Нито едно дете да не остава само срещу насилието, зависимостите и опасностите, пред които е изправено. Нито един родител да не бъде оставян без подкрепа, когато разпознае тревожен сигнал. И нито една институция да не може да прехвърля отговорността на друга, докато проблемът се задълбочава. Това е основната идея на „РАМО“ – инициативата, която кандидатът за вицепрезидент Георги Кандев представя като един от личните си приоритети за бъдещия мандат, съобщи пресцентърът на кандидат президентската двойка „Гюров-Кандев“. 

Името не е избрано случайно. Зад четирите букви стоят четири последователни принципа – „Разпознаване“, „Адекватна намеса“, „Механизми за подкрепа“ и „Отговорност“. Заедно те очертават подход, при който държавата не чака трагедията, за да реагира, а изгражда способност да разпознава риска, да действа навреме, да подкрепя засегнатите и да изисква резултати от институциите.

„За мен насилието сред децата не е поредната тема от кампанията. Години наред съм виждал какво се случва, когато възрастните и институциите разпознаят проблема твърде късно. Моята мисия е държавата да стига до детето преди насилието, зависимостта или радикализацията“, заявява Георги Кандев.

Като дългогодишен професионалист в системата на сигурността, преминал през всички нива на работа и отговорности в МВР, включително тези на главен секретар, Кандев познава пряко последствията от закъснялата реакция. Според него противодействието на насилието не може да започва едва когато вече има пострадало дете, извършено престъпление или семейство, изправено пред тежки последствия.

Първият принцип – „Разпознаване“ – поставя акцент върху ранните сигнали за риск. Промени в поведението на детето, изолация, тормоз в училище, прояви на агресия, опасни контакти в интернет или първи признаци на зависимости не бива да бъдат подминавани. Често именно учителите, родителите и хората от непосредственото обкръжение първи забелязват, че нещо не е наред. Затова инициативата предвижда да се насърчава по-добрата им информираност и връзката им със специалистите, които могат да преценят риска и да окажат помощ.

Следващата стъпка е „Адекватна намеса“. За Георги Кандев своевременната реакция не означава непременно полицейски действия или наказания. В зависимост от конкретния случай детето може да има нужда от психологическа помощ, социална подкрепа, закрила или намеса на правоохранителните органи. От значение е реакцията да бъде съобразена с реалния риск, да защитава интересите на детето и да бъде предприета от компетентните специалисти. Целта е проблемът да не се задълбочава, докато отделните институции изясняват коя от тях трябва да действа.

Третият принцип – „Механизми за подкрепа“ – е насочен към изграждането на постоянна връзка между семейството, училището, полицията, социалните служби и гражданските организации. Тази връзка трябва да позволява на родителите да получават насоки и съдействие, на учителите да разчитат на професионална подкрепа, а на децата в риск да бъде осигурена подходяща помощ. Подкрепата не бива да приключва с първоначалната реакция. Особено при насилие и зависимости често са необходими продължителна работа, проследяване на състоянието и съдействие за цялото семейство.

„Затова като вицепрезидент ще развия инициативата „РАМО“ – постоянна връзка между семейството, училището, полицията, социалните служби и гражданските организации“, подчертава кандидатът за вицепрезидент.

Четвъртият принцип – „Отговорност“ – завършва цялостния подход. Според Кандев подаването на сигнал, провеждането на среща или препращането на случая към друга институция сами по себе си не означават, че проблемът е решен. Трябва да бъде ясно кой е отговорен за предприемането на действия, какви мерки са приложени и дали детето действително е получило необходимата защита. Отговорността предполага последователност, отчетност и готовност институциите да признават и отстраняват собствените си пропуски.

„Нито едно дете не трябва да остава само, докато институциите си прехвърлят отговорността“, категоричен е Кандев.

В основата на „РАМО“ не стои идеята за създаване на поредната административна структура, която да дублира работата на съществуващите органи. Предложението е президентската институция да използва своя обществен авторитет, за да насърчава координацията между компетентните органи, да поставя конкретните проблеми пред тях и да настоява за публична отчетност.

Президентът и вицепрезидентът не управляват училищата, полицията или социалните служби. Те обаче могат да поставят темата сред националните приоритети, да инициират срещи между отговорните институции, да дават публичност на установените проблеми и да следят изпълнението на поетите ангажименти. Именно в тези граници Кандев вижда възможността президентската институция да бъде активен участник в усилията за защита на децата.

Инициативата е и част от по-широкото разбиране на кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев, че сигурността започва от ежедневието на хората. Тя не се измерва само с броя на полицейските операции, разкритите престъпления или приетите стратегии, а и със способността на държавата да предотвратява опасностите, преди те да са причинили непоправими вреди.

Защитата на децата е една от най-ясните прояви на този принцип. Когато едно семейство потърси помощ, то трябва да срещне компетентна и навременна реакция. Когато учител подаде сигнал, той трябва да знае, че ще бъде разгледан. Когато дете е в риск, задължението на държавата е да използва всички законови механизми за неговата закрила.

С „РАМО“ Георги Кандев поставя конкретен акцент в бъдещата си работа като вицепрезидент – ранната превенция, професионалното взаимодействие и ясната институционална отговорност. Защото най-големият успех на системата за сигурност не е колко добре реагира след трагедията, а колко трагедии успява да предотврати.

Четири букви. Четири принципа. Една кауза – нито едно дете да не остава само.

Р – Разпознаване.
А – Адекватна намеса.
М – Механизми за подкрепа.
О – Отговорност.

Това е „РАМО“ – инициативата на Георги Кандев за държава, която подава ръка навреме, защитава децата и не бяга от отговорност.

Четири принципа за защита на децата ни.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в ефира на БНТ.

Той заяви, че не е сигурен, че Европейският съюз ще оцелее в сегашния си вид, но му се искало да оцелее.

„Разбира се, че ми се иска, тъй като това е плод на многогодишно усилие – това да нямаме граници, да ползваме едни и същи платежни средства. Това са улеснения, никой не би искал да се върне към времето на визите. Но както виждаме, Европа може да избяга от нас. У нас дебатът е дали ние искаме да излезем от Европа. Не, разбира се, че не искаме да излезем от Европа, но ще устои ли Европа? Сигурни ли сме, че ако госпожа Льо Пен дойде на власт, тя ще остави Европа такава, каквато е? Сигурни ли сме какво ще стане на германските избори?“, попита Иво Христов.

Според него европейското финансиране на страната ни може да се окаже застрашено.

„Ако сме реалисти, България трябва да разглежда всички сценарии. България трябва да разглежда сценарий, при който няма да получава европейското финансиране. Трябва да разглежда сценарий на неконтролирана миграция, защото това също може да стане предвид нестабилността в Близкия изток. Ние трябва да строшим този идеологически калъп, в който е затворен българският политически дебат и в който всяко различно мнение бива дамгосвано“, допълни той.

Христов изрази опасения, че България може да бъде въвлечена в „чужди геополитически сблъсци“. На въпрос защо смята, че краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа, и очаква ли победа за Русия, Христов отговори:

„А вие очаквате ли победа на Украйна? Погледнете сводките.“

Според Христов трябва да се изчака разследването за атаките с дронове в Черно море, преди правителството да излиза с официална позиция. 

„Някой може ли да каже чии са дроновете? Ясно е, логично е, да са руски предвид ударените кораби“, каза той, но допълни, че според него задействането на член 4 и 5 на НАТО е нещо, от което всички съюзнически страни се опасяват, и не би било в интерес на България, защото е стъпка в ескалацията на войната.

По повод протестите във Франция Христов заяви, че не е обнадежден, но ескалацията е била въпрос на време.

„Тази социална бомба тиктакаше във Франция от 20 години. Тя започна с така наречената „интифада“ в предградията вследствие на един криминален случай през 2007 година. Ескалира до Движението на жълтите жилетки през 2017-2018 г. След това голямата битка за пенсионната реформа преди няколко години. И този взрив беше в някаква степен очакван“, каза вицепремиерът.

По думите му унищожаването на обществени сгради в страната означава, че някогашните криминални случаи при предишни демонстрации вече са ескалирали до социален феномен.

„В очите на едни пролетарии в наши дни големият успех не е да се обедини, да се синдикатизира, да влезе в партия, да постигне обществен прогрес. Това, което беше идея на осъзнатия пролетариат от 80-те и по-рано. Днес хората са атомизирани и всеки се спасява поединично. За тях големият успех е да притежават въжделената марка, която ги класифицира като успели, която ги валидира като значими хора. Затова те нахлуват в тези бутици и всеки граби на Черен петък кой каквото може“, каза вицепремиерът.

Христов не вижда общо между „Прогресивна България“ и „Националния сбор“ на Марин Льо Пен, които се очертава да извлекат дивиденти от безредието във Франция. Според него протестиращите в страната имат съвършено различни искания, но всички са недоволни от властта.

„Аз не виждам особено сродство между фронта на госпожа Льо Пен и „Прогресивна България“, която е една нова формация и тепърва се дефинира идеологически. Аз бих казал, че във Франция голямата драма започна с това самоизолиране на елита спрямо проблемите на обществото“, каза Христов.

Относно участието на мигранти в протестите вицепремиерът заяви, че Франция прави усилия за тяхната интеграция, но криминалната престъпност и сивата икономика успяват да гравитират около себе си жителите на предградията, което създава паралелна държава в орбитата на големите градове, далеч от досега на властите.

Според него няма опасност за подобно социално напрежение в България, защото имаме финансова стабилност и българското общество е по-монолитно езиково.

„Аз не съм привърженик на това дефицитът да бъде в строгите рамки на 3%. Ние ще се опитаме да бъдем в тези рамки. Той почти никъде в Европа не е в тези рамки, а представете в какви рамки ще е след тази вълна от вандализъм, която ще удари всички застрахователи в цяла Европа, особено във Франция“, каза вицепремиерът.

Според него дефицитът се движи малко под очакванията, което било добре. Той заяви, че административната реформа е в ход, но не може „всичко да се върши едновременно“ и че на управляващите им трябва време.

Според Христов „Прогресивна България“ трябва да заеме позиция вляво от центъра. 

„Там са обществените очаквания. Твърде много партии са вдясно, включително някогашни леви партии минаха вдясно в периода на Сглобката. Ние трябва да заемем левия център“, каза вицепремиерът.

Той заяви, че в партията се дебатира по въпроса, тъй като в нея има хора от „различни хоризонти“, но образът ѝ вече се оформя. Христов не отговори към кое европейско семейство ще се ориентира ПБ, но каза, че то ще бъде „функция“ от избора, който им предстои да направят.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Снимка Община Полски Тръмбеш

Източник: Offnews.bg