Червило на „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton) или крем на „Ланком“ (Lancôme): на фона на опитите на луксозния сектор да възстанови растежа си, премиум козметиката продължава да се развива с добри темпове, подкрепена от потребители, които предпочитат тези по-достъпни покупки пред висшата мода, се посочва в разширен репортаж на Франс прес.

Партерният етаж на „Галери Лафайет“ (Galeries Lafayette) в Париж гъмжи от клиенти в понеделник следобед. На щанда за грим на „Луи Вюитон“ 32-годишната Джесика Карава тества аромати.

„Много обичам парфюми. Вчера си купих един от „Крийд“ (Creed)“, казва тя пред Франс прес.

Младата жена от време на време си позволява и луксозни изделия, като носената от нея на рамото чанта с монограм, но признава, че повишаването на цените от луксозните марки през последните години е ограничило покупките й. „Купих тази чанта за 1000 евро преди пет години, а сега същият модел се продава за 1500 евро“, подчертава тя.

Въпреки несигурната геополитическа обстановка и инфлационния натиск сегментът на високия клас козметика е отчел през първото полугодие ръст на продажбите от 7 на сто в Северна Америка, 5 на сто в Европа и 10 на сто в Латинска Америка, сочат данни на консултантската компания „Сиркана“ (Circana).

„Това е петата поредна година на силен растеж на световния пазар на премиум козметика“, посочва Матилд Лион, директорка в „Сиркана“ и специалист по този пазар.

Да си доставиш удоволствие на сравнително достъпни цени: „В това отношение гримът е особено добре позициониран“, отбелязва Матилд Лион.

От няколко години големите компании в луксозния сектор разбират ползата от разработването на предложения, които позволяват на клиентите да се докоснат до техните марки, какъвто е случаят с „Ермес“ (Hermès), която пусна първите си червила през 2020 г., а също и със „Селин“ (Celine) през 2024 г.

Тази стратегия е още по-важна, тъй като поне от две години секторът на кожените изделия – дълго време основен двигател на луксозния пазар – изпитва затруднения. През първото полугодие подразделението за мода и кожени изделия на „Ел Ве Ем Аш“ (LVMH) („Диор“ – Dior, „Селин“ – Celine и др.) е отчело спад от 5 на сто, какъвто е и при „Керинг“ (Kering), „Гучи“ (Gucci), „Баленсиага“ (Balenciaga) и др.

Забавянето се обяснява с няколко фактора, сред които и повишаването на цените от големите луксозни къщи. Според консултантската компания „Бейн енд Къмпани“ (Bain & Company) пазарът на луксозни стоки се е лишил от 20 милиона клиенти между 2024 и 2025 г., след като през предходните години вече е загубил 50 милиона.

Показателно за нарастващото значение на козметиката е, че световният лидер в сектора „Л’Ореал“ (L’Oréal), който предлага няколко категории продукти, от стоки за масовия пазар до луксозния сегмент, представен от марки като „Ланком“ (Lancôme), както и професионални продукти – наскоро измести луксозния гигант „Ел Ве Ем Аш“ от челната позиция във водещия френски борсов индекс CAC 40.

Според експерта за луксозния сектора Ерик Брион може да се говори дори за смяна на епохата. „През 2026 г. центърът на тежестта на луксозния сектор се измести от модата към по-широкия сектор на красотата“, казва той.

Експертът обръща внимание и на навиците на поколението Зет – хората, родени между средата на 90-те и средата на средата на второто десетилетие на XXI век, което е насочено към постоянно усъвършенстване на себе си. А това включва тялото и красотата.

Сбогом на чантите от крокодилска кожа и роклите висша мода? Според Беноа Елбрен, преподавател по маркетинг във Висшето търговско училище в Париж, младите хора днес „искат символи на лукса, но не непременно луксозни предмети“.

При козметиката марките „се заиграват с идеята, че това може би е лукс, макар че всъщност нищо в същността или материала не оправдава определянето му като лукс“, твърди той.

А цените понякога достигат главозамайващи равнища. Серум на швейцарската марка „Ла Прери“ (La Prairie) например се продава за 300 евро за 30 милилитра или 10 000 евро за литър, докато 500 милилитра от крема „Ла Мер“ (La Mer) на „Есте Лаудер“ (Estée Lauder) струват 2970 евро.

„Хиперинфлацията в луксозния сектор започва да се пренася и върху козметиката“, анализира Ерик Брион, като според него потребителите в крайна сметка биха могли и тук да се откажат от продукти, смятани за прекалено скъпи и да предпочетат не толкова демонстративни марки. Или дори да се насочат към така наречените „дупове“ – козметични продукти, вдъхновени от известни марки, но предлагани на много по-ниски цени и изключително популярни.

Източник: БТА

Тази седмица пшеницата на световните борси остана под натиск от засилените дипломатически усилия за възстановяване на корабоплаването в Черно море, посочват експертите на Софийската стокова борса (ССБ) в анализа си.

На Чикагската борса за търговия декемврийският контракт за пшеница се понижи с около 2 процента в понеделник до около 253 долара за тон, а в сряда стигна 248 долара за тон, след като Министерството на земеделието на САЩ повиши оценката за реколтата от зимна пшеница и пшеницата последва царевицата надолу. На борсата „Юронекст“ (Euronext) декемврийският контракт падна в понеделник до 265 долара за тон, което е шестседмично дъно. В края на седмицата се върна на около 270 долара за тон.

Царевицата беше най-слабият пазар на седмицата в САЩ. В понеделник цените поевтиняха с близо 2 на сто, въпреки че Китай включи царевицата в списъка с американски стоки с намалени мита, тъй като пазарът не очаква бързо увеличение на покупките. Решаващият удар дойде в сряда: тримесечният доклад на Министерството на земеделието на САЩ отчете запаси от царевица към 1 септември от 2,095 млрд. бушела – с 35 на сто повече от година по-рано, най-високото ниво от седем години и над всички пазарни прогнози. Това свали фючърсите в Чикаго с около 20 цента до около 197 долара за тон, близо до шестседмични дъна. На „Юронекст“ ноемврийският контракт също поевтиня – от около 304 долара за тон в началото на седмицата до 300 долара за тон в края, но остава значително по-скъп от американската царевица, тъй като ЕС е изправен пред слаба реколта.

В началото на седмицата цените на захарта бяха под натиск, тъй като прогнозите за сухо време в Бразилия до края на месеца обещават по-бързо прибиране на тръстиката. В сряда, при изтичането на октомврийския контракт, суровата захар в Ню Йорк (мартенски договор) затвори на около 415 долара за тон, а бялата захар в Лондон (декемврийски контракт) – на 506,30 долара за тон.

На Софийската стокова борса тази седмица имаше сделки за хлебна пшеница на 198 евро за тон. Остава и котировката „купува“ фуражна пшеница на 192 евро за тон.

Осъществиха се продажби на консервирани храни: пастет „Апетит“ на 2,56 евро за килограм, мусака на 2,62 евро за килограм, боб яхния на 2,01 евро за килограм, скумрия в собствен сос на 3,02 евро за килограм и зелеви сарми с ориз на 2,70 евро за килограм.

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ през тази седмица се реализираха сделки за природен газ без акциз на 41,60 евро за MWh, за газьол за ИЗПТТ на 1656,34 евро за хиляда литра и за дизелово гориво за отопление на 1691,64 евро за хиляда литра.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА