Общо 235,4 млн. евро безвъзмездна финансова помощ са предоставени на област Стара Загора по ключови европейски програми за периода 2021-2027 г., показват данни, представени по време на първата част от конференцията и иновационния форум „Кохезионната политика в действие: резултати, иновации и още възможности за регионите в преход“, който се провежда днес в Стара Загора. Средствата са разпределени по 338 договора с 240 бенефициенти.

За сравнение, в област Кюстендил са отчетени 105,1 млн. евро безвъзмездна финансова помощ по 167 договора с 75 бенефициенти, а в област Перник 96,8 млн. евро по 190 договора със 127 бенефициенти.

В Стара Загора най-голям е ресурсът по Програмата за развитие на регионите 192,37 млн. евро безвъзмездна финансова помощ по 86 договора. По Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ са отчетени 16,33 млн. евро по 195 договора с 153 бенефициенти. По Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация средствата са 18,47 млн. евро, а по Програмата „Развитие на човешките ресурси“ 4,55 млн. евро. По Програмата „Околна среда“ са предоставени 3,68 млн. евро.

Представените данни показват различен профил на финансиране в трите региона в преход. В Стара Загора основният финансов ресурс е концентриран в Програмата за развитие на регионите, докато данните по програмата за конкурентоспособност и иновации показват значителна активност на предприятията, посочиха от Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР)– Стара Загора.

Европейските политики трябва да отчитат спецификите на отделните региони, каза пред присъстващите областният управител на Стара Загора Калоян Дамянов. Според него справедливият преход не трябва да се разглежда само като компенсаторен инструмент за трудностите при трансформацията на индустрията, а като възможност за нови инвестиции и развитие на съществуващия капацитет.

Дамянов посочи като възможност и създаването на нови партньорства, включително между университети и международни партньори. Той обърна внимание на водородните технологии като едно от новите направления за развитие на региона. По думите му европейските инструменти трябва да бъдат използвани за създаване на нови възможности и партньорства и за изграждане на потенциал в региона, така че младите хора да остават и да се развиват тук.

Като пример за международно сътрудничество областният управител посочи посещение от китайската провинция Шанси, при което е бил представен подходът към трансформацията на енергетиката.

По време на форума беше представена и процедурата „Въвеждане на зелени технологии в МСП“ по Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 г. Общият й бюджет е 82,995 млн. евро, а размерът на безвъзмездната помощ за един проект е от 77 000 до 450 000 евро, при интензитет до 70 процента. Крайният срок за кандидатстване е 10 ноември 2026 г.

Изпълнителният директор на АРИР – Стара Загора Румяна Грозева обърна внимание на предстоящите промени в европейската кохезионна политика и на необходимостта регионите да използват максимално възможностите, които предоставя европейското финансиране. Тя подчерта, че договорените средства не означават автоматично получено финансиране и че от действията на регионите зависи реалното им усвояване.

Грозева посочи като пример развитието на водородните технологии в региона, като отбеляза, че вече са привлечени около 20 млн. евро за водородни проекти. По думите й това не са само бъдещи намерения, а проекти, които вече се реализират.

Тя даде и примери за икономическа трансформация и създаване на нова заетост чрез използване на съществуващата инфраструктура и въвеждане на нови технологии. Сред тях беше посочен проект за инсталация за производство на зелен водород на територията на бивши минни терени, чието изграждане според Грозева е в напреднал етап.
 
В рамките на форума се представят и възможностите за използване на изкуствен интелект, високопроизводителни изчисления, виртуална реалност, роботика и киберсигурност в предприятията и публичните институции. Представен е и H2START – Центърът за върхови постижения по водород и нови технологии на Тракийския университет – Стара Загора.

Конференцията и иновационният форум се организират от АРИР – Стара Загора, Телевизия Стара Загора и Бранд Медия България в рамките на проекта COREJIO – „Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход“.

Източник: БТА

Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците им (ОПЕК+), която включва страните членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК, OPEC), както и нейните партньори като Русия, вероятно ще запази нивата на добив на петрол без промяна през ноември на предстоящата си среща в неделя, предаде Ройтерс, позовавайки се на двама информирани свои източника. 

Онлайн срещата на седемте основни членове на организацията – Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Алжир, Казахстан и Оман, се провежда на фона на възстановяването на износа от страните от Персийския залив, който беше сериозно нарушен през последните месеци заради войната с Иран. Въпреки увеличаването на износа обаче повечето от тези страни все още добиват петрол под определените им производствени квоти.

Към момента ОПЕК и властите в Русия, които са част от организацията ОПЕК+, не са отговорили на искане на Ройтерс за коментар.

През по-голямата част от годината групата увеличаваше производствените си цели, но ги запази без промяна за октомври.

През септември ОПЕК+ завърши поетапното отменяне на съкращението на добива с 1,65 милиона барела дневно, договорено за първи път през 2023 г.

Ройтерс съобщи през юли, че ОПЕК+ вероятно няма да прави промени в производствените си цели през четвъртото тримесечие, тъй като насочва вниманието си към преговорите за квотите за 2027 г. Нарушенията на доставките, причинени от войната с Иран, доведоха до това производителите от Персийския залив да останат под определените им квоти.

Според данни на ОПЕК седемте основни производители от ОПЕК+ са добивали 25 милиона барела петрол дневно през август – с 630 000 барела дневно повече спрямо юли, но все още с около 5 милиона под равнищата отпреди избухването на войната през февруари.

ОПЕК+ продължава да поддържа ограничения върху добива на петрол в размер на около 2 милиона барела дневно за повечето от своите членове. Тези ограничения ще останат в сила до края на настоящата година.

Групата трябва да приключи оценката на производствения капацитет на своите членове, преди да определи базовите равнища за 2027 г. Те ще определят бъдещите квоти и ще бъдат в основата на плановете за постепенното отменяне на оставащите съкращения, посочват източници.

Съвместната министерска мониторингова комисия на министрите от мониторинговия комитет (JMMC) на ОПЕК+, която няма правомощия да определя политиката на организацията, също ще заседава в неделя, за да направи преглед на състоянието на пазара, посочва Ройтерс.

Източник: БТА

Кандидатстването за 22-рото издание на Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“ е отворено, съобщават от Фондация „Приложни изследвани и комуникации“ (ARC Fund). Конкурсът е отворен за компании от всички икономически сектори и региони на страната, които през последните три години са разработили и внедрили нови или значително усъвършенствани продукти, услуги, технологии, процеси или бизнес модели. Срокът за кандидатстване е 13 ноември 2026 г. Формулярът за кандидатстване може да бъде намерен тук.

22-рото издание на конкурса ще отбележи и 20 години от присъединяването на България към Европейския съюз.

Компаниите могат да представят своите иновации и постигнатия чрез тях икономически, технологичен или обществен ефект, независимо от етапа на развитие на бизнеса – от новостартиращи компании до утвърдени предприятия с международно присъствие.

Победителите получават правото да използват марката „Високи постижения в иновациите /Excellence in Innovation“, която отличава компании с доказани постижения, въздействие и ефективност на разработените и внедрени иновации. Конкурсът се провежда с подкрепата на Европейската комисия, а досега в него са отличени над 150 български компании.

Победителите ще бъдат обявени и наградени по време на 22-рото издание на Национален иновационен форум, който ще се проведе на 26 януари 2027 г. в София. Форумът ще постави във фокус развитието на българската иновационна екосистема и мястото ѝ в Европейския съюз.

Той ще се проведе съвместно с ключово събитие на MIT REAP (глобална програма на Масачузетския технологичен институт за развитие на конкурентоспособни регионални иновационни екосистеми), в която участва и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

Компаниите могат да кандидатстват в осем категории: Пазарно лидерство – за иновации с успешно пазарно приложение и потенциал за международен пробив; Изкуствен интелект и дигитална трансформация – за компании, които използват технологии за промяна на бизнес процеси, услуги и цели сектори; Отбрана и сигурност – за иновации в продукти с възможна двойна употреба, сигурност, и обществена устойчивост; Качество на живот – за решения с принос към здравето и благосъстоянието на хората; Енергетика и климат – за технологии и бизнес решения, свързани с енергийната устойчивост и опазването на околната среда; Креативни индустрии – за иновативни решения в културата, дизайна, медиите и творческите индустрии; Стартъп – за млади компании с оригинални решения и потенциал за бърз растеж; Мениджмънт – за предприятия, които въвеждат иновации в управленските и организационните си модели.

В края на 2025 година шест компании бяха отличени в 21-вото издание на конкурса „Иновативно предприятие на годината“ на специална церемония, част от програмата на Национален иновационен Форум в столичния „София Балкан Хотел“, припомня БТА.

Източник: БТА