С тържествена церемония в двора на Главна дирекция „Национална полиция“ беше отбелязан 8 ноември – професионалният празник на българската полиция, съобщиха от пресцентъра на Министерството на вътрешните работи (МВР).

В рамките на тържествената церемония главният секретар на Светия синод епископ Герасим извърши традиционното освещаване на знамената. В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя пред паметника на полицейските служители, загинали при изпълнение на служебните си задължения.

Министър Иван Демерджиев подчерта отговорността на служителите да бъдат пазители на държавността, живота, здравето и правата на гражданите, да отстояват закона и да възстановят чувството за справедливост в обществото. „Пътят, по който ви водим, е труден и тежък, но и много благодарен. Ако успеем да го извървим, а аз вярвам, че ще успеем, вие, българските полицаи, ще получите одобрението, симпатиите, привързаността на българските граждани. Вярвам, че с общи усилия ще успеем“, каза Демерджиев. Той благодари на полицаите за доверието, отдадеността и готовността им да следват общата мисия. Министърът им пожела здраве, благополучие и да продължават да служат с чест и достойнство.

Изпълняващият функцията главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов определи празника като ден на признателност, гордост и равносметка. „Да бъдеш полицай е много повече от професия. Това е призвание, дълг и осъзнат избор – избор, който изисква чест, достойнство, морал, воля и готовност да поставиш сигурността и живота на другите пред собственото си спокойствие“, посочи главен комисар Николов. По думите му доверието на обществото е най-ценният капитал на институцията и се заслужава с последователност, прозрачност, справедливост и безкомпромисно спазване на закона.

Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ главен комисар Емил Пармаков отдаде признателност към всички полицаи, които ежедневно, често при трудни условия и с риск за собствения си живот, изпълняват своя професионален дълг. Главен комисар Пармаков благодари на колегите си за смелостта, упоритостта и отдадеността в борбата с престъпността, за защитата на гражданите и за усилията им да изграждат доверие. Той пожела здраве, спокойствие и удовлетворение от професионалната дейност.

На тържеството присъстваха политическото и професионално ръководство на министерството, директорите на главни, областни и административни дирекции в МВР и други гости.

Честването на 8 ноември като професионален празник на българските полицаи е въведено през 1924 г. по инициатива на софийския градоначалник – о.з. подполковник Георги Кисьов. След установяването на комунистическия режим в страната през 1944 г. честването на празника е преустановено. Възстановено е през 1994 г. по предложение на Националния полицейски синдикат.

Източник: БТА

Изчезващото през последните години Бистро езеро, едно от Смолянските езера, започва да се пълни с вода след обилните валежи от началото на ноември, видя репортер на БТА. Основните причини за пресъхването на Бистрото езеро са естественото обрастване на езерата с растителност и промените в климата, свързани с дълги периоди на засушаване през последните години, каза Михаела Йорданова, биолог, представител на сдружение „Диви Родопи“.

Климатичният е основният фактор, поради който Бистрото езеро изчезва, каза гл. ас. Мариета Станачкова от Софийския университет „Климент Охридски“, катедра „Екология и опазване на околната среда“. Според нея проблем има и с намиращото се до Бистрото Тревистото езеро. В Тревистото е установено наличие на неместни видове риба, които могат да се превърнат в заплаха за унищожаване на защитени растителни видове. Необходимо е търсенето на общо решение между научната общност и местните институции, за по-добро управление на Смолянските езера, препоръчаха експертите Михаела Йорданова и Мариета Станачкова.

Бистрото езеро пресъхва почти напълно през летните периоди през последните няколко години. Дъното се превръща в част от пешеходните маршрути в околностите на Тревистото езеро. След ноемврийските валежи се появи водна площ, напомняща за някогашното езеро.

Смолянските езера са система от свлачищни езера, които през различните периоди са имали променяща се динамика на количеството вода и растителните видове, каза Михаела Йорданова. По думите ѝ сегашното състояние е вследствие на естествени процеси, които се случват в промяната на растителния състав на самите езера. Наблюдава се естествено постепенно затваряне на водното огледало, от една страна, заради растителността, която се развива в него, а от друга – има допълнителен ефект под влияние на климатичните промени, каза Йорданова. Според нея Смолянските езера се променят като естествена адаптация на самите екосистеми. „Има момент в такива чувствителни специфични хабитати като Смолянските езера, в които те естествено достигат до някакъв максимум в биологичното си разнообразие като различни компоненти – флора или фауна. В различни периоди може да е по-малко биоразнообразието или да се промени по друг начин“, каза Михаела Йорданова. Тя цитира резултати от  палеоботанически изследвания, според които Смолянските езера като изключително динамична система са се променяли в зависимост от това дали е имало хора в региона, какъв е бил климатът и как се е изменял.  

Тревистото езеро е дом на изключително редки и защитени видове като насекомоядното растение кръглолистна росянка, различни орхидеи, водна детелина, каза още Йорданова.

Част от защитените растения, които са в Тревистото езеро са ендемити, уточни гл. ас. Мариета Станачкова. Според нея наличието на чужди за региона видове риби за проблем за Тревистото езеро. Те застрашават езерото, като например рибите бял амур, които се хранят с висша водна растителност, биха могли да унищожат тези защитени и редки видове. Според Станачкова неместните риби вероятно са се озовали в езерните води при нерегламентирани зарибявания от любители риболовци.

Установеното зарибяване с инвазивен вид риба – бял амур, ще се отрази изключително тежко на състоянието на растителните видове, предупреди Михаела Йорданова. Според нея въвеждането на инвазивен вид за тази много специфична среда на торферните езера, е пагубно. Единственият начин, по който може да е попаднал видът „Бял амур“ в Тревистото езеро, е чрез човешка намеса, уточни Йорданова.

Тревистото и Мътното езеро са част от природната забележителност „Смолянски езера“, за която няма предвидени специални режими за водните екосистеми, заяви пред БТА Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян. Според Гаджева самото зарибяване на Тревистото езеро не се контролира, а за природната забележителност са в сила специални режими по отношение на горите. От еко инспекцията е извършена проверка по сигнал, че се отклоняват води от Смолянските езера, но твърдението не е потвърдено от инспектиращите. 

За природните забележителности като категория защитени територии са недопустими действия по промяна на флората и фауната, включително и въвеждане на инвазивни видове, казаха още експертите.

Коментирайки доколко е необходима човешка намеса за предотвратяване на пълното изчезване на Бистрото езеро, Михаела Йорданова каза, че е наблюдавала опита в Германия относно такъв тип торфищни системи. На малки площи на определени защитени местности се извършва контролирана човешка намеса, но това става задължително след ревизия на състоянието и предписание по какъв начин и в каква степен се налага тази намеса, допълни Йорданова. По нейно мнение търсенето на решения за такъв тим местообитания трябва да бъде обект на интердисциплинарен екип с участието на еколози, специалисти, които следят за чистота на водата, хидроинженери и др.

Според гл. ас. Мариета Станачкова е необходимо сътрудничество между научната общност, местната власт и институциите, за да се контролират процеси, свързани със съхраняването и с опазването на Смолянските езера.  

Източник: БТА

/РИ/

Източник: БТА