Икономика
„Стелантис“ продава автомобилния си завод в Канада на местна отбранителна компания

Френско-италианският автомобилен концерн „Стелантис“ (Stellantis) ще продаде канадския си завод в Брамптън на местната отбранителна компания „Рошел“ (Roshel), съобщиха двете дружества в съвместно изявление, цитирано от Франс прес.
„Рошел“ ще придобие завода за сглобяване на автомобили в Брамптън, провинция Онтарио, както и свързаното с него оборудване. Стойността на сделката не се разкрива. Двете компании подписаха предварително споразумение през септември, а окончателното приключване на сделката се очаква до края на годината, посочва АФП.
Засега не е ясно колко от служителите на завода ще запазят работните си места след придобиването. Канадският синдикат „Юнифор“ (Unifor) определи продажбата като „предателство“ от страна на „Стелантис“, а министърът на промишлеността на страната Мелани Жоли призова автомобилния производител да изпълни ангажиментите си към работниците. „Над 2000 служители и техните семейства живеят в несигурност. Те заслужават ясни отговори“, заяви тя.
Първоначално „Стелантис“ планираше в тази фабрика да се произвежда модела „Компас“ (Compass) от марката „Джийп“ (Jeep) след като в края на 2023 г. там бе прекратено производството на автомобилите от марките „Крайслер“ (Chrysler) и „Додж“ (Dodge). Миналата година обаче компанията промени плановете си заради митническата политика на американския президент Доналд Тръмп и премести производството на „Компас“ в САЩ, като решението предизвика вълна от недоволство в Канада.
Автомобилната индустрия на страната е сред засегнатите от търговската политика на Тръмп, след като през август той отново заплаши да увеличи митата за автомобилния сектор от 25 на 50 на сто от 1 януари 2027 г.
Базираната в Брамптън компания „Рошел“ произвежда основно бронирани автомобили. Стотици нейни машини вече са доставени или предстои да бъдат изпратени в Украйна като част от военната помощ, предоставяна от Канада на Киев, посочва АФП.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Световните емисии на въглероден диоксид ще продължат да нарастват въпреки намаленото замърсяване от изкопаеми горива, предупреждават учени

Световните емисии на въглероден диоксид (CO2) се очаква да нараснат и през 2026 г., въпреки прогнозирания спад на замърсяването от изкопаеми горива, сочат данни в доклад на международен екип от учени, обединени в инициативата „Глобален въглероден проект“ (Global Carbon Project), цитирани от ДПА.
Общите емисии на въглероден диоксид се очаква да достигнат 43,3 милиарда тона тази година спрямо 42,8 милиарда тона през 2025 г. За ограничаване на климатичната криза обаче е необходимо емисиите да намаляват значително.
Според доклада, публикуван в научното списание „Ърт Систъм Сайънс Дейта“ (Earth System Science Data), емисиите от въглища, петрол и природен газ ще намалеят с 0,4 на сто до 38,2 милиарда тона. Основен фактор за спада е очакваното понижение с 1,9 на сто на емисиите от използването на петрол, което учените свързват до голяма степен с войната в Иран и последиците от нея.
„Спадът на емисиите от изкопаеми горива е окуражаващ, но намалението, дължащо се отчасти на геополитически сътресения, не представлява устойчиво решение на климатичния проблем“, заяви ръководителят на изследването Пиер Фридлингщайн от Университета в Ексетър. По думите му възобновяемите енергийни източници и електромобилите все повече компенсират нарастващото търсене на енергия, но усилията трябва да бъдат значително ускорени.
Увеличението на общите емисии въпреки спада при изкопаемите горива се дължи основно на промени в земеползването. Пожарите в пресушени торфища (влажни природни територии, в които се натрупват частично разложени растителни остатъци, наречени торф) и деградацията на горите в екваториална Азия водят до допълнително отделяне на въглероден диоксид, обясни Клеменс Швингшакъл от Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“.
Според учените това са ранни признаци на развиващия се климатичен феномен Ел Ниньо, чието пълно въздействие се очаква да стане ясно през следващата година.
Изследователите предупреждават, че за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха на човечеството му остават още само 150 милиарда тона въглероден диоксид. При сегашните темпове на замърсяване този въглероден бюджет ще бъде изчерпан за по-малко от четири години.
Освен намаляване на емисиите е необходимо и извличане на въглероден диоксид от атмосферата чрез залесяване и нови технологии, сред които производството на биовъглен – богат на въглерод материал, получаван чрез нагряване на биомаса при ограничен достъп на кислород.
Засега обаче приносът на тези технологии е незначителен. За цяла година новите методи за отстраняване на въглерод компенсират количество, равностойно на едва 30 минути емисии от изкопаеми горива в световен мащаб, заяви съавторът на изследването Юлия Понграц от Мюнхенския университет. Затова, по думите ѝ, основен приоритет трябва да остане намаляването на замърсяването, паралелно с развитието на технологиите за улавяне и отстраняване на въглеродния диоксид.
Според последния доклад на ООН за разликата между необходимите и реалните климатични мерки глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат съкратени с 18 на сто до 2030 г., с 45 на сто до 2035 г. и с 69 на сто до 2040 г. спрямо нивата от 2025 г., за да може затоплянето да бъде ограничено до 1,5 градуса до края на века.
Тези съкращения обаче засега изглеждат трудно постижими. Дори ако държавите изпълнят изцяло планираните си климатични мерки, ООН очаква емисиите да намалеят с не повече от 8 на сто до 2030 г. и с 15 на сто до 2035 г.
Източник: БТА
Икономика
Назначаването на французин за главен икономист на ЕЦБ би било напълно оправдано, заяви управителят на централната банка на Франция Еманюел Мулен

Назначаването на французин на поста главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) би било напълно легитимно, заяви управителят на централната банка на Франция Еманюел Мулен в интервю за телевизионния канал „Бе Еф Ем Бизнес“ (BFM Business), предаде Ройтерс.
„Това е длъжност, която никога досега не сме заемали в историята си – поста главен икономист. Разполагаме с много добри кандидати, всъщност с много добри кандидатки за тази позиция, поради което би било напълно оправдано Франция да получи този пост“, каза Мулен.
В момента ЕЦБ предстои да смени трима от шестимата членове на Изпълнителния си съвет. Освен президентът на институцията Кристин Лагард, която обяви, че ще напусне поста на 7 февруари 2027 г., предстои да бъдат сменени Изабел Шнабел и главният икономист Филип Лейн.
Разпределението на трите места е предмет на преговори между Франция, Германия, Испания и Нидерландия. През септември Ройтерс съобщи, че Париж е готов да подкрепи нидерландския кандидат Клаас Кнот за председател на ЕЦБ в замяна на поста главен икономист за френски кандидат.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Европейските дни на научните изследвания и иновациите 2026 започват в Брюксел

Европейските дни на научните изследвания и иновациите 2026 започват днес в Брюксел. Инициативата, организирана от Европейската комисия, събира в белгийската столица политици, представители на университети, изследователски организации, бизнеса, предприемачи и иноватори, за да обсъдят бъдещето на европейската научна дейност и начините, по които научните открития могат да бъдат превърнати в практични решения.
Събитието ще бъде открито от европейския комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.
Европейските дни на научните изследвания и иновациите имат за цел да свържат политиката на ЕС в областта на научните изследвания с практическите възможности, предоставяйки информация за приоритетите на ЕС във финансирането на изследвания и иновации, по ключовата за ЕС програма „Хоризонт Европа“, за партньорства в областта на научните изследвания и възможности за инвестиции.
Дискусиите ще бъдат обединени в пет ключови теми – научна свобода и високи постижения в научните изследвания; изкуствен интелект и технологично лидерство; стартиращи предприятия и бизнес иновации; международно научно сътрудничество; научна кариера и привличане на таланти.
На форума ще бъдат обявени и носителите на Наградата на ЕС за управлението на енергийните общности за 2026 г. Целта на наградата е да отличи енергийните общности, които са разработили иновативни, демократични, приобщаващи и ефективни начини за управление на колективни проекти в областта на възобновяемата енергия. Наградният фонд от общо 1 млн. евро включва наградна премия от 350 000 евро за класирания на първо място, 200 000 и 100 000 евро за съответно заелите второ и трето място и по 50 000 евро за проектите, поставени на четвърто до десето място.
/СЛС/
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
