Русия е изградила държавна система за наблюдение, сплашване и наказване на свои критици в чужбина и за оказване на натиск върху техните семейства в страната, заяви специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Русия Мариана Кацарова, цитирана от Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека.

В нов доклад, представен пред Съвета на ООН по правата на човека, Кацарова определя тези действия като „транснационални репресии“ и посочва, че те представляват системна и институционализирана държавна стратегия, която се е разширила значително след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година. Докладът се основава на близо 400 документирани случая.

„Транснационалните репресии не са поредица от изолирани инциденти в чужбина. Те са продължение отвъд границите на Русия на същата структурна, подкрепяна от държавата система на репресии, която документирах в страната“, заяви Кацарова. По думите ѝ напускането на Русия не означава, че човек оставя руските репресии зад себе си.

Сред най-тежките форми, описани в доклада, са убийства, опити за убийства, физически нападения и отравяния. Кацарова посочва случаите с бившия руски агент Александър Литвиненко, убит в Лондон през 2006 г., и чеченеца Зелимхан Хангошвили, убит в Берлин през 2019 година. В доклада се споменават и предполагаеми отравяния на руски журналисти и правозащитници в Германия, Грузия и Чехия.

Според документа между 650 000 и 900 000 души са напуснали Русия след февруари 2022 г. Броят на документираните случаи на транснационални репресии е бил 29 за осемте години от 2014 до 2021 г. и 89 само за трите години от 2022 до 2024 г., което означава приблизително осемкратно увеличение на средния годишен брой на случаите.

Броят на присъдите, постановени задочно срещу хора извън Русия, също е нараснал – от четири през 2022 г. до 157 през 2025 г., се посочва в доклада. Според него в подобни действия участват най-малко девет подразделения на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), както и военното и външното разузнаване, прокуратурата и държавни министерства.

Кацарова посочва, че след 2022 г. са се променили не само мащабите, но и методите на преследване. Според нея се използват заповеди за арест, международни бази данни, финансовата система, цифрови инструменти, съдебни дела и посредници.

Русия е страната, която най-често използва „червените бюлетини“ на Интерпол, а около половината от свързаните с Русия случаи, разгледани през 2024 г. от контролния орган на международната полицейска организация, са били определени като несъответстващи на нейния устав, се посочва още в доклада.

Кацарова обръща внимание и на използването на финансови ограничения. Руският орган за финансов мониторинг „Росфинмониторинг“ поддържа списък с 21 541 души, определени като „терористи и екстремисти“, като най-малко 5063 от тях са били преследвани по обвинения, определени в доклада като политически мотивирани. Според специалния докладчик данните от тези списъци могат да попаднат в международни бази, използвани от банки и други финансови институции, и да доведат до блокиране на сметки в чужбина.

Сред групите, които според Кацарова са изложени на особено голям риск, са жени, избягали от принудителни бракове и домашно насилие в Чечения, ЛГБТ активисти и защитници на правата на коренните народи.

Специалният докладчик призова за изработването на юридически обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии, която да установи общи определения, задължения за приемащите държави и механизми за превенция, търсене на отговорност и международно сътрудничество. Тя призова държавите внимателно да проверяват руските искания за арест и екстрадиция и да не връщат хора, когато съществува риск те да бъдат подложени на преследване или изтезания.

Руската дипломатическа мисия в Женева не е отговорила непосредствено на запитване на Ройтерс за коментар. Москва и преди е отхвърляла обвинения за враждебни действия на чужда територия и е определяла подобни твърдения като част от кампания на Запада срещу Русия.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани отново демонстрираха топли отношения вчера по време на среща, на която обсъдиха имиграционната политика на американския президент и многомилиарден жилищен проект, предаде Франс Прес.

На съвместна пресконференция след разговорите им при закрити врата в официалната резиденция на кмета в Манхатън Тръмп заяви, че Мамдани, който е представител на лявото крило на Демократическата партия и е твърд противник на редица политики на президента, има „потенциала“ да бъде „велик кмет“.

Мамдани определи разговора им като „продуктивен“ и добави, че двамата са били „много откровени за многобройните си разногласия“.

По думите му те са се договорили да установят „ново равнище на диалог“ между екипите си във връзка с мащабен проект за строителство на достъпни жилища в нюйоркския район Куинс.

„От петдесет години се говори за развиването на този проект. Може би те имат шанс да го осъществят“, каза роденият в Ню Йорк Тръмп.

Мамдани заяви още, че е обяснил на президента, че една от неговите „приоритетни“ теми е съдбата на хилядите нюйоркчани от хаитянски произход, които са застрашени, след като в края на юли беше отменен временният защитен статут, позволявал им да живеят и работят законно в САЩ от 2010 г.

„Оценявам това, че въпросът беше взет под внимание“, каза кметът.

Мамдани, който е първият мюсюлманин, избран за кмет на Ню Йорк, в миналото е обвинявал Тръмп, че защитава най-богатите американци, докато самият той спечели кметските избори с обещания, свързани с покупателната способност и разходите за живот.

„Ще продължа да разговарям с президента и, откровено казано, с всеки, който може да донесе облекчение на жителите на този град“, заяви Мамдани.

След месеци на остри взаимни нападки двамата се срещнаха в Белия дом малко след избирането на Мамдани за кмет през ноември 2025 г. Тогава те демонстрираха значително по-добри отношения и обещаха да работят заедно.

По време на предизборната кампания Тръмп, който сега е на 80 години, наричаше 34-годишния Мамдани „малък комунист“. Мамдани, който произхожда от редиците на организацията „Демократични социалисти на Америка“, от своя страна се представяше като част от съпротивата срещу президента и го обвиняваше, наред с другото, във „фашизъм“.

Двамата се срещнаха отново в Белия дом през февруари, този път без присъствието на журналисти.

Източник: БТА

Иранският външен министър Абас Арагчи пристигна в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, а днес се очаква там да пристигне и президентът Масуд Пезешкиан, предаде Франс прес, като се позова на иранска държавна медия.

Арагчи е най-високопоставеният ирански представител, влязъл на територията на САЩ от началото на войната в Близкия изток, започнала с ударите на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари.

След пристигането си вчера Арагчи разговаря по телефона с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за програмата на седмицата на високо равнище, съобщи иранската телевизия.

„Най-важната ни цел е да използваме тази голяма международна трибуна, за да защитим легитимността, правата и интересите на иранския народ“, заяви Арагчи.

Пезешкиан е отпътувал тази сутрин за Ню Йорк, за да участва в 81-вата сесия на Общото събрание на ООН и да представи позициите на Ислямска република Иран, съобщи иранска държавна медия.

Президентът заяви, че възнамерява да се срещне с „някои държавни ръководители“. „На тези срещи ще запознаем света с нашите позиции, нашите трудности и нашата сила“, каза той.

Ирански медии съобщиха, че САЩ са отказали визи на няколко представители от иранската делегация, сред които и членове на комуникационния екип на Пезешкиан.

Арагчи от своя страна ще проведе разговори и „консултации с редица официални представители и външни министри“, съобщи говорител на иранското външно министерство.

САЩ разрешиха на иранската делегация да участва в Общото събрание на ООН въпреки продължаващия конфликт, но, както и миналата година, са наложили ограничения върху придвижването ѝ. Държавният департамент на САЩ съобщи миналата седмица, че на членовете на делегацията например няма да бъде позволено да купуват луксозни стоки.

Иран заяви, че отново е предал на САЩ чрез посредничеството на Катар условията си за възобновяване на корабоплаването през стратегическия Ормузки проток, който е в центъра на конфликта между Техеран и Вашингтон.

Източник: БТА