Балкани
Турция и България са се споразумели за нов ГКПП северно от Капъкуле, предназначен само за товарни автомобили, според турския министър на търговията

С цел облекчаване на честите задръствания на товарните превози през българо-турската граница и ускоряване на търговията с европейските държави Турция и България са се споразумели да открият нов сухопътен граничен пункт северно от съществуващия граничен пункт Капъкуле-Капитан Андреево, който ще е предназначен изключително за тежкотоварни превозни средства, съобщава „Хюрриет дейли нюз“, позовавайки се изявление на турския министър на търговията Йомер Болат.
По думите на министъра строителството на новия (четвърти) ГКПП ще започне след подписването на необходимите двустранни споразумения.
Това решение е резултат от дипломатическите усилия на Анкара за разрешаване на дългите опашки от камиони, които нарушават работата на износителите и транспортните компании, отбелязва изданието.
Към момента Турция има три сухопътни гранични пункта с България: Капъкуле-Капитан Андреево, Хамзабейли-Лесово и Дерекьой-Малко Търново. Капацитетът на Капъкуле и Хамзабейли, които са основните маршрути за товарен трафик към Европа, обаче не са достатъчни за да поемат натоварения трафик.
Според председателя на Асоциацията на международните превозвачи Шерафетин Арас, капацитетът на Капъкуле и Хамзабейли е около 2000 камиона дневно, поради което е изключително важно осигуряването на допълнителен капацитет. Новият пункт се очаква да намали значително времето за чакане, както и да увеличи експортния капацитет на Турция и да ускори доставките.
„Всеки ден, прекаран в чакане на границата, увеличава разходите, закъсненията засягат както селскостопанските продукти, така и промишлените и текстилните стоки. Новият граничен пункт ще подпомогне и развитието на транзитния транспорт по Централния коридор и Пътя на развитието – двата стратегически търговски маршрута за сухопътна връзка между Азия, Близкия изток и Европа. Надяваме се, че съоръжението ще заработи в рамките на една година”, посочва той.
Задръстванията на турско-българската граница предизвикаха поредица оплаквания от страна на шофьорите и превозваческите фирми, които настояват проблемите да бъдат разрешени на най-високо ниво. Миналия месец опашките на тировете по българо-турската граница достигнаха 30 км поради недостатъчния капацитет за обработка.
В същото време Анкара чрез срещи с българските власти и представители на Европейската комисия е повдигнала и въпроси, свързани с правилото на Шенгенското пространство, позволяващо престой до 90 дни в рамките на 180-дневен период. Турската страна е поискала облекчаване на визовия режим и приоритетно обработване на границата за турските шофьори на камиони, посочва турската медия.
Източник: БТА
Балкани
„Хърватска национална визия“ печели изборите за Хърватския национален съвет в Сърбия

Листата „Хърватска национална визия“ печели изборите за Хърватския национален съвет в Сърбия, съобщи снощи водачката на листата и досегашна председателка на Хърватския национален съвет в Сърбия Ясна Войнич след обработване на резултатите от 80 процента от избирателните секции, предаде агенция ХИНА.
В Сърбия вчера се произведоха избори за членове на 23 национални съвета на националните малцинства, включително на българското. Двадесет и един от националните съвети се избират пряко чрез гласуване в избирателни секции, а два национални съвета – на руското и на горанското малцинство, се избират чрез електорални събрания, се посочва на страницата на Министерството на човешките и малцинствените права и на обществения диалог.
Според предварителните данни, публикувани от листата „Хърватска национална визия“, около 7400 представители на хърватската общност в Сърбия са гласували, като приблизително 4500 от тях са подкрепили тази листа.
За първи път хърватите в Сърбия избраха пряко 23-мата членове на Хърватския национален съвет, като гласуваха в избирателни секции, както правят повечето други национални малцинства в Сърбия, отбелязва ХИНА.
Досегашният състав на Хърватския национален съвет имаше 29 членове. Според официалните данни право на глас са имали 22 599 представители на хърватското малцинство, регистрирани в специалния избирателен списък, докато преброяването на населението през 2022 г. отчита 39 107 хървати, живеещи в Сърбия, посочва агенцията.
Хърватският национален съвет е основният представителен орган на хърватската общност в Сърбия. Законовите му правомощия обхващат образованието, културата, информацията и официалното използване на хърватския език и писменост. Мандатът на съвета е четиригодишен.
Според представената от Ясна Войнич информация „Хърватска национална визия“ ще има 16 места в съвета, а листата „Заедно за Хърватски национален съвет“, подкрепена от хърватското културно сдружение „Матия Губец“ в село Таванкут, която ще има четирима представители. Избирателната платформа „Съюз на хърватите във Войводина – Всичко според плана“, подкрепена от Томислав Жигманов, чийто мандат като председател на Демократичния съюз на хърватите във Войводина (ДСХВ) е изтекъл, е получила най-малко гласове и ще има трима представители в съвета, според информацията, цитирана от агенция ХИНА.
Източник: БТА
Балкани
Букурещкият съд ще гледа днес искане за промяна на мярката за неотклонение на бившия кандидат за президент Калин Джорджеску

Съдът на Букурещ ще гледа днес искане за промяна на мярката за неотклонение на бившия кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску, който се намира в предварителния арест по дело за измама, съобщава агенция Аджерпрес. Джорджеску иска мярката да бъде променена на домашен арест или съдебен контрол.
Крайнодесният политик бе арестуван на 29 септември във връзка с дело, по което е обвинен, че е измамил местен бизнесмен със сумата от 1,1 милиона евро.
Разследването по случая започна след жалба на бизнесмена Ръзван Леу, който се занимава с ценни метали. Той имал нужда от кредит в размер на 6 милиона евро. Калин Джорджеску препоръчал на бизнесмена да се свърже с две лица, единият от които италиански гражданин, представител на швейцарска банка. За да получи желания кредит, на бизнесмена било предложено да заплати гаранция от един милион евро, от които 100 000 евро следвало да бъдат използвани за финансиране на кампанията на Джорджеску за президентските избори през 2024 г., пояснява агенция Аджерпрес.
По-късно от жертвата на измамата били поискани още 100 000 евро с обещание, че заемът може да нарасне на 15 милиона евро. Кредитът така и не бил отпуснат, а бизнесменът от Бузъу поискал връщане на гаранцията от 1,1 милиона евро, но не получил парите си обратно.
Калин Джорджеску спечели първия тур на изборите на 24 ноември 2024 г., поднасяйки голямата изненада, тъй като към онзи момент той бе неизвестен на широката публика. Само за няколко седмици преди изборите той набра популярност в интернет пространството, главно в ТикТок, където стотици профили споделяха посланията му и го промотираха. Конституционният съд на Румъния отмени резултата от тези избори заради информация за чуждестранна намеса в изборния процес, по-конкретно от страна на Русия. Москва отхвърли обвиненията. Конституционният съд постанови целият изборен процес да започне отначало, а властите не разрешиха на Джорджеску отново да участва във вота. Към момента срещу него се водят пет дела, включително за опит за преврат.
/ЕД/
Източник: БТА
Балкани
Национално-либералната партия в Румъния ще погълне по-малката дясноцентристка партия Силата на десницата на Лудовик Орбан

Националното политическо бюро на дясноцентристката Национално-либерална партия (НЛП) одобри на заседание вчера единодушно решение за начало на преговори за обединение чрез поглъщане на по-малката партия Силата на десницата на бившия премиер Лудовик Орбан (2019-2020 г.), съобщават румънските медии.
Първият заместник-председател на НЛП Чиприан Чуку, който е и кмет на Букурещ, обяви решението за поглъщане на Силата на десницата и коментира, че „напоследък много хора идват в НЛП“. Чуку съобщи, че е взето и решение за сформиране на специализирана комисия, която да изготви либерални политики в стратегически сфери.
Според документа, приет на заседанието на Националния политически съвет на НЛП, поглъщането на Силата на десницата ще бъде първият етап в създаването на „Полюс на модернизацията“.
Лидерът на НЛП и бивш министър-председател Илие Боложан подчерта, че партията ще използва времето в опозиция, за да изгради сериозна дясноцентристка алтернатива за изборите през 2028 г. със заслужаващи доверие кандидати и конкретни управленски решения.
На последните парламентарни избори в Румъния през декември 2024 г. партия Силата на десницата не успя да премине 5-процентния праг за влизане в парламента.
Национално-либералната партия се класира на трето място и състави коалиция заедно с най-голямата парламентарно представена партия – Социалдемократическата, с партия „Съюз за спасение на Румъния“ и Демократичния съюз на унгарците в Румъния. Тази коалиция се разпадна през април тази година с излизането на социалдемократите от нея, които внесоха заедно с крайната десница вот на недоверие срещу правителството на Боложан. Последва продължителна политическа криза, на която бе сложен край миналия месец с встъпването в длъжност на правителство, съставено от представители на Социалдемократическата партия и независими, начело с бившия дипломат Лука Никулеску.
Лидерът на Силата на десницата Лудовик Орбан бе член на НЛП до 2021 г., когато я напусна заради несъгласие с ръководството, което взе решение да влезе в управлението заедно със Социалдемократическата партия, припомня в. „Адевърул“. Според политическия анализиратор Адриан Забава завръщането на Лудовик Орбан в редиците на НЛП ще укрепи позицията на Илие Боложан в партията. Според анализатора обединението на двете политически сили обаче няма да доведе незабавно до увеличаване на електоралната подкрепа за либералите.
Източник: БТА
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
