Бутан, който традиционно разчита на водноелектрическите си централи, развива слънчевата енергия, за да отговори на нарастващото потребление и да ограничи недостига на електроенергия през зимата, предаде Франс прес. Климатичните промени и намаляването на речния дебит също подтикват хималайското кралство да диверсифицира енергийния си микс.

„Проектите за соларна енергия процъфтяват“, заяви Ринзин Гали, инженер в „Нориън Ринюъбъл Енерджи“ (Norion Renewable Energy), при посещение на соларната електроцентрала „Деченчолинг“ (Dechencholing) край столицата Тхимпху. 

Централата е изградена върху бивш военен терен и има инсталирана мощност от 4,45 мегавата. Това е най-големият проект досега на държавната компания за производство на енергия от възобновяеми източници. Макар и скромен по мащаб спрямо соларните мощности в съседен Китай, той е част от промяната в енергийната стратегия на Бутан – една от малкото страни в света с отрицателен въглероден баланс.

Нарастващото търсене и по-ниският речен дебит през зимата вече принуждават страната с население под 800 000 души да внася електроенергия от Индия. Същевременно климатичните промени застрашават ледниците, които захранват реките ѝ. По данни на Световната банка износът на електроенергия от водноелектрически централи представлява до 15 на сто от брутния вътрешен продукт на Бутан.

Страната разполага с водноелектрически мощности от около 3700 мегавата, но през зимата наличната мощност намалява с около 80 на сто, обясни Чеуанг Ринзин, главен изпълнителен директор на националната електроенергийна компания „Друк Грийн Пауър Корпорейшън“ (Druk Green Power Corporation). През този период търсенето вече достига 1500 мегавата, докато допреди няколко години не е надхвърляло 400 мегавата.

Допълнително потребление създава добивът на криптовалути, на който Бутан залага като част от усилията си за диверсификация на икономиката. Кралството планира и специална икономическа зона в Гелепху, в южната част на страната, наречена „Майндфулнес Сити“ (Mindfulness City). В нея се предвижда изграждането на центрове за данни с високо потребление на електроенергия.

До 2040 г. властите целят общият производствен капацитет на страната да достигне 25 000 мегавата, като 20 на сто от него, или около 5000 мегавата, бъдат соларни мощности. Сред обсъжданите мерки са облекчаване на правилата за чуждестранни инвестиции и разширяване на използването на слънчева енергия.

Броят на фотоволтаичните проекти нараства. Най-големият от тях – „Сефу“ (Sephu), се очаква да има мощност над 22 мегавата.

Развитието на енергийната инфраструктура обаче среща редица препятствия. Изграждането на водноелектрически централи изисква значителни инвестиции, а подходящите и достатъчно големи терени за соларни паркове са ограничени, посочи Гали. Планинският релеф, големите разстояния и свлачищата, които редовно засягат пътната мрежа, допълнително затрудняват проектите.

В рамките на национална програма, започнала през 2021 г., се обучават специалисти за монтаж на фотоволтаични панели. Десетки от тях вече работят в „Нориън Ринюъбъл Енерджи“, която си поставя за цел до 2027 г. да инсталира соларни мощности с общ капацитет от 30 мегавата, предимно върху покриви.

Редица обществени сгради и предприятия в Тхимпху вече са оборудвани със соларни панели. При домакинствата обаче такива инсталации остават рядкост заради сравнително евтината електроенергия и високите първоначални разходи.

Бившият министър Ом Прадхан, който от години насърчава използването на слънчева енергия, е поставил панели в дома си с надеждата да намали сметките си за електроенергия. Инвестицията от 6300 долара, или около 5400 евро, обаче остава непосилна за повечето жители на страната.

Източник: БТА

Комисията за защита на потребителите (КЗП) вече проверява бензиностанциите в страната за необосновано увеличение на цените на дребно на основните горива, обяви председателят на регулатора Мая Манолова в публикация във „Фейсбук“.

„Проверките на бензиностанциите вече са в ход. Подписано е указанието към всички структури на КЗП – и в София, и извън столицата“, заяви Манолова, уточнявайки че „проверките обхващат всякакви обекти – независимо дали са единични или вериги, големи или малки, в градове или извън големи населени места“.

Междинни резултати от проверките се очакват следващата седмица, уточни Манолова, която зае поста председател на КЗП на 18 септември с решение на правителството.

„Резултатите ще обявя публично и това ще е подходът за всички проверки на КЗП – пълна публичност, независимо кой е нарушителят“, допълни тя.

В публикацията си Манолова съобщи още, че успоредно с бензиностанциите КЗП ще се занимава и с необоснованото увеличение на цените на храните и лекарствата без рецепта, които са в правомощията на комисията, както и с неравноправните клаузи в общите условия и договорите за битовите сметки и мобилните услуги.

Цените на горивата, и по-специално на дизеловото гориво, достигнаха рекордни равнища в много държави в Европа през последния месец заради икономическите последици от конфликтите в Близкия изток и Украйна.

В България средната цена на дребно на най-масовия бензин А95 достига 1,69 евро за литър, на дилеза нараства до 1,96 евро за литър, а пропан-бутанът е на средна цена от 69 цена за литър, по данни на платформата „Фюело“ (Fuelo).

Източник: БТА

Сделката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil), оценен на 20 млрд. долара, към американската инвестиционна група „Карлайл“ (Carlyle) остава блокирана в процедурата за одобрение от американските власти, според запознати източници. Сред активите са рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, пише „Файненшъл таймс“. 

Предложената сделка обхваща дейности в 17 държави. Според източниците тя е получила разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, но все още очаква окончателно одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп.

Процесът продължава вече близо десет месеца, като решението се разглежда междуведомствено с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.

От „Карлайл“ заявяват, че приключването на сделката би позволило да бъде увеличено производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и да се облекчи напрежението на световните горивни пазари.

„Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“, посочва инвестиционната компания.

По думите ѝ след сключването на условното споразумение по-рано тази година се очаква решение за бъдещето на активите.

Общият капацитет на трите европейски рафинерии е около 400 000 барела петрол дневно. „Петротел“ обаче не работи от миналата година, когато в предприятието започнаха планови ремонти.

Според източник, запознат с преговорите, финализирането на сделката би позволило въвеждането в експлоатация на допълнителен рафиниращ капацитет от между 100 000 и 150 000 барела дневно.

Забавянето съвпада с недостиг на горива, особено на дизел, вследствие на конфликта в Близкия изток и украинските атаки срещу руски рафинерии. Това засилва натиска върху цените в САЩ и Европа.

Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година като част от усилията за увеличаване на натиска върху Москва заради войната в Украйна. Мерките отделиха международните операции на дружеството от руската компания майка.

САЩ блокираха по-ранен опит на търговската компания „Гънвър“ (Gunvor) да придобие активите. През март „Лукойл“ отписа около 20 млрд. долара от стойността на бизнеса.

Чуждестранният портфейл включва и около 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ, с производство от приблизително 250 000 барела дневно. Според друг източник несигурността около бъдещия собственик възпира инвестициите в активите.

Американските власти многократно удължаваха временните лицензи, позволяващи продължаването на дейността. Последното удължаване е до 22 октомври – почти година след началото на преговорите на „Карлайл“ за придобиването.

Сделката отново привлече внимание след приемането тази седмица от Конгреса на законопроекта на сенатор Линдзи Греъм за засилване на натиска върху руските енергийна и отбранителна индустрия. Той дава право на президента да налага мита до 100 на сто на държави, които купуват руски нефт и газ.

Белият дом и Министерството на финансите на САЩ са отказали коментар.

Източник: БТА