да се конкурира на един от най-развитите и оспорвани банкови пазари в света.

„Револют“ беше санкционирана в Литва за пропуски в мерките срещу изпирането на пари. Компанията заяви, че при проверката не са установени потвърдени случаи на пране на пари, и допълни, че е постигнала споразумение с централната банка и е предприела действия за отстраняване на недостатъците.

През септември компанията по погрешка изпрати клиентски данни на хакери, представили се за държавни служители. „Револют“ съобщи, че системите и средствата на клиентите не са били засегнати и че е оказала съдействие на ограничения брой засегнати лица.

През 2024 и 2025 г. срещу „Револют“ са подадени най-много жалби сред банките във Великобритания по случаи, при които клиенти са били подведени да преведат пари на измамници, сочат данни на британския финансов омбудсман, обработени от потребителската организация „Уич?“ (Which?). Компанията посочва, че приема измамите много сериозно и прилага надеждни механизми за защита на клиентите.

Един от най-видимите показатели за растежа на „Револют“ е броят на клиентите. Компанията посочва на своя сайт, че те вече са 80 милиона спрямо 84 милиона за „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) и 41 милиона за Ейч Ес Би Си. В Ирландия сметка в „Револют“ имат около 80 на сто от пълнолетните жители.

Големият брой клиенти обаче все още не носи приходи, съпоставими с тези на традиционните банки. Средните наличности по депозитите също са значително по-ниски.

Една от причините е ограниченият размер на кредитирането. В края на 2025 г. отпуснатите от „Револют“ заеми възлизат на едва 2,2 млрд. лири. Съотношението между кредитите и депозитите е 6 на сто спрямо 55 на сто при Ейч Ес Би Си и 86 на сто при „Сосиете Женерал“. Вместо от кредитиране компанията получава значителна част от приходите си от такси, включително от абонаментни планове за банкови карти.

Разширяването на кредитната дейност ще създаде нови рискове, включително необходимостта от управление на големи и сложни кредитни експозиции. Навлизането на силно конкурентните местни пазари за ипотечни кредити също няма да бъде лесно, предупреждават анализатори и инвеститори.

Друг проблем е, че сравнително малко клиенти използват „Револют“ като своя основна банка. Компанията не посочва колко са били тези потребители през 2025 г., но съобщава, че броят им е нараснал с 45 на сто за година. Делът на клиентите, които използват услугата като основна банкова сметка, и общият размер на средствата им в платформата са сред ключовите показатели, следени от големите инвеститори в компанията.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Разнопосочно движение на цените на едро на плодове, зеленчуци и основни хранителни стоки у нас отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) в седмичния си анализ.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,52 на сто до 2,324 пункта спрямо 2,312 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.

При зеленчуците през седмицата най-много поскъпва зелената салата, която е с 47,15 на сто нагоре и се търгува по 0,98 евро за килограм. Значително по-висока е и цената на доматите – с 16,99 на сто до 1,68 евро за килограм. По-скъпи са също червените чушки – с 6,16 на сто до 1,24 евро за килограм, докато зелените са по-евтини с 5,41 на сто до 0,98 евро за килограм. Нагоре са още цените на зелето – с 4,01 на сто до 0,57 евро за килограм, и краставиците – с 2,9 на сто нагоре и се търгуват до 1,63 евро за килограм. На обратната страна, поевтиняват морковите – с 10,29 на сто до 0,61 евро за килограм, картофите – с 8,95 на сто до 0,57 евро за килограм, тиквичките – с 6,32 до 0,86 евро за килограм, и зрелият лук кромид – с 5,82 на сто до 0,55 евро за килограм. 

При плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, поскъпват прасковите – с 8,23 на сто до 1,42 евро за килограм, и ябълките – с 5,73 на сто до 1,07 евро за килограм. По-евтини са лимоните – с 3,28 на сто до 1,59 евро за килограм, и гроздето – с 1,95 на сто до 1,31 евро на килограм на едро.

Цената на кравето сирене се покачва с 1,05 на сто до 6,16 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 1,54 на сто до 9,50 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-евтино с 1,1 на сто до 0,72 евро за кофичка от 400 гр., докато прясното мляко е по-скъпо с 1,16 на сто до 1,22 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,42 евро за брой, което е ценови спад от 1,8 на сто.

Замразеното пилешко месо поскъпва с 0,11 на сто до 3,56 евро за килограм, а яйцата (размер М) запазват цената си и се продават по 0,19 евро за брой на едро.

Цената на ориза е с 3,89 на сто надолу до 1,58 евро за килограм, а на лещата – с 0,99 на сто до 2,01 евро за килограм. Поскъпване се наблюдава при зрелия фасул – с 2,37 на сто до 2,16 евро за килограм, и при захарта – с 1,53 на сто до 0,93 евро за килограм. Спад на стойността на едро се наблюдава при брашното тип 500 – с 4,76 на сто до 0,64 евро за килограм, и олиото – с 6,15 на сто до 1,68 евро за литър.

Източник: БТА