Израел е бил предупреден от Египет за нападението на палестинската групировка „Хамас“, преди то да се случи на 7 октомври 2023 г., съобщи американското списание „Атлантик“, позовавайки се на представители на израелското правителство, на Египет и други арабски държави, както и на представители от САЩ и Европа, предаде ДПА.

Канцеларията на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в събота отхвърли информацията, като определи твърдението като невярно и заяви, че се използва „за да се манипулира израелската общественост“.

По-малко от две седмици преди атаката на „Хамас“ шефът на египетското разузнаване Абас Камел е пътувал до Израел и е предупредил, че „Хамас“ изглежда „се мобилизира за мащабна атака“, твърди „Атлантик“.

По време на визитата си Камел е предупредил, че възможността за предотвратяване на катастрофата се изчерпва, и е препоръчал на Израел да направи икономически отстъпки пред „Хамас“, за да предотврати ескалация.

Камел е един от най-влиятелните представители на разузнавателните служби в Близкия изток и има водеща роля в египетските и катарските усилия за посредничество в разговорите между Израел и „Хамас“, припомня ДПА.

„Атлантик“ не посочва с кого се е срещнал Камел по време на посещението си в Израел, продължило около час. Бивш израелски правителствен служител, цитиран от списанието, заяви, че е невъобразимо Нетаняху да не е знаел за посещението на Камел или за срещите му с израелски представители на разузнавателните служби.

Два дни след атаката от 7 октомври кабинетът на Нетаняху отрече Египет да е отправил подобно предупреждение и заяви, че не е имало пряка или непряка среща между Нетаняху и Камел.

Публикацията на „Атлантик“ последва статия, публикувана в израелския вестник „Хаарец“ по-рано през септември, в която се твърди, че Обединените арабски емирства също са предупредили Нетаняху за възможна атака на „Хамас“.

Според „Хаарец“ президентът на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахян е казал пред Нетаняху, че тогавашният лидер на „Хамас“  Яхия Синуар е планирал мащабна офанзива. Кабинетът на Нетаняху също отрече тази информация и обяви, че планира да съди вестника за клевета.

Източник: БТА

Единствено дипломацията може да разреши конфликта между САЩ и Иран, заяви иранският външен министър Абас Арагчи, след като американският президент Доналд Тръмп отхвърли иранското предложение за отваряне на Ормузкия проток и прекратяване на военните действия в рамките на седем дни, предаде Ройтерс.

„Нашите условия са ясни и всяка стъпка към отварянето на Ормузкия проток зависи от изпълнението на тези условия“, обяви Арагчи в публикация в социалните мрежи. „Само решение, постигнато чрез преговори, може да ги измъкне от тази безизходица“, допълни той.

Иран представи предложението по-рано тази седмица на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като заяви, че то е било предадено на американците чрез посредници от Катар.

Съгласно предложението Техеран е готов да отвори отново Ормузкия проток и да възобнови преговорите по ядрената си програма. В рамките на седем дни след това трябва да бъдат прекратени военните действия по всички фронтове, включително в Ливан, а САЩ да вдигнат блокадата на иранските пристанища, да освободят замразените ирански средства и да отменят санкциите върху иранския петрол.

Доналд Тръмп обаче съобщи вчера, че отхвърля иранския план и изтъкна, че отчаянието подтиква иранците да настояват за споразумение относно корабоплаването в Ормузкия проток.

„Те искат да сключат споразумение за незабавно отваряне на Ормузкия проток, защото губят толкова много“ средства, заяви Тръмп пред репортери в Белия дом.

Въпреки публичните изявления на Тръмп посредниците в преговорите между САЩ и Иран все още не са предали официално отхвърлянето на плана от страна на САЩ, изтъкна още Арагчи.

„Чакаме посредниците да ни предадат окончателните становища и ще вземем решение въз основа на тях“, обясни иранският министър на външните работи.

По-рано тази седмица  в. „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, позовавайки се на анонимни американски официални представители, че Тръмп е отхвърлил предложението на Иран и е заявил пред свои сътрудници, че очаква да възобнови бомбардировките срещу страната след междинните избори за Конгрес през ноември.

Източник: БТА

Властите във Венецуела освободиха около 30 политически затворници в петък и събота след приключването на втория кръг от разговори между правителството и опозицията в Каракас, съобщиха неправителствени организации за защита на човешките права, цитирани от Франс прес.

Около 30 задържани, сред които осем жени, обвинени в „наркотероризъм“ през 2021 г., са напуснали различни затвори във Венецуела.

„Успяхме да проверим директно, че 29 души са били освободени“, обяви венецуелската неправителствена организация „Справедливост, среща и прошка“ (Justicia, Encuentro y Perdón – JEP) в социалната мрежа „Екс“.

Със съдействието на САЩ, 10 месеца след залавянето на бившия венецуелски президент Николас Мадуро, вторият кръг от преговори между властта и опозицията позволи да бъде постигнат напредък в съдебната реформа, съобщиха страните в преговорите.

Опозицията беше обещала да настоява за освобождаването на всички политически затворници в страната, но според последния доклад на неправителствената организация „Форо Пенал“ към 18 септември все още по затворите са били 344 политически затворници въпреки влезлият в сила през февруари закон за амнистията.

Оскар Мурильо, координатор на неправителствената организация „Провеа“, заяви в „Екс“, че „освобождаването на всички несправедливо задържани лица трябва да бъде доведено до край, а правата им, както и тези на другите жертви, трябва да бъдат гарантирани“.

Сред освободените са шестима души, обвинени в рамките на „Операция Гедеон“ – неуспешен опит за десант с цел сваляне на Мадуро през 2020 г., след който последваха многобройни арести.

От своя страна правозащитната организация „Форо Пенал“ съобщи за освобождаването на Франк Кабасас, свързан с делото на Оскар Перес, убит по време на военна операция през 2018 г. Перес беше полицейски инспектор, пилот и противник на правителството на Мадуро.

Изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес , която е под силен натиск от страна на САЩ, обнародва закон за амнистия през януари след залавянето на Мадуро от американските сили, но процесът на освобождаване на политически затворници протича бавно, припомня АФП.

Семействата на политическите затворници протестират, а техни близки все още нощуват на палатки близо до посолството на САЩ във Венецуела и пред затвора „Родео 1“, където според неправителствените организации са се извършвали изтезания.

Източник: БТА