Свържете се с нас

Балкани

Парична глоба и забрана за влизане в Хърватия бяха наложени на трима босненски граждани заради възхвала на Ратко Младич

Трима граждани на Босна и Херцеговина бяха глобени от Общинския съд в хърватския крайморски град Дубровник за възхвала на осъдения военен престъпник Ратко Младич, предаде хърватската редакция на регионалната телевизия Ен1. Те ще загубят разрешенията си за работа и пребиваване в Хърватия и ще получат тримесечна забрана за влизане в страната, съобщи днес полицията в област Дубровник-Неретва.

Полицията проведе криминални разследвания от 28 август до 2 септември срещу четирима босненски граждани на възраст 31, 30, 25 и 25 години, временно пребиваващи в Хърватия, както и срещу 35-годишен хърватски гражданин. Установено е, че мъжете са публикували в публичните си профили в социалните мрежи снимки, символи, песни и текстове, с които са отдавали почит на лице, осъдено за военни престъпления. Това е предизвикало безпокойство и чувство на обида сред гражданите, от които са постъпили няколко сигнала.

Според полицията действията им представляват обида на националните чувства на гражданите на Хърватия и нарушение на Закона за престъпленията срещу обществения ред и мир.

Петимата мъже са арестувани и са изправени пред Общинския съд. Трима от босненските граждани са признати за виновни и глобени. Разрешенията им за пребиваване и работа ще бъдат отнети, а краткосрочният им престой – отменен, отбелязва Ен1. Срещу тях е започната и процедура за експулсиране от Европейското икономическо пространство с двугодишна забрана за влизане, която влиза в сила след окончателната присъда.

Четвъртият босненски гражданин и хърватският гражданин също ще бъдат изправени пред съда в Дубровник.

Ратко Младич, бивш командир на Армията на Република Сръбска, беше осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина. Той почина наскоро в затвора в Хага.

/ВН/

Източник: БТА

Балкани

Турция възприема като заплаха въоръжаването на „демилитаризираните“ гръцки острови, обяви Хакан Фидан

Турция възприема като заплаха въоръжаването на „демилитаризираните“ гръцки острови, които според Турция имат подобен статут по силата на международни договори, и иска добросъседски отношения с Гърция. Това коментира пред журналисти турският външен министър Хакан Фидан, цитиран от Анадолската агенция. 

„Знаят това. Предадохме го. Специално въоръжаването на островите с демилитаризиран статут е заплаха за нас. Разбира се, там има и процес на избори. Антитурските настроения са исторически широко разпространени в гръцката политика“, коментира турският външен министър. 

Атина и Анкара водят дългогодишен спор за статута на островите Лимнос, Самотраки, Лесбос, Хиос, Самос, Икария и Додеканезите в източната част на Егейско море. Позовавайки се на Лозанския (1923 г.) и Парижкия (1947 г.) мирни договори, които предават тези територии на Атина под условие за пълна демилитаризация, Анкара многократно настоява, че текущото присъствие на гръцки войници и военна техника там нарушава международното право и компрометира гръцкия суверенитет над тях. От своя страна Атина оправдава разполагането на свой части там с правото на самоотбрана по член 51 от Хартата на ООН заради разположените в близост до островите турски военни сили, както и заради заплахата с война от страна Турция в случай, че Гърция упражни правото си да разшири териториалните си води до 12 морски мили. 

В началото на септември турският президент Реджеп Тайип Ердоган също отправи предупреждение към Гърция, заявявайки, че спокойният подход на Турция не трябва да се бърка със слабост. 

„Един от въпросите, върху които най-много фокусираме вниманието си, са усилията на Гърция да подкопае договорните си задължения по отношение на острови, определени като демилитаризирани зони чрез международни споразумения“, заяви Хакан Фидан. 

Фидан подчерта, че Турция е давала необходимия отговор от 1960 г. насам, отбелязвайки, че предупрежденията и възраженията са били предавани на Гърция по двустранни канали, а когато е било необходимо, позицията на Турция е била представяна в НАТО или Организацията на обединените нации, и отново призова Атина да изпълни договорите, по които има задължения. 

„С толкова много предизвикателства в областта на сигурността около нас, Гърция не бива да добавя още едно“, каза турският външен министър и подчерта, че положителната атмосфера, създадена в последно време и насочена към намирането на решения, трябва да продължи да съществува и да се развива. 

„Не искаме Гърция да бъде играчка в ръцете на онези, които искат да дестабилизират и да доведат до хаос региона. Искаме да имаме добросъседски отношения“, заяви Хакан Фидан. 

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

МИНА: Черна гора е готова за членство, процесът на разширяване на ЕС трябва да се ускори, каза италианският външен министър Антонио Таяни

Черна гора е готова за членство в ЕС, заяви италианският външен министър Антонио Таяни, като добави, че процесът на разширяване трябва да бъде ускорен, за да се запази важният импулс в Западните Балкани, предаде МИНА специално за БТА.

Таяни направи това изявление в Триест по време на годишния форум на Обсерваторията за Югоизточна Европа, в който участва и черногорският външен министър Ервин Ибрахимович.

Според съобщение за медиите от Министерството на външните работи на Черна гора, Ибрахимович – говорейки в панел заедно с Таяни, е обсъдил перспективите за разширяване на ЕС, ролята на Западните Балкани за европейската сигурност и потенциала за по-силни икономически връзки между региона и ЕС.

От министерството посочиха, че говорейки за европейската перспектива на Черна гора, Таяни е оценил страната като готова за членство в ЕС.

„Той подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване, за да се запази важният импулс за страните от Западните Балкани“, заявиха от черногорското министерство.

Таяни подчерта, че ускоряването на разширяването е важно не само за европейската перспектива на региона, но и за укрепването на европейската сигурност.

Ибрахимович заяви още, че моментът е подходящ за разширяване на ЕС и че Черна гора е готова да изпълни своята част от ангажиментите. Той отбеляза, че Черна гора е лидер в процеса на разширяване с 18 временно затворени преговорни глави, като целта е те да приключат до края на 2026 г., а страната да стане член на ЕС през 2028 г.

Ибрахимович заяви, че процесът трябва да продължи да се основава на индивидуалните постижения: който постига резултати, трябва да може да напредва. Той отбеляза още, че сигурността в Европа, Адриатика и Средиземноморието е взаимосвързана и че Западните Балкани не трябва да се разглеждат единствено като обект на европейската политика, а като част от отговора на съвременните геополитически предизвикателства.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Бившият президент на Косово Хашим Тачи бе осъден на 25 години затвор за военни престъпления

Бившият президент на Косово Хашим Тачи бе осъден днес на 25 години затвор по обвинение във военни престъпления, съобщиха световните агенции и местни медии.

Специалният съд за Косово в Хага обяви днес, че осъжда бившия лидер на разформированата Армия за освобождение на Косово на 25 години затвор по обвинение във военни престъпления по време на войната в Косово, съобщи вестник „Коха диторе“, позовавайки се на изявление на съдебния състав на съда. 

Трибуналът обяви Тачи за виновен за убийството на общо 96 души, възприемани като негови политически опоненти и сътрудници на сръбските сили за сигурност от страна на силите на АОК по време на конфликта. По делото освен Тачи са обвинени още трима от бившите лидери на АОК – Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи.

Четиримата бяха задържани в ареста в Хага на 4 и 5 ноември 2020 г. след потвърждаване на обвинителния акт срещу тях за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Тачи, Весели, Селими и Красничи пледираха невинни и отрекоха всички обвинения.

Делото срещу бившите лидери на АОК започна в Специалния съд за Косово в Хага на 3 април 2023 г. В началото на февруари 2026 г. Прокуратурата към Специалния съд за Косово поиска по 45 години лишаване от свобода за всеки от тях. 

Продължителното задържане на бившите бунтовнически лидери предизвика по-рано през годината мирни протести в тяхна подкрепа. Десетки хиляди граждани се включиха в последната подобна демонстрация в Прищина миналата събота. Демонстранти се събраха и тази сутрин в Хага пред сградата на Специалния съд за Косово, въпреки въведените допълнителни мерки за сигурност в района, както и в центъра на Прищина, за да изразят отново подкрепата си за четиримата бивши командири. 

В същото време в началото на септември председателят на Организацията на ветераните от Армията за освобождение на Косово (ОВ-АОК / OVL-UÇK) Хюсни Гуцати предупреди, че организацията му готви нови масови протести, ако бившите лидери на АОК бъдат признати за виновни, като не изключи вероятността те да обхванат както Косово, така и Албания и Северна Македония.

/СГ/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди един час

Карнавалът на плодородието ще бъде отложен, националното биенале по скулптура е в риск, каза зам.-кметът на Шумен Даниела Савчева

Българияпреди един час

Чешкият премиер Андрей Бабиш очаква България и Чехия да увеличат бизнеса помежду си и да развиват съвместни проекти

Българияпреди един час

Община Кубрат има потенциал за използване на възобновяема енергия е записано в дългосрочната програма до 2036 г.

Икономикапреди един час

Нидерландски съд подкрепи забраната за внос в Нидерландия на стоки от израелски селища в окупираните палестински територии

Българияпреди един час

„Величие“ се регистрира за участие в президентските избори на 25 октомври

Спортпреди един час

Един от съперниците на Левски в Лига Европа – Олимпик Марсилия, сериозно e обмислял възможността да не участва в турнира

Святпреди един час

ИРНА: Външните министри на Иран и Китай проведоха официална среща в Пекин

Спортпреди един час

Вратарят Едуар Менди прекратява кариерата си в националния отбор на Сенегал

Българияпреди един час

България и Чехия да излязат отвъд търговията и да развиват съвместно технологии и индустрия, призова премиерът Румен Радев

Балканипреди един час

Турция възприема като заплаха въоръжаването на „демилитаризираните“ гръцки острови, обяви Хакан Фидан

Святпреди един час

Израелският министър на отбраната обеща армията „да довърши работата“ в Газа и да изгони жителите ѝ

Българияпреди един час

Депутатите дебатираха по промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, но не гласуваха поради края на пленарното време

Българияпреди 5 дни

Три тежкотоварни машини на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ се включиха в гасенето на пожара край село Димовци, борбата с огъня продължава

Святпреди 4 дни

В Братислава тази седмица бе проведена среща на Вишеградската четворка, в която участва и премиерът на Ирландия

Святпреди 4 дни

Тръмп пристигна на посещение в Ирландия

Святпреди 5 дни

Зеленски призова по случай годишнината от 11 септември да се дава отпор на тероризма

Святпреди 3 дни

Обама призовава към предпазливост относно изкуствения интелект, настоява демократите да се заемат с темата, пише в. Ню Йорк Таймс

Святпреди 4 дни

Най-малко половин милион руски войници са загинали от началото на войната в Украйна, заяви най-висшият британски военен

Святпреди 4 дни

УзА: Президентът на Узбекистан разгледа напредъка по проекти за оползотворяване на отпадъци за енергия

Святпреди 3 дни

Тръмп отново заяви, че очаква войната с Иран да приключи след междинните избори в САЩ

Святпреди 3 дни

Швеция ще има ново правителство, ако левоцентристите запазят преднината си, заяви лидерката на опозиционния блок Магдалена Андершон

Българияпреди 2 дни

Свидетелства за дистанционно управляващ пилот получиха 20 митнически служители от отдел „Борба с наркотрафика“

Българияпреди 5 дни

Няма опасност за жителите на близките населени места до пожара в склада на предприятието за боеприпаси, съобщиха от МВР-Габрово

Святпреди 5 дни

Преговорите между Израел и Ливан в Рим, насрочени за следващата седмица, се отлагат за октомври, заяви американски представител

Новини