Очаква се сгъваемите смартфони да надхвърлят 100 милиона в глобален мащаб до края на 2026 г., а догодина броят им допълнително да нарасне с най-голям темп от 2022 г. заради новите сгъваеми модели на „Самсунг“ (Samsung) и „Епъл“ (Apple). Това сочат заключенията от публикуваната от анализаторската компания „Каунтърпойнт Рисърч“ (Counterpoint Research) „Прогноза за пазара на сгъваеми смартфони“.

През 2027 г. сгъваемите смартфони вероятно ще отбележат ускорен темп на растеж от 37 на сто – най-високият от 2022 г. насам – благодарение на модела „Галакси Зет Фолд 8“ (Galaxy Z Fold 8) на „Самсунг“, който е в продажба от август, както и на представения за първи път тази седмица сгъваем „айФон“ (iPhone) на „Епъл“, наречен „Дуо“, според проучването. 

За тази година се очаква доставките на сгъваеми телефони на нараснат с 24 на сто, след като отбелязаха ръст с 18 на сто през 2025 г.

Първоначалните ограничения в доставките на първия сгъваем „айФон“ са неизбежни, смятат изследователите. Продажбите и доставките вероятно ще нарастват постепенно, като наличността ще се разширява в зависимост от пазара.

Въпреки тези ограничения, „Каунтърпойнт Рисърч“ прогнозира, че „Епъл“ ще заеме 25 на сто от пазара на сгъваеми телефони през 2026 г., което е достатъчно, за да се класира на второ място, след „Самсунг“ с 38 на сто и пред „Хуавей“ (Huawei) с 22 на сто.

Очаква се навлизането на „Епъл“ на пазара и по-силното търсене на устройства с по-широк екран от типа „книга“ на „Самсунг“ и „Хуавей“ да стимулират още повече търсенето на сгъваеми смартфони, обясняват експертите.

Сгъваемите устройства все още съставляват едва около 2 на сто от общия пазар на смартфони, което оставя достатъчно пространство за растеж в тази категория. „Самсунг“ продължава да бъде начело на иновациите в областта на сгъваемите устройства, докато устройствата с широка гама от дизайни на „Хуавей“ са ключови за търсенето в Китай.

„Епъл“ е напът да привлече нова вълна от потребители от премиум сегмента чрез новия си сгъваем модел, докато други марки също разширяват гамата си. Очаква се „Сяоми“ (Xiaomi) скоро да пусне на пазара модела „Сяоми 18 Фолд“ (Xiaomi 18 Fold), докато „Моторола“ (Motorola), „Онър“ (Honor), дъщерна компания на „Хуавей“, „Гугъл“ (Google), „Виво“ (Vivo) и „Оппо“ (Oppo) също работят върху нови сгъваеми телефони, включително с по-широк формат на дисплея.

Тази засилена активност би трябвало да спомогне за по-нататъшното ускоряване на пазара на сгъваеми телефони през 2027 г., посочва „Каунтърпойнт Рисърч“.

Годишният обем на продажбите на смартфони на „Епъл“ ще бъде основен двигател за пазара, като се очаква доставките на американската компания да се удвоят, а пазарният ѝ дял да достигне 40 на сто.

 „Влизането на „Епъл“ със сигурност ще засили конкуренцията в премиум сегмента. Въпреки това сгъваемите устройства все още представляват много малка част от общия пазар на смартфони, така че има потенциал тази категория да нарасне значително над сегашните обеми. „Самсунг“ продължава да насърчава иновациите, „Хуавей“ запазва силни позиции в Китай, а все повече производители подготвят нови дизайни. Очаква се по-широкото участие да допринесе за разрастването на пазара през следващите няколко години“, изтъкна директорът по проучванията в „Каунтърпойнт Рисърч“ Тарун Патак, цитиран в доклада.

Според прогнозите „Епъл“ ще достави до 6 милиона броя сгъваеми „айФони“ тази година, въпреки че се предвижда първоначалните производствени обеми да останат ограничени, което означава, че е малко вероятно продажбите и доставките да достигнат бързо пълния си мащаб.

За пазара на сгъваемите устройства истинският фактор за разграничаване ще се крие в потребителското преживяване, което ще помогне за разширяването на категорията и появата на нови начини на употреба, насочени към по-големи групи потребители. Въпреки че цените на подобни устройства остават три пъти по-високи от тези на повечето смартфони с плосък екран, масовото приемане на сгъваемите телефони на пазара все още е въпрос на няколко години, според анализаторите.

Източник: БТА

Китайската компания за изкуствен интелект „Зет.ЕйАй“ (Z.AI) набра общо 5 млрд. долара чрез продажба на нови акции в Хонконг и емисия конвертируеми облигации, предаде Ройтерс, позовавайки се на съобщение до Хонконгската фондова борса.

Базираната в Пекин компания е осигурила около 2 млрд. долара чрез продажбата на акции и още около 3 млрд. долара чрез облигациите.

„Зет.ЕйАй“ предложи 21,97 милиона нови акции на цена от 714 хонконгски долара (91,05 щатски долара) всяка. Цената е с 10 на сто под нивото от 793 хонконгски долара, при което книжата приключиха търговията в петък.

Компанията е набрала също 20,14 млрд. юана (3 млрд. долара) чрез безлихвени конвертируеми облигации с падеж през септември 2027 г. Емитираните в юани ценни книжа ще бъдат изплащани в щатски долари.

Около 60 на сто от нетните приходи ще бъдат използвани за научноизследователска и развойна дейност, включително за създаването на следващо поколение модели и на система, способна да се обучава самостоятелно. Други 15 на сто са предназначени за разширяване на дейността, а останалите средства – за подобряване на капиталовата структура, оборотен капитал и общи корпоративни нужди.

Набирането на средства идва в момент, когато китайските разработчици на изкуствен интелект търсят капитал за скъпата изчислителна инфраструктура и специалистите, необходими за конкуренция с по-големите американски компании.

„Зет.ЕйАй“ излезе на борсата в Хонконг през януари. През юли компанията набра още около 4 млрд. долара чрез последваща продажба на акции.

Базираната в Пекин Z.AI, известна преди като Zhipu AI, е създадена през 2019 г. като компания, отделила се от университета „Цинхуа“. Тя разработва големите езикови модели GLM и е сред водещите китайски конкуренти на американските компании в областта на генеративния изкуствен интелект.

Източник: БТА

 До 4 на сто от световните петролни доставки могат да отпаднат, ако Саудитска Арабия не възстанови през следващите дни работата на основния си петролопровод към Червено море, заявиха пред Ройтерс купувачи и търговци на саудитски петрол.

По-силен спад на саудитския износ би задълбочил недостига на световния пазар, който вече изведе цените на горивата до рекордни равнища, засили инфлацията и повиши доходността по американските облигации до най-високите ѝ нива от световната финансова криза през 2008 година.

Петролопроводът „Изток–Запад“ бе спрян превантивно в петък след атаки с дронове, дошли според саудитските власти от Ирак. При нападенията в районите на Рияд и Медина бяха ранени няколко души, а съоръжението бе повредено. Иракското правителство осъди атаката и обяви разследване за установяване на извършителите.

Петролопроводът е дълъг над 1200 километра и може да пренася до 7 милиона барела дневно. Той свързва района на Персийския залив с Червено море и позволява на Саудитска Арабия да заобикаля фактически блокирания Ормузки проток. Значението му нарасна след началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран. По данни, цитирани от Ройтерс, през последните шест месеца Рияд е пренасочвал по него около 4 милиона барела дневно – приблизително 4 на сто от световните доставки – към пристанището Янбу.

Саудитска Арабия все още не е предоставила подробна информация за нанесените щети и за срока, необходим за възстановяване на съоръжението. Оценките на източниците на Ройтерс се различават. Според един от тях ремонтът може да продължи между пет и шест седмици. Друг източник допуска, че повредите могат да бъдат отстранени по-бързо и че част от преноса може да бъде възстановена още по време на ремонтните дейности. Правителствената медийна служба и министерството на енергетиката на страната не са отговорили веднага на запитванията за коментар.

След спирането на петролопровода запасите в Янбу са достатъчни за поддържане на износа само за още пет до седем дни, посочиха трима запознати със саудитските доставки източници от сектора. Страната разполага и със запаси, чрез които може да снабдява клиентите си още няколко дни от египетските пристанища Айн Сохна на Червено море и Сиди Керир на Средиземно море, съобщи четвърти източник.

Капацитетът за съхранение в Янбу се оценява на около 35 милиона барела. Съоръженията в Айн Сохна и Сиди Керир могат да поберат съответно 18 милиона и 20 милиона барела. Хранилищата обаче не са пълни и запасите в крайна сметка ще бъдат изчерпани, ако работата на петролопровода не бъде възстановена, предупредиха източниците.

Последиците от ескалацията вече се усещат на енергийните и транспортните пазари. На 10 септември сортът Брент остана над 100 долара за барел, след като нападенията срещу танкери засилиха опасенията за доставките от Близкия изток. Ден по-късно разходите за превоз на петрол със супертанкери достигнаха рекордни равнища. Навлото за кораб от клас VLCC по маршрута от Оманския залив до Китай достигна равностойността на около 11,50 долара за барел.

Саудитските петролни доставки още през август са спаднали до най-ниското си равнище от повече от три десетилетия заради намаления пренос през Ормузкия проток и Червено море, съобщи Международната агенция за енергията (МАЕ). Организацията очаква световните доставки на петрол през тази година да намалеят с 5,7 милиона барела дневно, или с около 6 на сто.

Допълнителен риск за доставките възникна в петък, когато йеменските хуси, които заплашват саудитските петролни превози, установиха контрол над остров при южния вход на Червено море.

Преди войната Близкият изток е доставял около 22 милиона барела петрол дневно. По данни на източници от сектора преносът през Ормузкия проток вече е намалял до между 6 милиона и 9 милиона барела дневно.

Саудитска Арабия е уведомила Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), че добивът ѝ през август е спаднал до 6,2 милиона барела дневно спрямо 10,9 милиона барела през февруари, преди началото на войната.

Източник: БТА