/ЛРМ/

Източник: БТА

Трайни паметни знаци, посветени на обявяването на независимостта във Велико Търново, са изградени в първите години след историческия акт, каза за БТА историкът Тодорка Недева.

Сред тях са скулптурата на лъв, поставена от лявата страна на входа на Царевец през 1918 г., сменена през 1935 г. с нова. Такъв е възпоменателният надпис, изсечен по идея на учителя Димитър Багрилов на отвесната скала в подножието на хълма „Света гора“. Знаков е паметникът – пирамида, издигнат през 1928 г. на Царевец, където Манифестът за обявяване на независимостта е прочетен за втори път пред търновското гражданство. Той е бил унищожен през 1952 г., а новата гранитна пирамида, където традиционно се поднасят венци и цветя на 22 септември, е построена с дарения по инициатива на Гражданския комитет „Независимост“. Паметният знак е висок близо четири метра и е открит на 22 септември 2002 г., при честванията на 94-ата годишнина от провъзгласяването на Независимостта. На Царевец са били изградени и павилионите „Независимост“ и „Цар Калоян“.

В чест на независимостта е учредено най-високото наградно отличие на Царство България – орденът „Св.св. Кирил и Методий“, емитират се и две златни монети с номинална стойност 20 и 100 лева, припомни Недева. Орденът е учреден през 1909 година на 18 май, няколко месеца след като се учредява възпоменателният кръст „За Независимостта на България 1908 г.“.

През 1912 г. се емитират и две златни монети с номинална стойност от 20 лева и 100 лева, които са и първите мемориални монети, увековечили името на старата столица Търново и провъзгласената в нея на 22 септември 1908 година българска независимост. 

Историкът посочи, че сред малко известните факти, свързани с историческия акт на обявяването на независимостта, е инициативата на градския общински съвет в Търново да преименува живописните улици „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ на ул. „Цар Фердинанд Първи“, а ул. „Булевард“ – на ул. „22 Септември“. Това на практика е първата проява, ознаменуваща събитието, което обединява двата исторически акта – обявяването на независимостта и провъзгласяването на Фердинанд за цар, подчерта тя.

На 22 септември 1908 г. към 10:00 часа царският влак, изпратен от София в Русе, пристига във Велико Търново. Междувременно по време на престоя му в село Две могили премиерът Александър Малинов написва Манифеста за обявяване на независимостта. Влакът първоначално спира на гара Трапезица. Оттам през Асенова махала князът тръгва сам за църквата „Св. 40 мъченици“. По-късно в църквата пристигат файтоните с министрите и другите официални лица.

Тъй като митрополит Антим този ден отсъства от града, князът бива посрещнат от протосингела Стефан Абаджиев.
Според запазените сведения князът застава прав във владишкия трон, а от двете му страни се нареждат премиерът Александър Малинов, министрите Такев, Мушанов, Салабашев, Кръстев, Д. Николаев, А. Ляпчев, председателят на Четиринадесетото обикновено Народно събрание Христо Славейков (син на П. Р. Славейков), тайният му съветник Ритгер фон Флайщман, началникът на тайния му кабинет Добрович и генерал-адютантът му Марков, разказа още Недева.

С участието на държавния църковно-училищен хор се отслужва благодарствен молебен. Князът прочита Манифеста, с който провъзгласява съединената на 6 септември 1885 година България за независимо царство. Според Недева в този тържествен момент председателят на парламента Христо Славейков и премиерът Александър Малинов предлагат на княза да приеме титлата „цар на българите“ и той приема.

В хрониките е описано, че възглас „ура“ разтърсва сводовете на църквата, а части от Търновския гарнизон го приветстват с думите: „Здраве желаем, Ваше Величество!“. Процесията се отправя към старата митрополитска църква „Св. св. Петър и Павел“, където военните от 18-и Етърски и 20-и Добруджански полк преминават в марш и биват обявени за полк на княз Кирил. На 22 септември преди 118 години Манифестът бива прочетен за втори път в следобедните часове на крепостта „Царевец“ от министър-председателя Александър Малинов. От името на търновци отговаря кметът на града Иван Вителов, а след това официалните лица се отправят с файтони към Преображенския манастир.

Първата годишнина от обявяването на независимостта се е отличавала с голяма пищност, разказа Недева. За целта Общинският съвет в града е гласувал сумата от 1800 лв. От тях се предвиждат по 200 лв. за направата на арка и павилион на Царевец, 800 лв. за купуване на флагове, гирлянди, факли и фенери, 200 лв. за файтони, предназначени за официалните лица и 400 лв. за други разходи, необходими за празничното отбелязване на бележитата дата. Рекапитулацията на изразходваните средства сочи, че в крайна сметка използваната сума възлиза на 3 500 лева, посочи Недева. За първото честване на Независимостта в Търново пристигат цар Фердинанд Първи, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски и съставът на Министерския съвет. За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лв., изработен от ученичките в държавното Килимарско училище в града.

От септември 1944 година празникът не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България  през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-ото Народно събрание.

Източник: БТА

/ЛРМ/

Източник: БТА