Малко след като Канада и Америка се оказаха въвлечени в най-тежката двустранна търговска война в съвременната си история, защитените телефони на водещите европейски лидери започнаха да звънят заради трансатлантически разговор. Марк Карни настояваше отношенията на Канада с ЕС да преминат на следващо ниво – смел ход за пренастройване на икономическите връзки на западния съюз.

В продължение на месеци канадският министър-председател водеше частни разговори с почти всеки значим европейски лидер – от Франция до Италия, Германия и Скандинавия, а дори и с някои от по-малко известните кралски особи на континента – за това как Канада и нейните 41 млн. души да се интегрират по-дълбоко в европейския клуб от 27 държави.

Източник: Капитал

„Рекордната жега, сушите и опустошителните наводнения показаха, че климатичната политика на ЕС вече не е само въпрос на бъдещи зелени цели, а на спешна и реална адаптация към екстремните явления тук и сега“, казва Чернева. А от Европейската комисия обясняват пред „Капитал“, че до края на годината нов закон за климата се очаква да реши именно тези предизвикателства.

Разширяването остава под въпрос

ЕС не е приел нови членове от 13 години насам, но откакто избухна войната в Украйна, процесът на разширяване придоби нова спешност. Европарламентът многократно излиза с позиции, че разширяването е мощен „геополитически инструмент“ и дългосрочна „геостратегическа инвестиция“, която трябва да бъде предшествана от реформи за повишаване на нейната ефективност. Докато някога основната привлекателна сила на съюза беше неговата икономическа и търговска мощ, днес държавите чукат на вратата му и по съображения, свързани със сигурността и отбраната, като Украйна, Албания, Молдова. Изключение от тази тенденция обаче се оказа Исландия.

На 29 август 2026 г. Исландия проведе консултативен референдум за подновяване на замразените от 2013 г. преговори за членство в ЕС. Резултатът беше „Не“ с 52.8% срещу 47.2%, при рекордна избирателна активност от 82.5%. Изводът е, че Исландия е показателен контрапример към наратива, че войната в Украйна автоматично ускорява желанието за по-тясна интеграция с ЕС, но дори страна с високо доверие в собствените институции избра да остане извън блока.

Все пак Черна гора се оказва най-вероятният следващ пълноправен член, още преди края на десетилетието, докато за останалите продължава да се търси компромисен вариант на по-тясна интеграция без равнопоставен глас на масата за вземане на решения.

В крайна сметка речта за състоянието на съюза не е просто медийно събитие, а моментът, в който политическите ангажименти определят кои сектори получават приоритет, инерция и ресурси. Всичко, съдържащо се в тези няколко страници текст, проправя пътя за конкретни решения, които стигат до държавите членки, техните икономики и ежедневието на гражданите.

Източник: Капитал

Истината остава неясна

Истината е неясна, защото повечето танкери вече преминават през протока с изключени транспондери, за да не се превръщат в мишени. Някои излъчват сигнали, но повсеместното заглушаване на радиосигналите прави картината неясна. Други манипулират радиосистемите си, за да представят фалшиво местоположение. Повечето преминавания се извършват през нощта, извън обсега на сателитите. Допълнително усложнение е, че петролните товари от Залива често сменят собствеността си, преди да достигнат открито море: няколко компании превозват по-голямата част от трафика, като прекарват петрола през протока, а след това тайно прехвърлят товарите извън него.

Затова анализаторите, които броят танкерите, изчисляват преминаванията със задна дата, като проследяват товаренето и разтоварването и следят за плавателни съдове, които изчезват от Залива, за да се появят отново извън него, обяснява Памела Мънгър от Vortexa, друга компания за проследяване на корабния трафик. Преминаванията често се потвърждават със закъснение, затова първоначалните данни трябва да се разглеждат като минимална оценка, която впоследствие се повишава, когато бъдат установени още преминавания. Наскоро Kpler повиши оценката си за седмицата до 10 август до 7.2 млн. барела дневно спрямо първоначално изчислените 4.7 млн. барела.

Ако приемем, че през целия август има сходно подценяване на данните, окончателната оценка на Kpler в началото на месеца може да се доближи до седемдневната средна стойност от 9 млн. барела дневно, посочена от Крис Райт, министър на енергетиката на САЩ, на 6 септември. Част от разликата се дължи на различията в дефинициите: какво се включва в понятието „петрол“ (само суров петрол или включва и петролни продукти); къде се поставя границата на измерване (в самия проток или в Оманския залив); и към кой момент се отнася даден барел (при товаренето, при преминаването през протока или при повторната му поява). Търговските компании за проследяване като Kpler и Vortexa ясно описват методологията си, докато официалните институции не го правят и вероятно използват по-широки дефиниции.

Това обаче все още не обяснява твърдението на Тръмп за 18 млн. барела дневно. Възможно е той да е избрал изключително висок показател за отделен ден: от март насам Vortexa е отчела само два дни с над 16 млн. барела дневно, ако се включат всички възможни петролни продукти. Или пък е включил износа, който вече изцяло заобикаля протока. От февруари Саудитска Арабия насочва повече суров петрол през своя петролопровод East-West, което е увеличило износа от пристанищата ѝ на Червено море с 1-3 млн. барела дневно. Обединените арабски емирства са пренасочили около 1 млн. барела дневно през петролопровод до Фуджейра. Ако се добави малко повече петрол от Оман в благоприятен период, заобикалящите маршрути може да достигнат 5 млн. барела дневно.

Източник: Капитал