Осем членове на турската организация за правата на ЛГБТК+ хората „Каос Джиел“ (Kaos GL) бяха поставени под арест във вторник в очакване на съдебен процес, съобщи Ройтерс, като уточни, че въпросните мерки са в рамките на национална операция, за която правителството твърди, че защитава семейните ценности и децата, но според правозащитни групи тя е насочена срещу основни права.

Адвокатите на „Каос“ заявиха, че освен задържаните под стража, други седем членове на групата, включително и един журналист, са били освободени под съдебен надзор.

Съдебни документи, на които се позовава агенцията, показват, че прокурорите обвиняват заподозрените в подпомагане на разпространението на материали с неприлично съдържание, включително такива, достъпни за деца.

В документите се посочват действия на заподозрените в асоциацията, техни публикации в социалните мрежи и доказателства, събрани по време на полицейско разследване, като основания за убедително предположение за възможно извършено престъпление. Допълва се, че задържането под стража е необходимо поради възможен риск от бягство и манипулиране на доказателства.

От „Каос Джиел“, която е позната като една от най-големите организации за правата на ЛГБТК+ в Турция, са заявили, че задържанията и арестите не са „правна мярка“, а „явна политическа операция, насочена срещу основните права и свободи“.

„Изискваме незабавното освобождаване на нашите приятели, които бяха несправедливо и незаконно затворени, след като станаха обект на фалшиви обвинения и бяха подложени на интензивна клеветническа кампания“, се казва в цитирано изявление на групата.

Най-малко 54 души бяха арестувани и в други провинции по време на мащабни акции срещу ЛГБТК+ асоциации в рамките на операцията, наречена „Семейството ми е в безопасност“, която според правителството има за цел да защити децата и семейните ценности, припомня агенцията.

Тя отбелязва, че във вторник турската полиция задържа най-малко 126 души по време на протести в Анкара и Истанбул срещу предишните акции и арести на активисти.

Европейската комисия изрази безпокойство от арестите на активисти, съдебните производства срещу правозащитни групи и бизнеси, както и от блокирането на уебсайтове и профили в социалните мрежи, и добави, че следи развитието на ситуацията отблизо, допълва агенцията.

В края на миналата седмица министърът на правосъдието Акън Гюрлек заяви, че разследванията, координирани от прокурори в Истанбул, Анкара, Измир, Айдън и Мерсин, обхващат 162 заподозрени, девет асоциации и 13 фирми в 15 провинции.

Турското правителство, което е критикувано от западни държави, правозащитни организации и наблюдатели заради действията на съдебната си система и прокуратурата след опита за преврат през 2016 г., през последните години предприе сериозни мерки срещу ЛГБТК+ общността, подчертава Ройтерс и допълва, че то е забранило ЛГБТК+ шествието в Истанбул, а президентът Тайип Ердоган многократно е обвинявал общността, че представлява заплаха за семейната структура и ценности на Турция.

Източник: БТА

Турция възприема като заплаха въоръжаването на „демилитаризираните“ гръцки острови, които според Турция имат подобен статут по силата на международни договори, и иска добросъседски отношения с Гърция. Това коментира пред журналисти турският външен министър Хакан Фидан, цитиран от Анадолската агенция. 

„Знаят това. Предадохме го. Специално въоръжаването на островите с демилитаризиран статут е заплаха за нас. Разбира се, там има и процес на избори. Антитурските настроения са исторически широко разпространени в гръцката политика“, коментира турският външен министър. 

Атина и Анкара водят дългогодишен спор за статута на островите Лимнос, Самотраки, Лесбос, Хиос, Самос, Икария и Додеканезите в източната част на Егейско море. Позовавайки се на Лозанския (1923 г.) и Парижкия (1947 г.) мирни договори, които предават тези територии на Атина под условие за пълна демилитаризация, Анкара многократно настоява, че текущото присъствие на гръцки войници и военна техника там нарушава международното право и компрометира гръцкия суверенитет над тях. От своя страна Атина оправдава разполагането на свой части там с правото на самоотбрана по член 51 от Хартата на ООН заради разположените в близост до островите турски военни сили, както и заради заплахата с война от страна Турция в случай, че Гърция упражни правото си да разшири териториалните си води до 12 морски мили. 

В началото на септември турският президент Реджеп Тайип Ердоган също отправи предупреждение към Гърция, заявявайки, че спокойният подход на Турция не трябва да се бърка със слабост. 

„Един от въпросите, върху които най-много фокусираме вниманието си, са усилията на Гърция да подкопае договорните си задължения по отношение на острови, определени като демилитаризирани зони чрез международни споразумения“, заяви Хакан Фидан. 

Фидан подчерта, че Турция е давала необходимия отговор от 1960 г. насам, отбелязвайки, че предупрежденията и възраженията са били предавани на Гърция по двустранни канали, а когато е било необходимо, позицията на Турция е била представяна в НАТО или Организацията на обединените нации, и отново призова Атина да изпълни договорите, по които има задължения. 

„С толкова много предизвикателства в областта на сигурността около нас, Гърция не бива да добавя още едно“, каза турският външен министър и подчерта, че положителната атмосфера, създадена в последно време и насочена към намирането на решения, трябва да продължи да съществува и да се развива. 

„Не искаме Гърция да бъде играчка в ръцете на онези, които искат да дестабилизират и да доведат до хаос региона. Искаме да имаме добросъседски отношения“, заяви Хакан Фидан. 

Източник: БТА

Черна гора е готова за членство в ЕС, заяви италианският външен министър Антонио Таяни, като добави, че процесът на разширяване трябва да бъде ускорен, за да се запази важният импулс в Западните Балкани, предаде МИНА специално за БТА.

Таяни направи това изявление в Триест по време на годишния форум на Обсерваторията за Югоизточна Европа, в който участва и черногорският външен министър Ервин Ибрахимович.

Според съобщение за медиите от Министерството на външните работи на Черна гора, Ибрахимович – говорейки в панел заедно с Таяни, е обсъдил перспективите за разширяване на ЕС, ролята на Западните Балкани за европейската сигурност и потенциала за по-силни икономически връзки между региона и ЕС.

От министерството посочиха, че говорейки за европейската перспектива на Черна гора, Таяни е оценил страната като готова за членство в ЕС.

„Той подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на разширяване, за да се запази важният импулс за страните от Западните Балкани“, заявиха от черногорското министерство.

Таяни подчерта, че ускоряването на разширяването е важно не само за европейската перспектива на региона, но и за укрепването на европейската сигурност.

Ибрахимович заяви още, че моментът е подходящ за разширяване на ЕС и че Черна гора е готова да изпълни своята част от ангажиментите. Той отбеляза, че Черна гора е лидер в процеса на разширяване с 18 временно затворени преговорни глави, като целта е те да приключат до края на 2026 г., а страната да стане член на ЕС през 2028 г.

Ибрахимович заяви, че процесът трябва да продължи да се основава на индивидуалните постижения: който постига резултати, трябва да може да напредва. Той отбеляза още, че сигурността в Европа, Адриатика и Средиземноморието е взаимосвързана и че Западните Балкани не трябва да се разглеждат единствено като обект на европейската политика, а като част от отговора на съвременните геополитически предизвикателства.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА