Русия смята, че все още има време да предотврати надпревара във въоръжаването в Космоса чрез сключването на правно-обвързващ международен договор, който забранява разполагането на нападателни оръжия в околоземна орбита, като призова САЩ и останалите държави да се откажат от скептицизма си към тази идея, каза руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, цитиран от Ройтерс.

Рябков коментира признанието на САЩ по-рано тази седмица, че Пентагонът е разположил оръжия в околоземна орбита – ключов момент в милитаризирането на Космоса.

Началникът на американските космически сили Дъглас Шийс заяви, че военнослужещи от неговия отдел “работят с орбитални оръжия, които могат да защитят съвместните сили от атаки, осъществявани от Космоса“.

На пресконференция в Москва Рябков заяви, че САЩ не са уведомили Русия – една от трите световни космически сили – за новите си оръжейни способности, но посочи, че не е изненадан от американското изявление.

“Това не е нещо ново за нас. Следим и записваме всичко това и си правим необходимите изводи”, каза той и отбеляза, че Москва отдавна говори за необходимостта от договор, който изключва употребата на сила в Космоса или заплахата от разполагане на сила срещу обекти в Космоса.

“Американците и други западни страни, по-специално Великобритания, от много години използват провокативни извинения за нежеланието си да се продължи в тази посока; те търсят фалшиви аргументи, за да избегнат това и се опитват да обърнат нещата така, че да ни обвинят за дейности, които според тях са дестабилизиращи по природа”, заяви Рябков.

“Но ние смятаме, че все още не е твърде късно да се създаде обстановка, която ще преустанови надпреварата във въоръжаването, създаваща нарастваща опасност от открит конфликт в Космоса”, добави той. 

Източник: БТА

В Русия ще бъдат произведени парламентарни избори от петък до неделя – първите от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Политическата система е строго контролирана, а управляващата партия “Единна Русия“, подкрепяна от президента Владимир Путин, се очаква да запази мнозинството си  в 450-местната Държавна дума – долната камара на парламента, посочва Ройтерс.

В изборите ще участват общо 10 партии: „Единна Русия“, Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР), Партия на пряката демокрация, “Зелените“ “Справедлива Русия“, партия “Родина“, Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), “Партия на пенсионерите“, партия “Комунисти на Русия“ и партия “Новите хора“,  съобщава ТАСС.

Гласоподавателите ще избират всичките 450 депутати в Държавната дума за петгодишен мандат. Половината от местата са разпределени на базата на общонационални партийни списъци, а останалите 225 ще бъдат определени чрез гласуване по едномандатни избирателни райони.

Анкета на социологическата агенция Общоруски център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) от края на миналия месец показва, че партия “Единна Русия“ е начело с подкрепа от 37 процента от респондентите, следвана от КПРФ с 11,6 процента.

Особен интерес  предизвиква разликата, с която се очаква да спечели “Единна Русия“, отбелязва Ройтерс.

В момента партията разполага с 310 депутати в Думата и се нуждае да спечели минимум 300 места, за да запази комфортното си мнозинство и възможността да прокарва конституционни промени, без подкрепата на останалите партии.

Слаба опозиция

Очаква се още четири партии да прескочат 5-процентния праг и да влязат в Думата, включително КПРФ и ултранационалистическата ЛДПР, които подкрепят войната в Украйна и като цяло гласуват в синхрон с “Единна Русия“ по ключови въпроси.

След като бе сезиран от партия “Родина“ за изборни нарушения, Конституционният съд миналия месец забрани на партия „Яблоко“ да участва в изборите на базата на общонационални партийни списъци, а тази партия беше единствената противопоставяща се на войната в Украйна, отбелязва Ройтерс. “Яблоко“ обаче все още може да издигне кандидати по едномандатни избирателни райони, но изглежда малко вероятно да влезе в парламента.

Срещу “Единна Русия“ бяха допуснати до участие само партии, които в различна степен подкрепят Владимир Путин и продължаването на конфликта в Украйна – комунистите от КПРФ, националистите от ЛДПР, консерваторите от “Справедлива Русия“ и либералите от партията “Новите хора“, които се очаква да влязат в парламента, посочва Франс прес.

Редица политици бяха категоризирани като “чуждестранни агенти“ и няма да могат да участват в изборите, отбелязва Ройтерс.

Предизвикателства пред изборите

За изборите няма да бъдат поканени наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), тъй като руските власти смятат, че организацията заема враждебна позиция спрямо страната.

Парламентарните избори ще бъдат произведени и в анексирания от Москва през 2014 г. Кримски полуостров, както и в контролираните от Русия части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в Източна Украйна. Гласуването ще започне по-рано в някои райони от съображения за сигурност и ще завърши в неделя в руския ексклав Калининград в 21:00 ч. московско време. От днес дотогава е забранено публикуването на  резултатите от всякакви социологически проучвания и прогнози за изборите, посочва ТАСС.

Друг момент, които ще бъде следен с особен интерес, ще бъде избирателната активност, която традиционно е по-ниска на парламентарни избори, отколкото на президентските.

В столицата Москва по стените има много малко предизборни плакати. Единствените признаци, че предстои гласуване, са тези плакати на властите, които призовават хората да отидат до урните, с лозунга: “Вашият глас е силата на Русия“, посочва АФП.

Определяйки изборите като “нагласени“, дипломат от една европейска държава все пак смята, че Кремъл “взема процеса на сериозно“. Той ще “се опита да гарантира висока избирателна активност и видимост на силна подкрепа за партията на президента“, отбелязва за АФП този наблюдател, пожелал да остане анонимен.

Всъщност предстоящите избори ще послужат като лакмус за отношението на населението към конфликта в Украйна, който вече отне живота на стотици хиляди хора и който продължава да оказва влияние върху ежедневието на руснаците, дори и на онези, които живеят на стотици километри от фронтовата линия, отбелязва АФП.

Източник: БТА

 Беларус се съгласи да освободи още политически затворници след срещата между президента Александър Лукашенко и американския пратеник Джон Коул, предаде Ройтерс.
 
Беларуската държавна новинарска агенция БелТА цитира Коул, според когото двете страни са постигнали временно споразумение.  

Този процес е следствие от продължителни преговори, в рамките на които Вашингтон настоява беларуският президент Александър Лукашенко да освободи стотици хора, сред които правозащитници, политически активисти, журналисти и адвокати, в замяна на облекчаване на санкциите и намаляване на международната му изолация, отбелязва Ройтерс.

Броят на освободените затворници е значително по-малък от 250-те души, които Коул убеди Лукашенко да освободи при последното си посещение в Минск през март.

Американският пратеник заяви, че двете страни ще работят за разрешаването на оставащите нерешени въпроси, за да проправят пътя към освобождаването на още затворници и отменянето и на други санкции.

От правозащитната организация „Вясна“, която е забранена в Беларус, съобщиха, че близки на някои от затворниците са били уведомени, че може да ги посрещнат тази сутрин.

По-късно Коул написа в социалната мрежа Екс: „Ще продължим да подобряваме отношенията между САЩ и Беларус и работим за освобождаването на още хора в съвсем близко бъдеще. Не сме приключили!“ 

Според „Вясна“ в Беларус все още има над 900 политически затворници, въпреки че от средата на миналата година Коул договори освобождаването на стотици хора. Сред най-често повдиганите срещу тях обвинения са в извършване на „екстремистка дейност“, заговор за завземане на властта, подбуждане към омраза и обида на президента.
 
По време на разговорите си с Коул вчера Лукашенко отрече въпросните хора да са политически затворници. Той също така отхвърли твърденията на правозащитни организации и беларуската опозиция в изгнание, че властите системно задържат нови хора на мястото на освободените.

 „Трябва да използваме всяка възможност да спасяваме живота на хора. Не бива обаче да бъркаме освобождаването на затворници с политическа промяна. Репресиите продължават, а Лукашенко продължава да подкрепя войната на Русия (в Украйна)“, заяви вчера пред Ройтерс намиращата се в изгнание опозиционна лидерка в изгнание Светлана Тихановска. Тя подчерта, че „целта трябва да бъде затворите да бъдат опразнени, а не диктатурата да бъде реабилитирана“

Лидерката на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановска заяви, цитирана от Ройтерс, че 25-имата освободени са били отведени благополучно в съседна Литва. 

Сред освободените, по данни на правозащитната организация „Вясна“, са известният журналист Андрей Александров, който изтърпяваше 14-годишна присъда, и съпругата му Ирина Злобина, осъдена на девет години затвор.

Беларуските власти са освободили и Людмила Чекина – ръководителя на независимия новинарски портал tut.by, който беше закрит през 2021 г. Тя изтърпяваше 12-годишна присъда.

Очаква се да бъдат освободени и значителен брой други затворници, които обаче ще останат в Беларус, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА