България ще продължи активното структуриране на инвестиционното намерение с „Райнметал“, стъпвайки на водещата роля на Германия като ключов външнотърговски партньор и пряк чуждестранен инвеститор за страната. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на парламентарния блицконтрол.

„Райнметал“ е един от основните технологични и индустриални лидери и гиганти в сферата на отбранителната индустрия. Германия, от друга страна, е основен външнотърговски партньор за българската държава, независимо коя метрика вземем – от гледна точка на търговия, също така и на преки чуждестранни инвестиции. Така че продължаваме с пълна сила активното структуриране на инвестиционното намерение с „Райнметал“, каза икономическият министър.

Той припомни за срещата си в сряда с делегация от „Райнметал“  и посочи, че са били обсъдени актуални въпроси, свързани със структурирането на процеса и на проекта. Фокусът беше първо върху защитата на националния интерес, така че да преодолеем тези дефицити в началото на преговорния процес, които наследихме. Ние ще настояваме за пълен технологичен трансфер и създаване на висококачествени работни места в България на територията на ВМЗ, заяви вицепремиерът.

На срещата е била обсъдена и локацията на инвестиционно намерение. „Обсъдихме и предложихме нов терен, който е в близост до Бургас. Той е собственост на Министерството на отбраната, има цялата нужна прилежаща инфраструктура, така че да може в по-спешен порядък там да направим това висококачествено производство“, каза министърът. Той добави, че ще бъде осигурена пълна административна подкрепа, а обектът ще бъде обявен за такъв от националната сигурност и с национално значение, така че да мине по облекчен административен ред.

Във фокуса на разговорите са били инвестиционните приоритети. Освен завода за барут, обследвахме в детайл портфолиото на „Райнметал“, което е много богато и дава много различни възможности за пазарна реализация на продукти в България. Говорим тук за три основни, алтернативни и допълнителни инвестиции, като ще изберем една от тях вече в консултация с „Райнметал“, каза министърът. Той уточни, че става дума за сателитни технологии, които може да бъдат използвани от правителството в новосъздаващия се център за такива наблюдения в зоната „Доброславци“, както и за друга продуктова гама, свързана с дронове, антидронови системи. Обсъдени са и проекти, свързани с логистични и транспортни средства, за да може да бъдат пренасочени част от българските специалисти в аутомотив сектора, за да имат те допълнителна реализация.

Вицепремиерът съобщи, че този месец ще бъде на реципрочна визита в Германия.

Източник: БТА

Дефицитът по бюджета за 2026 година ще бъде изпълнен до заложения размер от 5,7 на сто, като не се очаква петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да окаже влияние на заложения бюджетен дефицит. Това посочи вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев по време на блицконтрола в Народното събрание в отговор на въпрос на Николай Денков от „Продължаваме промяната“. Денков постави въпроса дали петото плащане по ПВУ в размер на над 1,8 млрд. евро ще намали заложения дефицит през тази година, като изрази съмнения, че този размер е правилно прогнозиран, подчертавайки, че реалистично би следвало да се очаква дефицит около 4 на сто. Денков попита какви ще са последствията за България и лично за Донев, ако заложения дефицит в бюджета е сбъркан.

Гълъб Донев отговори, че към края на септември по предварителни данни бюджетният дефицит възлиза на 2,8 на сто от брутния вътрешен продукт. По думите му традиционно през последното тримесечие се концентрират сериозен обем разходи под формата на социални плащания, капиталови разходи, средства за почистване на пътищата и други.

Донев подчерта, че петото плащане по ПВУ се очаква в края на годината и този приход е предвиден в параметрите на бюджета, така че очакванията са дефицитът за тази година да бъде до заложения размер от 5,7 на сто.

Финансовият министър добави, че натиск върху разходната част на бюджета оказват и разходите по проектите по ПВУ и Общинската инвестиционна програма.

„Дефицитът за тази година е рекорден и този дефицит се дължи на политиките, които са водени години наред“, каза Донев, добавяйки, че социалните плащания и разходите за персонал са основни фактори за заложения дефицит.

В отговор на въпрос на Ивайло Мирчев от „Демократична България“ вицепремиерът каза, че планираният размер от 5,7 на сто отразява реалното състояние на държавните финанси в резултат на „неразумните политики“, които са били приемани години наред.

„Сега берем плодовете на всичко това, което е приемано като решения“, каза той. Донев посочи, че за тази година са предвидени да бъдат разплатени 1,1 млрд. евро по инвестиционната програма за общините и 3,8 млрд. евро по ПВУ.

Донев припомни авансово внесения данък от банките в размер на 1 млрд. лева и авансово внесения междинен дивидент от държавните предприятия, подчертавайки, че това оказва влияние върху състоянието на публичните финанси през тази година и ще продължи да оказва влияние и през следващите две години.

Финансовият министър добави, че предстои да бъдат сключени договори по възложена работа със строителни фирми в областта на текущия ремонт и поддържане на пътища, пътна инфраструктура и зимното почистване на пътищата, като тези разходи ще са допълнително около 450 млн. евро над заложените 5,7 процента дефицит.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА