“Напълно ясен съм и ще го кажа направо: Брекзит нанесe повече вреди, отколкото ползи и близо 60 % от британците са съгласни с тази констатация“ – думи на британския премиер Анди Бърнам, който, десет години след референдума за напускането на ЕС, е петият министър-председател на Обединеното кралство. Бърнам не ангажира пряко правителството си да търси отново членство в Съюза, но посланията му бележат забележителна промяна на тона, връщайки въпроса за завръщане в политическия дебат. Предстоящата на 20 ноември нова среща на върха на ЕС с Великобритания привлича особено вниманието след обещанието на Бърнам да възстанови отношенията със Съюза, включително чрез по-голямо сътрудничество в областта на търговията, образованието, енергетиката и отбраната.

Редици политици на Острова приветстваха решението на Анди Бърнам да започне „смел разговор с Европейската комисия, държавите членки и британския народ“. А Европейската комисия дава ясен знак за ключовия диалог в настоящата геополитическа среда. Европейският комисар по търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович:

Нашето партньорство с Обединеното кралство продължава да е от ключово значение в настоящата геополитическа и икономическа обстановка. Затова в общ интерес е да постигнем допълнителен напредък в отношенията си с близък партньор и съюзник, като разбира се гарантираме, че интересите на ЕС винаги остават в центъра на всичките ни действия.

Настоящият геополитически курс на премиера Анди Бърнам, придоби популярност с израза „нова надежда“ за икономическо възстановяване и преодоляване на последиците от Брекзит. Желанието за сближаване се засилва и от сериозните центробежни сили вътре в самата страна, тъй като лидерите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия засилват натиска си за по-близки връзки с ЕС. Но самият Бърнам уточнява пред съпартийците си, че не предлага „Великобритания да обмисли повторно присъединяване към ЕС и че уважава решението, взето на референдума“.

Затова ще използвам възможността покрай срещата на върха, за да представя пред вас – и пред страната – какви според мен са различните варианти за дългосрочните отношения на Великобритания с нашите европейски партньори.

На фокус е прагматично сближаване – като първи стъпки се предвижда приемането на някои от правилата на Единния пазар и премахването на митническите бариери, които според Службата за бюджетна отговорност сериозно вредят на британската икономика.

Обединеното кралство е партньор, който трябва да се уважава, а не референдум, който трябва да се коригира – сътрудничеството не означава реинтеграция и опитите на британското правителство не заличават суверенния избор на британците. Това са водещите послания на Острова.

В Европейския парламент са категорични, че отношенията на ЕС с Обединеното кралство надхвърлят икономическите връзки – те се основават на споделени ценности и обща география. От Европейската народна партия изразиха надежди предстоящата среща на върха да е самото начало на положителното рестартиране на отношенията между ЕС и Великобритания. В този дух са позициите на мнозинството евродепутати. Сандро Гоци от „Обнови Европа“:

Брекзит беше бедствие – 10 години по-късно присъдата е ясна. Премиерът Анди Бърнaм е прав, да се върне отново към дебата. Ноемврийската среща на върха трябва да донесе реални резултати: по-малко бариери, повече търговия, по-голяма подкрепа за Украйна и повече възможности за нашите млади хора. Но трябва да отидем много по-далеч. Всяка опция трябва да бъде на масата – от специално партньорство до пълно членство в ЕС.

Евродепутатът Чарли Веймъш – от групата на Европейските консерватори и реформисти:

Руската инвазия продължава безмилостно, китайски стоки заливат единния пазар, а Брюксел иска милиарди за британския достъп до своята отбранителна програма, докато търговските ни отношения са засегнати от пречки и бюрокрация. Здравият разум ни казва, че трябва да търсим възможно най-тесни взаимоотношения с Великобритания. И това, от което имаме нужда е гъвкавост.

Според предварителните информации Лондон и Брюксел са близки до постигането на три споразумения, засягащи търговията със селскостопанските продукти, мобилността на младежите и сътрудничеството в областта на вредните емисии. ЕС и Великобритания продължават да работят заедно в подкрепа на Украйна. След подписването на споразумението за вноски на 13 юли 2026 г., Великобритания вече може да участва в заема за подкрепа на Украйна на ЕС на стойност 90 милиарда евро.

В интервю за рубриката „Евранет +“ директорът на българския офис на Европейския съвет по външна политика Мария Симеонова подчертава, че Срещата на върха ЕС-Великобритания е изключително важна, защото идва в момент, в който за засилване на сътрудничеството има обществена подкрепа, ясни са практическите ползи, но и се поставят основите за дългосрочна визия в бъдещите взаимоотношения:

Очакванията са именно на срещата на върха на 20 ноември да се вземат решения, които касаят взаимните интереси между Лондон и Брюксел в краткосрочен план. Аз бих ги разграничила в сферата на икономиката, в сферата на сигурността и отбраната и в сферата на миграцията, т.е. ще се търсят малки практически стъпки, за да може хората, и особено в Великобритания, където също се усещат високите цени, както навсякъде в Европа, но и в света като цяло в момента, за да усетят хората ползите от едно по-тясно икономическо и търговско сътрудничество. Тук говорим също и за ETS, системата за въглеродните емисии, която е изключително важен стълб в климатичната политика на Европейския съюз. И Лондон, и Брюксел имат интерес за включването на Великобритания в тази политика, което няма да навреди, няма да увеличи разходите за индустриите. Pо отношение на миграцията също, тук въпросът включва две подтеми: сътрудничество по линия на борба с незаконната миграция и улесняване на младежката мобилност, където има вече някакъв напредък и вероятно след срещата на върха ще бъде оповестен.

Очаква се образователната програма „Еразъм +“ да бъде активна програма за Великобритания от следващата година.

Именно, мисля, че това действие е един символичен акт и показва, че Лондон и Брюксел мислят за младите хора и как те да бъдат част и от този по-голям разговор за отношенията между Лондон и Брюксел.

Къде може да е границата между търсенето на конкретни прагматични ползи за британското общество и евентуална разделителна битка, ако мога така да се изразя, за пълноправно членство?

Изключително важен е разговорът за границата. Самото лейбъристко правителство постави така наречените червени линии, т.е. нещо, по което не може да се преговаря, не може да бъде поставено под въпрос, а именно свободното движение, единният пазар, митнически съюз. В рамките на търговските отношения те трябва да бъдат устроени по начин, по който Великобритания няма да има ограничения при това да води самостоятелна търговска политика. Всички тези червени линии всъщност са там, където рискът от засилване на крайнодясно говорене по подобие на това преди 10 години би се активизирал. А от декларация, която ще излезе, аз мисля, че ще можем да си направим заключения за това какво се е говорило по отношение на дългосрочните отношения между Лондон и Брюксел. Това е нещото към което трябва да гледаме и ние. Включвам в разговора и България. Един от прагматичните въпроси, които се дискутират между Лондон и Брюксел е именно борбата с нелегалната миграция. Ние сме външна граница на Европейския съюз и Лондон има интерес да работи с София. По тази линия ние отчитаме този интерес и вече за втора година подред ще организираме заедно с Британското посолство в София събитие след срещата на върха, на 26 ноември, посветено именно на по-тясното сътрудничество между Лондон и Брюксел – къде са спънките, къде са възможностите и как да си го представим след няколко години.

Възможна ли е обратна интеграция и какви трябва да са твърдите гаранции пред страните членки, че напускането по модела Brexit не може да се повтори?

Великобритания може да се върне в Европейския съюз от юридическа гледна точка и всяка една държава може да излезе от Европейския съюз, както го направи Великобритания през 2016 година, но твърде ограничен е юридическият разговор. Разбира се, реинтеграцията трябва да вземе предвид, както вече казах, обществената подкрепа. Според скорошно проучване на Европейския съвет за външна политика във Великобритания съществува такава. Мнозинството британци искат по-тясно икономическо сътрудничество, гледат към Европа по отношение на сигурността и отбраната и много изследвания доказват, че британците искат връщане към Европейския съюз, но трябва много внимателно да се разглежда този въпрос, защото консерваторите, виждаме и надигането на Найджъл Фараж, те използват всеки един разговор за по-тясно сътрудничество, за да повдигнат отново разговора за самия Брекзит, казвайки, че решението е взето и не трябва да бъде предоговаряно. От тази гледна точка ще се търсят прагматични решения, но до степен такава, че във Великобритания няма да се надигат онези гласове, които да казват, че заради по-тясното сътрудничество във Великобритания се налагат правила, в чието вземане Лондон не участва. Ето тук е тънката линия между двете.”

Много е важна геополитическата среда, Великобритания е ядрена сила и е част от коалиция на желаещите. Може ли настоящата геополитическа заплаха да се окаже катализатор за повече взаимни компромиси и от страна на Великобритания, и от страна на Европейския съюз, и ако виждате такива, какви могат да бъдат те?

Това сътрудничество е необходимо поради общата заплаха, идентифицирана като Руската федерация и отдръпването на Съединените щати от Европа. Отново споменавам нашето проучване, според което британците гледат вече по-скоро към Европейския съюз като съюзник по въпросите на сигурността и отбраната, отколкото към САЩ. Ако говорим вече за обединяване с Великобритания пред лицето на геополитическите заплахи, въпросът е по-различен. Споменахте, че Великобритания е ядрена сила – има желание от двете страни, ми се струва, те да работят в това да обединят способностите си. Няма да бъде лесно, но освен това, отговорът на геополитическите рискове и заплахи ще излиза все повече и повече от утвърдените формати. Коалицията на желаещите е именно един такъв формат. Това е разговор за гаранции, за сигурност включително и за това как Европа ще засили военноотбранителните си способности, в контекста на едно по-слабо американско присъствие на континента. И тук вече Великобритания има основна роля, и мисля, че по отношение на сигурността големите геополитически въпроси, с изграждането на практическо сътрудничество между Лондон и Брюксел, постепенно ще се връща доверието между тях и то ще се проектира и в по-общи действия на международната сцена.

Надеждите са ноемврийската среща на върха да е само началото на положително рестартиране. Брекзит не трябва да бъде пречка за сътрудничество там, където има общи интереси, смятат и европейските социалисти. Ирландският евродепутат Еон О‘Риърдън от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите:

Надявам се един ден Обединеното кралство да се върне в Европейския съюз и се надявам, че нашата сестринска партия във Великобритания, британската Лейбъристка партия, ще има куража да вярва в надеждата. Докато не го направят, трябва да продължим да изграждаме по-близки отношения и да се стремим да превърнем надеждата в реалност.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Европейският съюз ще отпусне 50 млн. евро за Центъра за морска сигурност на Черно море, съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещението си в Букурещ. След среща на четири очи с румънския президент Никушор Дан и разговори в по-широки формати, двамата направиха съвместни изявления в двореца „Котрочени“.

Пред журналистите Урсула фон дер Лайен увери, че в споразумението за изграждането му между Румъния и България със съдействието на ЕС ще залегнат крайни срокове и процесът ще бъде ускорен. Урсула фон дер Лайен поздрави Румъния, България и Турция за начина, по който си сътрудничат по отношение на сигурността в Черно море.

„Румъния е на предната линия на европейската сигурност и помага за защитата на небето, границите и Черно море. Тя е жизненоважен партньор за държавите членки на ЕС и НАТО. Видях тази ангажираност за първи път миналата година, когато посетих (военновъздушната) база „Михаил Когълничану“ в Констанца. Оттогава, за съжаление, предизвикателствата пред сигурността само нарастват. Въздушното пространство над Черно море потъмня, особено през последните седмици, с атаки с дронове, насочени срещу търговски кораби, при които невинни моряци загинаха, а други бяха изгубени в морето. Мислите ми са с техните семейства и близки и бих искала да изразя пълната солидарност на Европа с Румъния. Ние сме с вас. Можете да разчитате на силен и единен европейски отговор“, каза Урсула фон дер Лайен, цитирана от БТА.

Тя подчерта, че свободата на корабоплаването в Черно море трябва да бъде възстановена.

„Това е жизненоважен търговски маршрут за европейската икономика и за глобалната продоволствена сигурност, тъй като поддържа потока от хранителни доставки към милиони хора, които зависят от него, повечето от които в Африка. Никой не желае мира повече от украинския народ. Подкрепяме ги в тези усилия и по същия начин повтаряме призива за примирие в Черно море. Изразявам подкрепа за мирните преговори, които ще се проведат утре в Абу Даби и в които има и европейско участие“, допълни Урсула фон дер Лайен.

Председателят на ЕК съобщи, че Румъния ще получи финансиране от 10 млн. евро за операции по търсене и спасяване и над 16 млн. евро по линия на европейския финансов инструмент SAFE.

„В това отношение Румъния вече дава пример чрез съвместната си инициатива с Германия и Украйна. Това е точно онзи вид сътрудничество, от който Европа се нуждае. То укрепва отбраната на Украйна, засилва сигурността и икономиката на Румъния и укрепва целия ни Източен фланг. Нуждаем се от повече подобни инициативи. Именно затова преди две седмици Комисията обяви втора покана по програмата SAFE. Предоставяме на държавите членки над 21 милиарда евро и силно насърчавам Румъния да се възползва пълноценно от тази възможност, за да инвестира в способностите, необходими за по-добра защита на Румъния и Черно море“, обясни Урсула фон дер Лайен.

По думите ѝ средствата могат да бъдат използвани за изграждане на способности, свързани с дронове и противодействие на дронове, за защита на пристанищата и критичната инфраструктура и всичко това в тясно сътрудничество с други държави членки на ЕС.

Румънският президент Никушор Дан също акцентира върху изграждането на Центъра за морска сигурност в Черно море, иницииран от Румъния и България още преди няколко години. Според държавния глава сега той трябва да бъде конкретизиран между двете държави с помощта на ЕС.

„Защо Черно море е важно – не само за Румъния, но и за цяла Европа? То е жизненоважен възел за световната търговия, включително за бъдещия „Среден коридор“. Също така е от решаващо значение за енергийната сигурност на Европа – обхващайки както бъдещи проекти за добив в Черно море, така и отношенията ни с Каспийския регион. Естествено, то е и ключов фактор за сигурността на цяла Европа. Освен това, когато разглеждаме конфликта в Украйна и бъдещото възстановяване на страната, става ясно, че без сигурно Черно море не може да бъде постигнат нито стабилен мир, нито ефективен процес на възстановяване“, коментира още Никушор Дан.

В отговор на журналистически въпрос той каза, че още преди зачестилите инциденти в Черно море Румъния е говорела за необходимостта от стратегия за региона.

„В рамките на програмата SAFE Румъния включи в списъка с оборудване, което закупи, и средства, необходими за защитата на черноморското крайбрежие. Както в ЕС, така и в НАТО разясних тези цели на нашите партньори и видяхте, че тяхната реакция, особено що се отнася до границата с Украйна по протежение на река Дунав, беше изключително категорична и се изрази в съвсем конкретни действия. Сега загрижеността за сигурността в Черно море придобива конкретни измерения – по отношение на техниката и защитата на крайбрежието“, обясни румънският държавен глава.

По думите му инцидентите в Черно море, както и кибератаките и кампаниите за дезинформация, са част от пълния спектър на хибридната война, чрез която Русия се опитва да ескалира конфликта, започнат в Украйна преди пет години, и да въвлече в него европейските държави.

В хода на изказването си Никушор Дан за пореден път изрази солидарността на Румъния с Украйна и желание за постигане на траен мир и подчерта подкрепата на страната по пътя на Украйна и Република Молдова към интеграцията им в Европейския съюз. Той изрази надежда годината да приключи с амбициозна многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 година.

След разговора си с Никушор Дан Урсула фон дер Лайен се срещна и с румънския премиер Лука Никулеску.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Снимка Архив

Източник: Offnews.bg