Международният валутен фонд (МВФ) приветства приетото изменение в закона за преструктуриране на банките от ливанския парламент като „голяма стъпка”, съобщи Ройтерс. Въпреки това предизвикателствата при прилагането на закона могат допълнително да забавят възстановяването на икономиката, тежко засегната от години на финансов колапс и конфликта с Израел.

Реформите са сред изискванията на МВФ, които Ливан трябва да изпълни, за да получи достъп до финансиране след десетилетия на прекомерни разходи от страна на управляващия елит на страната, които в края на 2019 г. тласнаха икономиката към икономически колапс. Банките въведоха мащабни ограничения върху движението на капитали, блокирайки достъпа на вложителите до спестяванията им, както и  преустановиха отпускането на кредити.

През януари МВФ поиска промени в проектозакона за финансово спасяване, съобщи тогава ливанският премиер Науаф Салам.

Сега законът за преструктуриране на банките има за цел да се справи с огромния недостиг на средства във финансовата система. Той е и част от пакет от мерки, чиято крайна цел е да се оздрави банковият сектор и да се позволи на вложителите, които нямат достъп до спестяванията си, постепенно да възстановят средствата си.

Сред най-съществените изменения в закона са промени в процедурите за управление на централната банка на Ливан. Съставът на Висшата банкова комисия — управленски орган в рамките на централната банка — ще бъде променен, коментира депутатът Алеин Аун.

Измененията дават на органа правомощия да „решава съдбата на ливанските банки“ и да определя дали дадена банка се нуждае от преструктуриране или ликвидация, както и какви допълнителни стъпки са необходими за нейното възстановяване.

Федерико Лима, представител на МВФ в Ливан, заяви, че „ефективното прилагане на новата рамка за преструктуриране на банките е от решаващо значение“.

„Освен това продължаваме разговорите с ливанските власти относно необходимите подобрения, за да бъде приведен проектозаконът за финансова стабилизация и възстановяване на средствата на вложителите (FSDR) в съответствие с международните принципи“, добави той.

През 2022 г. правителството оцени загубите от финансовата криза на около 70 милиарда долара — сума, която според анализатори и икономисти сега вероятно е по-висока.

Миналата седмица парламентът прие измененията в закона, но те все още трябва да бъдат одобрени от президента на Ливан.

Възможността депутати да оспорят закона пред Конституционния съвет също може да доведе до допълнителни забавяния.

Проектът вече е претърпял няколко преработки заради противоречивите искания на различни финансови институции. МВФ призова Ливан и да обмисли данъчни реформи, които да стимулират публичните разходи за възстановяване и реконструкция.

Световната банка определя икономическата криза в Ливан като една от най-тежките в световен мащаб от средата на XIX век насам. Вложителите бяха лишени от достъп до доларовите си сметки, а ливанската лира се обезцени с над 90 на сто. Освен това, войната с Израел е причинила щети за 7 милиарда долара, според оценките на експерти.

„Това е единствената страна в света, която е в банкова криза вече седем години и не е направила опит да намери решение“, заяви високопоставен ливански представител пред Ройтерс.

Източник: БТА