Американската икономика все по-силно разчита на инвестициите в изкуствен интелект, които вече се превръщат в един от основните фактори за икономическия растеж, строителната активност и потребителските разходи в САЩ, пише в свой анализ в. „Уолстрийт Джърнъл“. 

Технологичните компании инвестират стотици милиарди долари в центрове за данни, специализирани чипове и изчислителна инфраструктура, като финансират голяма част от тези разходи чрез емисии на облигации за милиарди долари.

Бързото изграждане на центрове за данни стимулира строителната индустрия, създава нови работни места и увеличава приходите на местните власти. В същото време силното поскъпване на акциите на производителите на чипове и други компании, свързани с развитието на изкуствения интелект, увеличава богатството на американските домакинства и подкрепя потребителското потребление.

Според икономиста Майкъл Пиърс от „Оксфорд Икономикс“ всички тези фактори вероятно обясняват около една трета от икономическия растеж на САЩ, отчитан напоследък.

„В момента икономиката е в голяма степен задвижвана от изкуствения интелект“, коментира икономистът на „Барклис“ (Barclays) Джонатан Милар. По думите му без този импулс американската икономика не би била толкова устойчива.

Данните за динамиката на брутния вътрешен продукт, публикувани миналата седмица, показват, че инвестициите в софтуер, центрове за данни, компютърно и комуникационно оборудване продължават да растат. Ако сегашното темпо се запази през цялата година, тези инвестиции ще достигнат около 1,5 трилиона долара при приблизително 1 трилион долара преди две години.

Допълнителен сигнал за бума дадоха и данните на Министерството на търговията на САЩ. През юни годишният темп на разходите за строителство на центрове за данни е достигнал 68,3 милиарда долара, което е с 21,5 милиарда повече спрямо година по-рано. За същия период инвестициите във всички останали типове частни строителни проекти – жилища, търговски сгради и болници – са намалели със 101,6 милиарда долара.

Коментарите в юлското проучване на Института за управление на доставките (ISM) също сочат силно търсене, свързано с развитието на изкуствения интелект.

Икономистите отбелязват, че не всички технологични инвестиции са насочени към изкуствения интелект, но неговото развитие стимулира и множество съпътстващи разходи – за системи за охлаждане, резервно електрозахранване и друга инфраструктура.

Част от тези инвестиции обаче не допринасят пряко за американския БВП, тъй като значителна част от оборудването се внася. Само през първите пет месеца на тази година САЩ са внесли компютърно оборудване, полупроводници и електронни компоненти от Тайван за около 90 милиарда долара при едва 20 милиарда долара година по-рано.

Освен това рязкото поскъпване на специализираните чипове означава, че компаниите получават по-малко реална производителност за същите инвестиции.

Въпреки това Пиърс изчислява, че само инвестициите в изкуствен интелект са допринесли за близо една четвърт от ръста на американския брутен вътрешен продукт през последните тримесечия.

Вторият основен канал, чрез който бумът на изкуствения интелект подпомага икономиката, е фондовият пазар.

Според данни на Управлението за федерален резерв нетното богатство на американските домакинства през първото тримесечие е достигнало 174 трилиона долара, което е с 13 трилиона долара повече спрямо година по-рано, главно вследствие на повишението на цените на акциите.

Оттогава широкият индекс S&P 1500 е нараснал с още около 15 на сто, което предполага допълнително увеличение на богатството на домакинствата с трилиони долари.

Икономистите отдавна приемат, че при увеличаване на финансовото богатство домакинствата повишават и потреблението си. Най-голяма полза от този ефект имат домакинствата с по-високи доходи, които държат по-голямата част от акциите.

„Без този инвестиционен бум икономиката със сигурност би се развивала по-бавно“, смята Пиърс.

Наред с положителните ефекти икономистите предупреждават и за рискове. Според Майкъл Фероли от „Джей Пи Морган Чейс“ (JPMorgan Chase) огромните инвестиции в центрове за данни могат да издърпват ресурси от други отрасли на икономиката.

„Не може просто да премахнете изкуствения интелект и всичко останало да остане непроменено. Активността и финансовият ентусиазъм около него вероятно изместват други инвестиции“, посочва той.

Бумът в сектора оказва натиск и върху цените на електронните компоненти, което допринася за инфлацията. По-високите цени на чиповете например повишават себестойността на редица потребителски устройства.

Засега обаче признаци за отслабване на инвестиционната вълна няма.

Според данни на „ФактСет“ (FactSet) анализаторите очакват капиталовите разходи на петте водещи технологични компании – „Алфабет“ (Alphabet), „Амазон“ (Amazon), „Мета Платформс“ (Meta Platforms), „Майкрософт“ (Microsoft) и „Оракъл“ (Oracle), да достигнат близо 4 трилиона долара за периода до края на 2029 г. Това е с над 300 милиарда долара повече спрямо прогнозите отпреди месец.

Според „Барклис“ общият обем на емитираните облигации от тези пет компании, както и от „СпейсЕкс“ (SpaceX), може да достигне 285 милиарда долара през тази година при около 109 милиарда долара през 2025 г.

„Изкуственият интелект засяга толкова много области“, казва Джонатан Милар. „Голяма част от американската икономика вече разчита на продължаващата сила на това разширяване“. 

Източник: БТА