„Демократична България“ не може да подкрепи предложения от Министерството на здравеопазването модел на административно пренареждане поради много съществени слабости на предвидените мерки.

Това гласи позицията на коалицията по предложената от здравното ведомство административна реформа, която предвижда централизация на дейности и обединяване на структури.

От коалицията посочват, че подкрепят по принцип реформирането на здравната администрация и са за премахване на дублиращи се функции, повсеместна цифровизация, ясна отговорност и ефективно използване на публичния ресурс. „Но административната реформа не може и не бива да се свежда основно до концентрация на функции в централната власт и до механично прегрупиране“, уточняват те.

Според тях от предложенията не става ясно дали и как промените ще доведат до по-здраво население. Не е ясно и как реформата кореспондира със здравната стратегия, приета с широк консенсус от НС.

Изразяваме безпокойство, че предлаганият подход ще постигне ограничаване на регионалния капацитет вместо повишаване на ефективността. Реална е опасността броят на заетите в засегнатите системи да не намалее, а да се стигне до нови политически назначения на централно ниво, с по-високи доходи и с по-ниска ефективност. Припомняме, че преди две седмици мнозинството отхвърли нашето предложение за уреждане на споделените услуги на законово ниво, посочват от ДБ и допълват, че се противопоставят на закриването на 28-те Регионални здравни инспекции (РЗИ), Центъра за асистирана репродукция и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) като самостоятелни юридически лица и замяната им с поделения на централната администрация.

Според тях това ще доведе до излишна централизация, повишаване на политическата зависимост и по-ниска ефективност на редица функции. Реформиране на досегашния модел е възможно, особено чрез оптимизиране на общата администрация, но предложението на МЗ не е в правилната посока, твърдят от ДБ.

Друг недъг на планираната реформа е, че се създава риск от забавяне на реакциите при кризи и епидемии, влошаване на достъпа до здравни услуги и медикаменти, затрудняване на регионалните програми и в крайна сметка на повишаване на оперативните разходи и натоварване на централната администрация с дейности.

Какви мерки липсват

Сред предложенията отсъстват мерки за ограничаване на корупционните практики в здравеопазването. Доплащането, ниската удовлетвореност и неефективността на системата се коренят както в административната неефективност, така и в дори в по-голяма степен в корупцията. Няма предложения за ограничаване на корупционния риск в медицинския надзор и в лекарствената политика, а дори напротив – закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти и преместването на неговите функции в министерството увеличава този риск, пишат от ДБ.

Те припомнят, че са внесли пакет от законови промени за ограничаване на течовете в здравеопазването – „такива реформи очакват българските граждани, а не смяна на табелките на кабинетите в администрацията“, посочват от коалицията.

Друга съществена липса в проекта е дигитализацията – всяка оптимизация на процеси и структури трябва да върви ръка за ръка с дигитализация, а такава липсва изцяло в плана на МЗ.

Като друг дефицит те подчертават, че сериозните структурни реформи трябва да бъдат широко обсъдени, а не апокрифни – „настоящият дебат се води по изтекъл вътрешен документ, а не по ясна публична заявка“.

Кои са належащите реформи

От „Демократична България“ подчертават, че реформите в здравеопазването трябва да започнат със следните 5 приоритета:

– антикорупционни реформи с цел пресичане на течовете и кражбите в здравната система, в т.ч. в медицинския надзор, търговията с лекарства, ТЕЛК;

– оптимизация на администрацията чрез пълно реализиране на споделени услуги, както и стандартизиране на всички процеси, бланки и административни услуги в РЗИ.

– дигитализация на всички услуги, процеси и регистри, в т.ч. в ТЕЛК с оглед по-високо удобство за гражданите. Публичност и отворени данни от всички регистри в системата.

– подготовка и преминаване към съвременни стандарти и подходи: от клинични пътеки към диагностично-свързани групи; от отчитане на нетрудоспособност с ТЕЛК към оценка на функционалността и работоспособността, базирана на Международната класификация на функционирането (ICF); преминаване от МКБ-10 към МКБ-11;

– дългосрочно гарантиране на наличието на медицински специалисти – реформа в заплащането на специализанти и на медицински сестри, гарантиране на наличие и качество на общопрактикуващи лекари и др. да станат „цунами“ във времето.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg