Свят
АПА: Австрийският канцлер заяви, че многогодишната финансова рамка на ЕС отново е твърде обемна

Канцлерът на Австрия Кристиан Щокер заяви, че обемът на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода от 2028 г. до 2034 г. отново е твърде голям, предаде австрийската новинарска агенция АПА.
По време на днешната среща с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, Щокер посочи, че предвидените 2 милиарда евро представляват „увеличение с 60%, което не може да бъде финансирано“.
„Ако държава членка на ЕС представи подобни стойности в националния си бюджет, то тя би привлякла голям интерес от страна на Европейската комисия“, подчерта австрийският канцлер.
Щокер изрази надежда, че предстоящото предложение на ирландското председателство на Съвета на ЕС ще намали стойностите, заложени в многогодишната финансова рамка. Наред с Германия, Нидерландия, Финландия и Дания, Австрия внася нетно повече средства в бюджета на ЕС, отколкото получава чрез европейски програми и субсидии. Същите държави призовават също така за драстични съкращения в бюджета на ЕС.
Австрийският канцлер разкритикува също и информацията, че „в Европейската комисия ще бъдат създадени още 2500 нови работни места“.
„Светът се промени, а ние трябва да приспособим бюджета към новите приоритети. В днешно време публичната администрация не трябва да расте, а по-скоро да бъдат използвани възможностите, които модерните технологии ни предлагат“, отбеляза Щокер.
Относно срока за приемане на многогодишната финансова рамка Коща подчерта, че преговорите по нея трябва на всяка цена да приключат до края на тази година, за да „може бюджетът да бъде приет точно на 1 януари 2028 г.“ Австрийският канцлер обаче отвърна, че това не трябва да се случва непременно „на всяка цена“.
Председателят на Европейския съвет се застъпва за увеличаване на собствените ресурси на ЕС, например под формата на данък върху цифровите услуги, което някои държави членки не одобряват.
В срещата между Щокер и Коща взе участие и австрийският министър по европейските и международните въпроси Клаудия Бауер.
„Следващият бюджет на ЕС трябва да постави правилните приоритети, да укрепи нашата сигурност, да защити ефективно външните ни граници, да укрепи позицията ни, както и да осигури стабилността на нашето земеделие и региони. Това трябва да включва и смелостта да се премахнат двойните административни функции, да се върне ЕС към основните си задачи и да се отстранят ненужните разходи“, подчерта Бауер на пресконференция след срещата.
През юли миналата година Европейската комисия беше предложила широкообхватни промени в структурата на многогодишната финансова рамка. Според планове на ЕК проектобюджетът трябва да се опрости, като се обединят предвидените 52 програми досега в общо 16. В рамките на своята „обиколка на столиците“ Коща ще се срещне също с италианския министър-председател Джорджа Мелони в Рим, както и с френския президент Еманюел Макрон в Париж.
(Тази новина се публикува по договор между БТА и АПА)
Източник: БТА
Свят
Ройтерс: Фон дер Лайен иска Канада да стане „асоциирана държава членка“ на ЕС. Какво означава това?

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви днес, че иска да отвори възможност Канада да стане първата „асоциирана държава членка“ на Европейския съюз.
По-рано тази седмица канадският премиер Марк Карни, който е в Страсбург и присъства на годишната реч на фон дер Лайен за състоянието на съюза, заяви, че Канада търси „уникален съюз“ с ЕС, но не и членство в него.
КАКВО БИ ВКЛЮЧВАЛО НОВОТО ПАРТНЬОРСТВО?
В момента в договорите на Европейския съюз не е предвиден статут на „асоцииран член“, въпреки че през годините в ЕС са обсъждани различни варианти за подобна форма на членство.
Съвсем наскоро Германия предложи Украйна да получи такъв статут като междинен етап по пътя към пълноправното ѝ членство, но предложението не получи достатъчно подкрепа, тъй като някои столици от ЕС се противопоставиха на идеята.
КАКВО ИСКА КАНАДА?
Карни търси нови съюзници на фона на многократните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу суверенитета на Канада.
Канада и ЕС искат да задълбочат сътрудничеството си, за да противодействат на икономическото господство на САЩ и Китай, както и да защитят демокрацията и основания на правила международен ред, който според тях е застрашен.
В речта си Фон дер Лайен заяви, че двете страни ще създадат „общо пространство за просперитет и икономическо сътрудничество“. То ще включва съвместна работа в областта на производството, технологиите и отбраната, интегриране на отбранителните промишлени бази, както и сътрудничество в Арктика, изкуствения интелект, енергетиката и критичните минерали.
ЗАЩО ИДЕЯТА ЗА СТАТУТА „АСОЦИИРАН ЧЛЕН“ БИ БИЛА СЛОЖНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ?
Прилагането на подобен статут би било безпрецедентно и може да се окаже юридически сложно.
Фон дер Лайен говори в качеството си на председател на Европейската комисия – изпълнителния орган на ЕС. Но решението дали идеята може да бъде реализирана ще бъде в ръцете на държавите членки на ЕС.
Няма индикации, че Фон дер Лайен предлага статутът на „асоцииран член“ да бъде записан в договорите на ЕС. За подобна промяна ще е необходимо единодушното съгласие на всички 27 държави членки, както и ратифицирането ѝ на национално ниво.
Канада и ЕС вече имат Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА). Повече от десетилетие след сключването му и девет години след временното му влизане в сила няколко държави от ЕС все още не са го ратифицирали.
Ако Канада иска да се интегрира в единния пазар на ЕС, Отава ще трябва да приведе канадските норми и регулации в съответствие със законодателството на ЕС.
Ако влезе в единния пазар без да стане пълноправен член на ЕС, Канада ще трябва да прилага правилата, без да има право да участва във вземането на решения по тях, подобно на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са част от Европейското икономическо пространство.
Канадските правила традиционно са съобразени с най-големия търговски партньор на страната – САЩ.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ДЪРЖАВИ КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС?
Стремежът към по-тясно партньорство между Канада и ЕС няма да се отрази на процеса по присъединяване на страните кандидатки от Европа, но може да предизвика недоволство, ако се възприеме, че на Канада се предоставят специални условия.
Преговорите за присъединяване и привеждането на законодателството в съответствие с нормите на ЕС са продължителни процеси, които често изискват от страните кандидатки да проведат политически деликатни реформи.
Пълноправно членство може да бъде предоставено само на европейски държави и дава достъп до единния пазар на ЕС на стойност 18 трилиона евро, както и до участие в процеса на вземане на решения и представителство в институциите на ЕС, европейско финансиране и правна защита пред Съда на Европейския съюз.
Украйна беше определила предложението на Германия за „асоциирано членство“ като „несправедливо“, тъй като Киев би участвал в процеса, но без право на глас.
Европейският съюз заявява, че може да приеме нови страни членки още през 2030 г.
Черна гора, Албания, Украйна и Молдова са най-напредналите сред държавите кандидатки в процеса на присъединяване към ЕС.
(БТА)
(Превод от английски език: Елена Инджева)
Източник: БТА
Свят
Папа Лъв Четиринадесети заяви, че конфликтите в Близкия изток обтягат отношенията между евреи и християни

Папа Лъв Четиринадесети заяви, че последните конфликти в Близкия изток са подложили на изпитание отношенията между евреи и християни, като добави, че разногласията около продължаващото насилие са затруднили диалога, но не са го прекъснали, предаде Ройтерс.
В нов декрет, с който се отбелязват 60 години усилия на Римокатолическата църква за междурелигиозен диалог, папата отново осъди както антисемитизма, така и ислямофобията.
„Конфликтите, избухнали в Близкия изток през последните години, оставиха своя отпечатък върху еврейско-християнския диалог“, се посочва в декрета, изготвен от три висши ватикански служби и одобрен от папата.
„Много от каналите за комуникация бяха затруднени. Въпреки това основите на диалога между вярващите, изграждани в продължение на 60 години общи усилия, останаха стабилни. Възможно е и е необходимо да продължим да градим върху тях“, се казва в документа.
Декретът беше издаден по повод годишнината от църковен документ от 1965 г., на който до голяма степен се приписва подобряването на отношенията между евреи и християни след векове на враждебност. В него не се споменава конкретен конфликт в Близкия изток.
В новия декрет борбата с антисемитизма е определена като „обща борба“ за евреите и християните. В него също така се посочва, че нагласите, породени от ислямофобия, „не правят разграничение“ между случаите на екстремистко насилие и всекидневния живот на мюсюлманите по света.
Папа Лъв Четиринадесети, първият папа, роден в САЩ, по-рано критикува войната с Иран, което предизвика остра реакция от страна на американския президент Доналд Тръмп в социалните мрежи.
Източник: БТА
Свят
Русия заяви, че все още не е късно да се спре надпреварата във въоръжаването в Космоса, след признанието на САЩ, че е разположил оръжия в орбита

Русия смята, че все още има време да предотврати надпревара във въоръжаването в Космоса чрез сключването на правно-обвързващ международен договор, който забранява разполагането на нападателни оръжия в околоземна орбита, като призова САЩ и останалите държави да се откажат от скептицизма си към тази идея, каза руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, цитиран от Ройтерс.
Рябков коментира признанието на САЩ по-рано тази седмица, че Пентагонът е разположил оръжия в околоземна орбита – ключов момент в милитаризирането на Космоса.
Началникът на американските космически сили Дъглас Шийс заяви, че военнослужещи от неговия отдел “работят с орбитални оръжия, които могат да защитят съвместните сили от атаки, осъществявани от Космоса“.
На пресконференция в Москва Рябков заяви, че САЩ не са уведомили Русия – една от трите световни космически сили – за новите си оръжейни способности, но посочи, че не е изненадан от американското изявление.
“Това не е нещо ново за нас. Следим и записваме всичко това и си правим необходимите изводи”, каза той и отбеляза, че Москва отдавна говори за необходимостта от договор, който изключва употребата на сила в Космоса или заплахата от разполагане на сила срещу обекти в Космоса.
“Американците и други западни страни, по-специално Великобритания, от много години използват провокативни извинения за нежеланието си да се продължи в тази посока; те търсят фалшиви аргументи, за да избегнат това и се опитват да обърнат нещата така, че да ни обвинят за дейности, които според тях са дестабилизиращи по природа”, заяви Рябков.
“Но ние смятаме, че все още не е твърде късно да се създаде обстановка, която ще преустанови надпреварата във въоръжаването, създаваща нарастваща опасност от открит конфликт в Космоса”, добави той.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 4 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 4 седмициВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Икономикапреди 4 седмициЗаписванията за почивки това лято се правят основно три-четири седмици преди пътуването, каза Иван Грошев
