/ВТ/

Източник: БТА

Камарата на представителите на САЩ прие мащабен законопроект за санкции и мита, целящ да засили икономическия натиск върху Русия заради нахлуването ѝ в Украйна. Текстът е изпратен на президента Доналд Тръмп за подпис – близо година и половина след като покойният сенатор Линдзи Греъм го внесе за разглеждане, предаде Ройтерс.   

Законопроектът, който вече носи името „Закон на Линдзи Греъм за санкции срещу Русия и Иран от 2026 г.“ в чест на републиканеца от Южна Каролина, беше одобрен от Сената миналия месец. 

 Камарата го прие с 262 гласа „за“ срещу 159 „против“, като десетки демократи се разграничиха от партийните си лидери и се присъединиха към мнозинството републиканци в подкрепа на мярката. 

 Законодателството е насочено срещу руския енергиен и отбранителен сектор, както и срещу „сенчестия флот“ от танкери, които заобикалят действащите санкции.  

Текстът срещна съпротива, тъй като също така дава правомощия на Тръмп да налага строги мита на Китай, Индия и други държави с цел намаляване на покупките им на руски петрол и газ, както и да разшири санкциите срещу Иран. 

 Законопроектът се сблъска със сериозна опозиция, откакто Греъм и десетки други сенатори го внесоха през април 2025 г. 

 Едва през юли 2026 г. – броени дни преди внезапната смърт на Греъм на 11 юли – Тръмп позволи на лидерите на републиканците в Конгреса да насрочат гласуване. 

 Откакто встъпи в длъжност за втория си мандат през януари 2025 г., Тръмп по принцип предпочита да запази контрола върху митата и санкциите – ключов инструмент на външната му политика – вместо да си сътрудничи с Конгреса по законодателни инициативи. 

 Законът на Греъм беше приет от Сената миналия месец с 86 гласа „за“ и 11 „против“ и със силна двупартийна подкрепа, след като украинският президент Володимир Зеленски се срещна със законодателите, за да призове за приемането му, и предприе необичайната стъпка да наблюдава едно от първоначалните процедурни гласувания от място в пленарната зала. 

 Зеленски потвърди подкрепата си за законопроекта в изказване тази седмица. 

„Важно е той да стане закон. Благодаря на всички по света, които подкрепят този подход и знаят, че силата дава резултат“, заяви той.

Законопроектът срещна съпротива от страна на демократите в Камарата на представителите, според които той предоставя на Тръмп твърде много нови правомощия за налагане на мита, които той би могъл да използва срещу съюзниците на САЩ. Според тях Тръмп вече разполага с необходимите правомощия да наложи санкции на Русия, но е предпочел да не го прави. 

Освен това те смятат, че законопроектът твърде много улеснява Тръмп да избегне налагането на санкции, като му позволява да заяви, че подобна стъпка не е в национален интерес.  

Лидерът на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис заяви, че законодателството съдържа твърде много вратички, които не гарантират прилагането на санкции срещу Русия, като същевременно разширява правомощията на Тръмп по отношение на митата. „Това законодателство ще предостави на Доналд Тръмп може би  неограничена власт да налага мита, засягащи американския народ“, каза той. 

Някои републиканци изразиха опасения относно евентуални политически последици от въвеждането на още мита и потенциалното повишаване на потребителските цени преди междинните избори през ноември, на които – според социологическите проучвания – партията може и да не запази контрола си върху Камарата на представителите. 

 Поддръжниците на законопроекта заявиха, че той ще изпрати важно послание към Русия – и към света – че Вашингтон продължава да подкрепя Украйна. 
„В Конгреса рядко се гласуват подобни решения, които оказват влияние върху глобални геополитически конфликти“, заяви по време на дебатите републиканецът Майкъл Маккол от Тексас, един от основните вносители на законопроекта. „Този законопроект ще окаже пряко въздействие върху конфликта, застрашаващ Източна Европа и НАТО, и може да доведе до неговия край, като принуди руския президент Владимир Путин да седне на масата за преговори”, допълни той. 

Източник: БТА

Сенатори от Демократическата и Републиканската партия на САЩ призоваха администрацията на президента Доналд Тръмп да разсекрети и оповести цялата информация относно предложеното споразумение със Саудитска Арабия за гражданска ядрена енергетика, включително две поверителни допълнителни писма, договорени с Рияд, предаде Ройтерс.  

В писмо до държавния секретар Марко Рубио и министъра на енергетиката Кристофър Райт, с чието съдържание Ройтерс се е запознал, сенаторите отбелязват, че правителството е сключвало и преди подобни споразумения  с други държави, без да укрива такава информация.  

„Достъпът до пълния текст е необходим, за да могат Сенатът и обществеността да разберат ясно какви ангажименти се поемат от името на страната и какви задължения поема Саудитска Арабия спрямо САЩ“, се посочва в писмото. 

 Държавният департамент и Министерството на енергетиката не отговориха незабавно на запитванията за коментар.  

Тръмп изпрати предложеното споразумение със Саудитска Арабия в Конгреса през август, с което се откри 90-дневен срок за разглеждане от страна на конгресмените и им се даде възможност да се опитат да приемат резолюция за отхвърляне на сделката. 

Оттогава членовете на законодателния орган настояват за разсекретяване на допълнителните писма, договорени успоредно с предложената сделка, както и за оповестяване на свързаните с нея документи. 

 Ядреното споразумение повдигна и въпроса дали Саудитска Арабия ще сключи сделката, без да нормализира отношенията си с Израел. Тръмп заяви, че тя ще влезе в сила, единствено ако Рияд предприеме подобна стъпка, но от Конгреса отбелязват, че в текста на споразумението липсват клаузи, засягащи въпроса. 

Знае се, че ядрената сделка, предвидена за срок от 30 години, включва изграждането на реактори тип AP1000 на стойност десетки милиарди долари, който би донесъл ползи на „Уестингхаус”.   

Някои законодатели разкритикуваха споразумението, тъй като то не забранява на Саудитска Арабия да обогатява уран или да преработва ядрени отпадъци – два възможни пътя към създаването на ядрено оръжие.  

Обединените арабски емирства се съгласиха на подобни мерки в споразумението си за гражданска ядрена енергетика с Вашингтон от 2009 г. Белият дом твърди, че споразумението съдържа изисквани от закона мерки за неразпространение. 

Източник: БТА