Пет държави от ЕС, които най-много допринасят финансово за бюджета на Съюза – Германия, Дания, Финландия, Нидерландия и Австрия, обявиха, че следващата финансова рамка за периода 2028–2034 г. трябва да бъде с няколко стотици милиарди евро по-малък спрямо предложения от Европейската комисия размер от 2 трилиона евро. Това очертава остри спорове преди решаващата фаза на преговорите през идните три месеца, пише Ройтерс.

В съвместна статия, публикувана в изданието „Политико“, лидерите на тези държави посочват, че европейските данъкоплатци не могат непрекъснато да плащат повече, за да покриват едновременно стари и нови приоритети.

„Бюджетът е прекалено насочен към субсидии и трансфери, разпределени най-често предварително, което оставя твърде малко пространство за това, от което Европа се нуждае най-много – общи инвестиции в сигурност и отбрана, конкурентоспособност, иновации и борба с нелегалната миграция“, посочват петте държави в обща позиция.

Нетните получатели на европейски средства изразяват безпокойство, че подобни съкращения ще доведат до намаляване на финансирането за земеделските стопани и за политиката по изравняване на жизнения стандарт между по-бедните и по-богатите региони в ЕС. Този въпрос е от изключително важно политическо значение в навечерието на национални избори в редица европейски страни.

Европейската комисия предложи бюджетът да възлиза на 2 трилиона евро или 1,26 на сто от Брутния национален доход на ЕС (GNI – общият размер на доходите, получени от гражданите и бизнеса на една държава, независимо дали те се намират в страната или в чужбина), като около 168 милиарда евро от тях са предназначени за обслужване на дълга по възстановителния фонд след пандемията от КОВИД-19. Лидерите на петте държави обаче определят предложеното номинално увеличение от около 60 на сто спрямо периода 2021–2027 г. като „нереалистично“.

Испанското предложение за облекчаване на дълга

В опит да бъде намерен изход от ситуацията, Испания излезе с предложение за промяна в графика за изплащане на част от дълга след пандемията. Идеята е погасяването да бъде обвързано с икономическия растеж и разпределено в по-дълъг период от време, като според испанския министър на икономиката Карлос Куерпо това би освободило около 70 милиарда евро.

„Годишно плащане в размер на около 0,06 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС би позволило напълно да се погаси дългът до 2058 година, както е договорено от страните членки“, поясни той.

Правителствата на държавите членки предстои да обсъдят следващия европейски бюджет на срещи на върха през октомври, ноември и декември в опит да постигнат споразумение преди края на годината.

Източник: БТА

„Бъркшър Хатауей“ (Berkshire Hathaway) съобщи, че Уорън Бъфет се оттегля като председател на конгломерата и с незабавен ефект става негов почетен председател, предаде Ройтерс.

По-рано тази година Бъфет се оттегли като главен изпълнителен директор, предавайки управлението на дългогодишния си заместник Грег Абел.

„Времето винаги побеждава, но то обаче беше благосклонно към мен“, написа 96-годишният Бъфет в писмо до акционерите.

Конгломератът назначи сина му Хауърд Бъфет, който е член на борда на директорите на „Бъркшър Хатауей“ от 1993 г., за председател.

„Като почетен председател г-н Бъфет ще остане член на борда на директорите и ще продължи да предлага ценната си преценка и гледната си точка“, се посочи в изявление на „Бъркшър“.

Бъфет превърна „Бъркшър Хатауей“ в конгломерат с пазарна капитализация от 1,03 трилиона долара, обединяващ десетки компании, сред които автомобилният застраховател „Гайко“ (Geico), железопътната компания Би Ен Ес Еф (BNSF), „Бъркшър Хатауей Енерджи“ (Berkshire Hathaway Energy), производителят на сладолед „Деъри Куин“ (Dairy Queen), производителят на бельо „Фрут ъф дъ Лум“ (Fruit of the Loom) и производителят на плюшени играчки „Скуишмелоус” (Squishmallows).

„Културата, която Уорън изгради, и ценностите, които отстояваше, ще останат в основата на „Бъркшър Хатауей“, а Хауърд ще бъде техният пазител“, заяви Грег Абел.

Влиянието на Бъфет се простира далеч отвъд „Бъркшър Хатауей“, като неговият акцент върху дългосрочното мислене, дисциплинираното разпределение на капитала и ясното управление оказва влияние върху поколения корпоративни ръководители и инвеститори.

Главни изпълнителни директори от американския корпоративен сектор са се обръщали към него за съвет по въпроси, вариращи от придобивания и наследяване на ръководството до справяне с периоди на пазарни сътресения. Годишните събрания на акционерите на „Бъркшър Хатауей“ се превърнаха и в място за срещи на инвеститори, търсещи анализи за по-широката бизнес среда.

Бъфет за първи път обяви плановете си да се оттегли от конгломерата през май 2025 г., изненадвайки акционерите и анализаторите въпреки напредналата си възраст. След десетилетия начело на компанията той се беше превърнал в неразделна част от нейния образ, което направи наследяването му един от най-внимателно следените процеси в американския корпоративен сектор.

През август „Бъркшър Хатауей“ съобщи, че през второто тримесечие е започнала да намалява огромните си парични резерви, като е инвестирала милиарди долари в акции на компании като „Алфабет“ (Alphabet) и е изкупила обратно свои акции за милиарди долари, докато отчете по-висока от очакваното печалба.

Оперативната печалба на компанията за тримесечието е нараснала с 16 на сто до 12,98 млрд. долара, надхвърляйки прогнозите на анализаторите. Нетната печалба се е увеличила повече от два пъти до 25,67 млрд. долара, включвайки нереализираните печалби и загуби от акциите, които базираната в Омаха, Небраска, „Бъркшър Хатауей“ все още притежава.

Източник: БТА

Делът на електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в ЕС през второто тримесечие на 2026 г., е 54,1 на сто, което е лек спад спрямо 54,3 на сто за същия период на 2025 г., отчита Евростат.

Слънчевата енергия е водещият източник на електроенергия от ВЕИ в ЕС, като представлява 41,6 на сто от общото производство на електроенергия от възобновяеми източници. Делът ѝ се е увеличил спрямо 37 на сто през второто тримесечие на 2025 година.

Вятърната енергия е вторият по големина източник с 27,7 на сто, следвана от хидроенергията с 22,6 на сто. Останалите 7,7 на сто идват от възобновяеми горива, а 0,4 на сто – от геотермална и други възобновяеми енергийни източници.

Страните от ЕС с най-висок дял на електроенергията, генерирана от ВЕИ през второто тримесечие на 2026 г., са Латвия (97,7 на сто, предимно от хидроенергия и слънчева енергия), Дания (94,3 на сто, основно от вятърна енергия) и Хърватия (92,2 на сто, предимно от хидроенергия).

За сметка на това най-нисък дял е отчетен в Словакия (19,8 на сто), Чехия (20,9 на сто) и Малта (24,5 на сто).

В България делът на електроенергията, произведена от ВЕИ през второто тримесечие на 2026 г., е приблизително 49,6 на сто.

Източник: БТА