Балкани
Турция възприема като заплаха въоръжаването на „демилитаризираните“ гръцки острови, обяви Хакан Фидан

Турция възприема като заплаха въоръжаването на „демилитаризираните“ гръцки острови, които според Турция имат подобен статут по силата на международни договори, и иска добросъседски отношения с Гърция. Това коментира пред журналисти турският външен министър Хакан Фидан, цитиран от Анадолската агенция.
„Знаят това. Предадохме го. Специално въоръжаването на островите с демилитаризиран статут е заплаха за нас. Разбира се, там има и процес на избори. Антитурските настроения са исторически широко разпространени в гръцката политика“, коментира турският външен министър.
Атина и Анкара водят дългогодишен спор за статута на островите Лимнос, Самотраки, Лесбос, Хиос, Самос, Икария и Додеканезите в източната част на Егейско море. Позовавайки се на Лозанския (1923 г.) и Парижкия (1947 г.) мирни договори, които предават тези територии на Атина под условие за пълна демилитаризация, Анкара многократно настоява, че текущото присъствие на гръцки войници и военна техника там нарушава международното право и компрометира гръцкия суверенитет над тях. От своя страна Атина оправдава разполагането на свой части там с правото на самоотбрана по член 51 от Хартата на ООН заради разположените в близост до островите турски военни сили, както и заради заплахата с война от страна Турция в случай, че Гърция упражни правото си да разшири териториалните си води до 12 морски мили.
В началото на септември турският президент Реджеп Тайип Ердоган също отправи предупреждение към Гърция, заявявайки, че спокойният подход на Турция не трябва да се бърка със слабост.
„Един от въпросите, върху които най-много фокусираме вниманието си, са усилията на Гърция да подкопае договорните си задължения по отношение на острови, определени като демилитаризирани зони чрез международни споразумения“, заяви Хакан Фидан.
Фидан подчерта, че Турция е давала необходимия отговор от 1960 г. насам, отбелязвайки, че предупрежденията и възраженията са били предавани на Гърция по двустранни канали, а когато е било необходимо, позицията на Турция е била представяна в НАТО или Организацията на обединените нации, и отново призова Атина да изпълни договорите, по които има задължения.
„С толкова много предизвикателства в областта на сигурността около нас, Гърция не бива да добавя още едно“, каза турският външен министър и подчерта, че положителната атмосфера, създадена в последно време и насочена към намирането на решения, трябва да продължи да съществува и да се развива.
„Не искаме Гърция да бъде играчка в ръцете на онези, които искат да дестабилизират и да доведат до хаос региона. Искаме да имаме добросъседски отношения“, заяви Хакан Фидан.
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Черна гора е готова за членство, процесът на разширяване на ЕС трябва да се ускори, каза италианският външен министър Антонио Таяни

Черна гора е готова за членство в ЕС, заяви италианският външен министър Антонио Таяни, като добави, че процесът на разширяване трябва да бъде ускорен, за да се запази важният импулс в Западните Балкани, предаде МИНА специално за БТА.
Таяни направи това изявление в Триест по време на годишния форум на Обсерваторията за Югоизточна Европа, в който участва и черногорският външен министър Ервин Ибрахимович.
Според съобщение за медиите от Министерството на външните работи на Черна гора, Ибрахимович – говорейки в панел заедно с Таяни, е обсъдил перспективите за разширяване на ЕС, ролята на Западните Балкани за европейската сигурност и потенциала за по-силни икономически връзки между региона и ЕС.
От министерството посочиха, че говорейки за европейската перспектива на Черна гора, Таяни е оценил страната като готова за членство в ЕС.
„Той подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване, за да се запази важният импулс за страните от Западните Балкани“, заявиха от черногорското министерство.
Таяни подчерта, че ускоряването на разширяването е важно не само за европейската перспектива на региона, но и за укрепването на европейската сигурност.
Ибрахимович заяви още, че моментът е подходящ за разширяване на ЕС и че Черна гора е готова да изпълни своята част от ангажиментите. Той отбеляза, че Черна гора е лидер в процеса на разширяване с 18 временно затворени преговорни глави, като целта е те да приключат до края на 2026 г., а страната да стане член на ЕС през 2028 г.
Ибрахимович заяви, че процесът трябва да продължи да се основава на индивидуалните постижения: който постига резултати, трябва да може да напредва. Той отбеляза още, че сигурността в Европа, Адриатика и Средиземноморието е взаимосвързана и че Западните Балкани не трябва да се разглеждат единствено като обект на европейската политика, а като част от отговора на съвременните геополитически предизвикателства.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
Балкани
Бившият президент на Косово Хашим Тачи бе осъден на 25 години затвор за военни престъпления

Бившият президент на Косово Хашим Тачи бе осъден днес на 25 години затвор по обвинение във военни престъпления, съобщиха световните агенции и местни медии.
Специалният съд за Косово в Хага обяви днес, че осъжда бившия лидер на разформированата Армия за освобождение на Косово на 25 години затвор по обвинение във военни престъпления по време на войната в Косово, съобщи вестник „Коха диторе“, позовавайки се на изявление на съдебния състав на съда.
Трибуналът обяви Тачи за виновен за убийството на общо 96 души, възприемани като негови политически опоненти и сътрудници на сръбските сили за сигурност от страна на силите на АОК по време на конфликта. По делото освен Тачи са обвинени още трима от бившите лидери на АОК – Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи.
Четиримата бяха задържани в ареста в Хага на 4 и 5 ноември 2020 г. след потвърждаване на обвинителния акт срещу тях за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Тачи, Весели, Селими и Красничи пледираха невинни и отрекоха всички обвинения.
Делото срещу бившите лидери на АОК започна в Специалния съд за Косово в Хага на 3 април 2023 г. В началото на февруари 2026 г. Прокуратурата към Специалния съд за Косово поиска по 45 години лишаване от свобода за всеки от тях.
Продължителното задържане на бившите бунтовнически лидери предизвика по-рано през годината мирни протести в тяхна подкрепа. Десетки хиляди граждани се включиха в последната подобна демонстрация в Прищина миналата събота. Демонстранти се събраха и тази сутрин в Хага пред сградата на Специалния съд за Косово, въпреки въведените допълнителни мерки за сигурност в района, както и в центъра на Прищина, за да изразят отново подкрепата си за четиримата бивши командири.
В същото време в началото на септември председателят на Организацията на ветераните от Армията за освобождение на Косово (ОВ-АОК / OVL-UÇK) Хюсни Гуцати предупреди, че организацията му готви нови масови протести, ако бившите лидери на АОК бъдат признати за виновни, като не изключи вероятността те да обхванат както Косово, така и Албания и Северна Македония.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Гръцките власти обмислят мерки за отдалечаване на дивите животни от населени райони заради зачестили случаи на нападения на хора

Гръцките власти обмислят мерки за отдалечаване на дивите животни от туристическия район на полуостров Халкидики заради зачестили случаи на нападения на хора, съобщава гръцкият в. „Та неа“.
Последните два случая са от района на курортното селище Неа Мармарас на полуостров Халикидики. Малко дете от Сърбия и мъж на 46 години са били ухапани от животно, чийто вид не е установен. Предполага се, че е вълк или чакал. Проби, взети от раните на нападнатите, трябва да потвърдят дали нападението е извършено от едно и също животно и какво е то. Вече е започнала акция за откриване на животното, уточнява СиЕнЕн Гърция. Гражданите са призовани да бъдат внимателни, когато се придвижват във вечерните часове и да не оставят отпадъци извън контейнерите за боклук.
Преди една година отново в Неа Мармарс вълк ухапа петгодишно дете. По-рано тази година – през юли, друго дете на 4 години беше нападнато от вълк в района на Солун.
Проблем за властите създават и нападенията на мечки. През май в района на Кастория мечка нападна мъж на 73 години като му нанесе рани и охлузвания.
Заради зачестилите случаи на подобни нападения се е провела среща с участието на местната администрация и представители на природозащитни организации. Целта на срещата е била изготвянето на план за ограничаване на движението на диви животни към населени райони и защита на гражданите.
Точният брой на едрите хищници в Гърция не е ясен, посочва „Та неа“. По отношение на вълците има данни, че видът отново е увеличил популацията си, а за чакалите се предполага, че наброяват около 1000.
/СГ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 4 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 4 седмициВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Икономикапреди 4 седмициЗаписванията за почивки това лято се правят основно три-четири седмици преди пътуването, каза Иван Грошев
