Новата марка за електрифицирани автомобили на „Чери груп“ (Chery Group) – „ЛЕПАС“ (LEPAS) представи на българския пазар глобалната си технологична и продуктова стратегия и обяви, че продажбите в България ще започнат през 2027 г. Компанията разкри подробности за LEX архитектурата, за развитието на хибридните и електрическите си задвижвания и интелигентните технологии, както и за продуктовото семейство L8, L6 и L4, съобщиха от „ЛЕПАС“.

Продуктовата стратегия на „ЛЕПАС“ стъпва на интелигентната LEX архитектура за електрифицирани автомобили, проектирана за различни размери автомобили, типове задвижване и електронни системи. Стратегията си компанията описва с формулата 1+2+4+N: една нова платформа, две технологии за задвижване, четири направления за развитие на технологии, ориентирани към потребителя, и непрекъснато разширяваща се продуктова гама.

Компанията формулира принципа си като „две задвижвания, един стандарт за изживяване“: независимо от типа задвижване, автомобилите трябва да предлагат еднаква ефективност, плавност и ниско ниво на шум.

В момента портфолиото на „ЛЕПАС“ съдържа три модела: L8, L6 и L4. Първият модел за българския пазар ще бъде флагманът L8, а L6 и L4 ще го последват. L8 се предлага със задвижване Super Hybrid, а L6 и L4 са разработени както в плъгин хибридна, така и в изцяло електрическа версия.

Плановете на компанията са гамата да се разширява бързо – 11 нови електрифицирани модела през следващите 24 месеца, с изцяло електрическо (BEV), плъгин хибридно (PHEV) и хибридно (HEV) задвижване в различни пазарни сегменти.

„ЛЕПАС“ изгражда международното си присъствие, като съчетава глобални технологии с адаптация към местните пазари. За една година марката е стъпила в над 20 държави и разполага с повече от 500 шоурума.

Заместник главният изпълнителен директор на „ЛЕПАС“ Джън Вей определи България като стратегически приоритетен пазар. „Виждаме голям потенциал за електрифицираните автомобили в България, където потребителите имат високи изисквания към дизайна и качеството“, заяви той.

През следващите месеци „ЛЕПАС“ планира допълнителни продуктови презентации, тестови шофирания и партньорства в България.

Източник: БТА

„Бъркшър Хатауей“ (Berkshire Hathaway) съобщи, че Уорън Бъфет се оттегля като председател на конгломерата и с незабавен ефект става негов почетен председател, предаде Ройтерс.

По-рано тази година Бъфет се оттегли като главен изпълнителен директор, предавайки управлението на дългогодишния си заместник Грег Абел.

„Времето винаги побеждава, но то обаче беше благосклонно към мен“, написа 96-годишният Бъфет в писмо до акционерите.

Конгломератът назначи сина му Хауърд Бъфет, който е член на борда на директорите на „Бъркшър Хатауей“ от 1993 г., за председател.

„Като почетен председател г-н Бъфет ще остане член на борда на директорите и ще продължи да предлага ценната си преценка и гледната си точка“, се посочи в изявление на „Бъркшър“.

Бъфет превърна „Бъркшър Хатауей“ в конгломерат с пазарна капитализация от 1,03 трилиона долара, обединяващ десетки компании, сред които автомобилният застраховател „Гайко“ (Geico), железопътната компания Би Ен Ес Еф (BNSF), „Бъркшър Хатауей Енерджи“ (Berkshire Hathaway Energy), производителят на сладолед „Деъри Куин“ (Dairy Queen), производителят на бельо „Фрут ъф дъ Лум“ (Fruit of the Loom) и производителят на плюшени играчки „Скуишмелоус” (Squishmallows).

„Културата, която Уорън изгради, и ценностите, които отстояваше, ще останат в основата на „Бъркшър Хатауей“, а Хауърд ще бъде техният пазител“, заяви Грег Абел.

Влиянието на Бъфет се простира далеч отвъд „Бъркшър Хатауей“, като неговият акцент върху дългосрочното мислене, дисциплинираното разпределение на капитала и ясното управление оказва влияние върху поколения корпоративни ръководители и инвеститори.

Главни изпълнителни директори от американския корпоративен сектор са се обръщали към него за съвет по въпроси, вариращи от придобивания и наследяване на ръководството до справяне с периоди на пазарни сътресения. Годишните събрания на акционерите на „Бъркшър Хатауей“ се превърнаха и в място за срещи на инвеститори, търсещи анализи за по-широката бизнес среда.

Бъфет за първи път обяви плановете си да се оттегли от конгломерата през май 2025 г., изненадвайки акционерите и анализаторите въпреки напредналата си възраст. След десетилетия начело на компанията той се беше превърнал в неразделна част от нейния образ, което направи наследяването му един от най-внимателно следените процеси в американския корпоративен сектор.

През август „Бъркшър Хатауей“ съобщи, че през второто тримесечие е започнала да намалява огромните си парични резерви, като е инвестирала милиарди долари в акции на компании като „Алфабет“ (Alphabet) и е изкупила обратно свои акции за милиарди долари, докато отчете по-висока от очакваното печалба.

Оперативната печалба на компанията за тримесечието е нараснала с 16 на сто до 12,98 млрд. долара, надхвърляйки прогнозите на анализаторите. Нетната печалба се е увеличила повече от два пъти до 25,67 млрд. долара, включвайки нереализираните печалби и загуби от акциите, които базираната в Омаха, Небраска, „Бъркшър Хатауей“ все още притежава.

Източник: БТА

Делът на електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в ЕС през второто тримесечие на 2026 г., е 54,1 на сто, което е лек спад спрямо 54,3 на сто за същия период на 2025 г., отчита Евростат.

Слънчевата енергия е водещият източник на електроенергия от ВЕИ в ЕС, като представлява 41,6 на сто от общото производство на електроенергия от възобновяеми източници. Делът ѝ се е увеличил спрямо 37 на сто през второто тримесечие на 2025 година.

Вятърната енергия е вторият по големина източник с 27,7 на сто, следвана от хидроенергията с 22,6 на сто. Останалите 7,7 на сто идват от възобновяеми горива, а 0,4 на сто – от геотермална и други възобновяеми енергийни източници.

Страните от ЕС с най-висок дял на електроенергията, генерирана от ВЕИ през второто тримесечие на 2026 г., са Латвия (97,7 на сто, предимно от хидроенергия и слънчева енергия), Дания (94,3 на сто, основно от вятърна енергия) и Хърватия (92,2 на сто, предимно от хидроенергия).

За сметка на това най-нисък дял е отчетен в Словакия (19,8 на сто), Чехия (20,9 на сто) и Малта (24,5 на сто).

В България делът на електроенергията, произведена от ВЕИ през второто тримесечие на 2026 г., е приблизително 49,6 на сто.

Източник: БТА