Президентът Илияна Йотова призова днес от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на национална и международна сигурност – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни  култури, религии и политически системи.

СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

Сигурността и стабилността в Черноморския регион като неразделна част от сигурността във всичките й измерения бяха основната тема в изказването, което държавният глава направи на френски език, по време на общите политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН.

Президентът Йотова, която оглавява българската делегация на форума, подчерта, че бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, а на онези, които успеят да изградят доверие.

„Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален“, подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав (носят) риск (от) продоволствена криза. Президентът Йотова постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.

Тя заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани държави постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. „Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации“, подчерта Илияна Йотова.

„Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат живота на хиляди хора и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия“, призова държавният глава.

„НЯМА ВОЕННО РЕШЕНИЕ“ ЗА УКРАЙНА

Президентът изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, последиците от която се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. „Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции“, призова Илияна Йотова.

„Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем“, изрази увереност президентът Йотова. Тя отново подчерта, че няма военно решение за Украйна. „Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия“, подчерта Йотова.

ПРИЗИВ ЗА ПО-АКТИВНА РОЛЯ НА ЕВРОПА

Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента. „Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността – договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването“, категорична бе Илияна Йотова.

„Необходима ни е визия за следващия ден по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“, изтъкна още тя.

НЕООБХОДИМОСТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ НА КОНФЛИКТИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

От трибуната на ООН президентът Йотова отдаде своята почит към паметта на капитан Марин Маринов, който загуби живота си в ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия.

Държавният глава подчерта в тази връзка необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. Палестинското ислямистко движение „Хамас“ няма място в бъдещото управление в ивицата Газа, каза президентът Йотова и потвърди подкрепата си за решаването на израелско-палестинския конфликт на основата на съвместното съществуване на две държави.

България подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право, заяви президентът Йотова, имайки предвид затварянето на Ормузкия проток заради войната между САЩ и Иран.

„Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти“, посочи държавният глава Илияна Йотова подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол върху оръжията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, която да бъде приложена включително по отношение на Иран, който е необходимо да изпълнява своите международни задължения. 

Илияна Йотова изрази увереност, че нито една държава не може да се справи сама с борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите.

АКЦЕНТ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

Президентът заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024–2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. „Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация“, изтъкна Илияна Йотова.

Президентът подчерта, че изкуственият интелект трябва да се развива в рамките на международното право и под ефективен човешки контрол, а космическото пространство – да остане за мирно и безопасно използване.

Акцент в изказването на държавния глава също така бяха правата на децата и жените. „Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще“, заяви Йотова, като в същото време подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. 

По думите на президента на България днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно. „Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията – до действия и резултати“, изтъкна президентът.

РЕФОРМА НА ООН

Илияна Йотова подчерта необходимостта от реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. Тя заяви, че България подкрепя разширяването на Съвета – както с постоянни, така и с непостоянни членове, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група.

Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят – с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност.

ПРОТИВ ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ

Илияна Йотова се обяви против двойните стандарти за „малки и големи държави“. Това означава световен ред на правила – от всички и за всички, за малки и големи държави, без двойни стандарти.

„Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие“, обобщи държавният глава. „Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът – по-силен от езика на омразата, а мирът – по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност“, подчерта в заключение президентът.

Източник: БТА

Руските сили атакуваха украинската столица Киев с дронове през целия ден, като убиха най-малко двама души и раниха 43, съобщи кметът Виталий Кличко, цитиран от ДПА.

В целия град се чуваха експлозии и стрелба на противовъздушната отбрана, докато украинските сили се опитваха да свалят руски реактивни дронове.

Два интернет доставчика съобщиха за прекъсвания на услугите, след като център за съхранение на данни беше поразен. Според украинските власти са били ударени също конгресен център, офис сграда, фармацевтичен завод и бензиностанция.

Външният министър на Украйна Андрий Сибига обвини Русия, че умишлено атакува системи, използвани за предупреждение на цивилното население за предстоящи нападения.

„Бързите предупреждения за заплахи от ракети и дронове са от жизненоважно значение – те спасяват човешки животи“, написа Сибига в социалната мрежа X.

„Това е стратегическа гражданска инфраструктура, която гарантира, че хората имат достъп до животоспасяваща информация. Тя не е военна цел. Тя е от съществено значение за нормалното протичане на ежедневието.“

На други места в Украйна руски атаки причиниха още жертви и ранени.

Най-малко петима души бяха убити, а шестима ранени при руски бомбардировки в източната Донецка област, съобщи областният управител Вадим Филашкин.

По думите му четири планиращи бомби са поразили селището Олександривка, намиращо се на около 40 километра от фронтовата линия.

Многоетажна жилищна сграда е била напълно разрушена, а други 11 са пострадали. Щети са нанесени и на 42 къщи, детска градина, магазин и административна сграда, съобщи Филашкин, който призова останалите жители на засегнатия от бойните действия регион да се евакуират.

Планиращите бомби са снабдени с крила, които позволяват да бъдат пускани от руски бойни самолети от значително разстояние и голяма височина, като по този начин самолетите остават извън обсега на голяма част от украинската противовъздушна отбрана.

При руски атаки през нощта е загинал и един човек в Харковска област, както и още един в Запорожка област.

В град Суми в Североизточна Украйна са регистрирани удари на четири места, съобщи областният управител Олег Григоров. Поразени са жилищен район и гражданска инфраструктура. Седем души са ранени, един от които тежко.

В Одеска област на Черно море Русия е атакувала товарен кораб, плаващ под флага на Антигуа и Барбуда, съобщи областният управител Олег Кипер.

Украинският капитан на кораба е загинал, а останалата част от екипажа е била евакуирана и възникналият пожар е бил потушен, посочи той.

Според Кипер Русия на два пъти е нанесла удари и по складови помещения, в които са се съхранявали лекарства, стоки за бита и храни.

Руското Министерство на отбраната съобщи, че е атакувало склад в Киев и Киевска област, в който са се съхранявали компоненти за производството на дронове, както и предприятие за производство на оръжия.

Министерството заяви също, че са били поразени центрове за съхранение на данни, важни за интернет комуникациите, използвани от украинските военни и разузнавателни служби.

В Одеса руските сили са нанесли удари по три логистични центъра, в които са се съхранявали военни стоки и стоки с двойна употреба за украинските въоръжени сили, съобщи Министерството.

Информацията, предоставена от двете страни, не може да бъде независимо потвърдена.

Източник: БТА

Европейският съюз се сблъска с нарастваща вълна от недоволство заради отмяната на санкциите срещу двама руски милиардери, като някои държави членки заявиха, че този ход подкопава важен стълб в подкрепа на военните усилия на Украйна и изпраща сигнал, че блокът е склонен да се поддаде на изнудване, предаде Ройтерс. 

След натиск от страна на Франция и въпреки призивите на Украйна, вчера ЕС се съгласи да прекрати замразяването на активи и забраните за пътуване, наложени на руско-узбекския магнат Алишер Усманов и на Михаил Фридман, съосновател на един от най-големите руски конгломерати.

Франция е информирала партньорите си, че Азербайджан използва случая със санкциите срещу Усманов, за да окаже натиск върху Париж във връзка с двама френски граждани, задържани в страната, съобщиха трима дипломати пред Ройтерс.

Днес президентът на Азербайджан Илхам Алиев помилва френски гражданин, осъден за шпионаж – ход, който Париж определи като „хуманитарен жест“.

Настояването на Франция за отмяна на санкциите срещу Усманов подтикна Люксембург да поиска същото отношение и за Фридман, който е завел иск за 16 милиарда щатски долара срещу страната заради замразяването на активите му.

Бил Браудър, британски финансист и противник на руския президент Владимир Путин, заяви, че всеки санкциониран руски олигарх сега ще започне да си сътрудничи с „диктаторски режими от треторазреден тип“, за да си осигури лостове за влияние и да постигне отмяна на санкциите.

„Франция току-що отвори огромна кутия на Пандора“, написа той в Екс.

Според дипломати другите правителства са сметнали, че нямат друг избор, освен да приемат искането на Франция, което Париж обвърза с националната сигурност, в замяна на удължаването с още три години на санкциите, свързани с Русия, за около 3000 други лица и организации.

Дипломати от редица държави изразиха надежда, че дългият период на удължаване ще предотврати подобни опити от страна на други държави в близко бъдеще. Франция успя да наложи искането си отчасти защото срокът на действие на санкциите изтичаше.

В рамките на ЕС едни от най-острите критики дойдоха от балтийските държави. Латвия първоначално блокира решението, преди да се съгласи да се въздържи при гласуването. Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви пред Ройтерс по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че този ход изпраща „много лош сигнал в неподходящ момент, когато Русия всъщност оказва засилен натиск върху Украйна“.

Дипломати от ЕС, пожелали анонимност, заявиха, че в 27-членния блок се шири недоволство заради това решение.

„Това със сигурност не е момент, с който можем да се гордеем“, отбеляза един от тях.

Владислав Власюк, пълномощникът по въпросите на санкционната политика на украинския президент Володимир Зеленски, заяви, че е шокиран от новината, че ЕС се готви да отмени санкциите срещу двамата милиардери.

„Наистина не можех да повярвам. Изобщо не очаквах подобно нещо“, каза той.

Той приветства решението за удължаване на санкциите с три години, но попита: „Наистина ли си струва да се заличат имената на две фигури от такъв мащаб?“

Помолен да коментира това решение по време на брифинг в Брюксел, говорителят на ЕС по въпросите на външната политика Кристиан Виганд подчерта решението за удължаване на санкциите и заяви, че блокът ще продължи да налага нови ограничителни мерки.

„Приехме 21 пакета със санкции. Паралелно с това работим и по нов пакет санкции“, каза Виганд.

Той посочи, че ЕС иска да засили натиска върху руския военнопромишлен комплекс и върху „сенчестия флот“ от танкери, превозващи петрол и газ.

Дипломатическата служба на ЕС предложи включването на около 1600 нови позиции в санкционния списък. Някои дипломати изразиха надежда, че държавите членки на ЕС бързо ще одобрят тези допълнения, за да покажат, че блокът остава ангажиран с политиката на санкции.

Някои дипломати поставиха под съмнение аргументите на Франция за настояването ѝ да бъдат отменени санкциите срещу Усманов. Френските представители често изглеждаха неуверени, когато защитаваха позицията си и когато журналисти ги питаха дали случаите, свързани с Азербайджан, са истинската причина за това решение.

Високопоставен европейски служител заяви, че Париж е загубил значителна част от авторитета си, което може да затрудни прокарването на инициативи в рамките на ЕС в момент, когато Еманюел Макрон навлиза в последните месеци от президентския си мандат.

Гунтрам Волф, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст „Брьогел“ (Bruegel), заяви, че този ход няма да окаже съществено влияние върху войната в Украйна, но изпраща „много негативен сигнал, че ЕС е готов да прави повече или по-малко спорни изключения в момент на политически натиск“. 

Източник: БТА