Ден след обявяването на победата на действащия прездент Луиз Инасио Лула да Силва на балотажа на изборите за държавен глава в Бразилия, Либералната партия, която издигна кандидатурата на сенатора Флавио Болсонаро, призна резултатите от вота.

По този начин Либералната партия се разграничи от своя кандидат, който първоначално отказа да признае поражението си, но впоследствие заяви, че няма да оспорва резултатите от вота, а ще заведе дело срещу Лула за злоупотреба с власт. Флавио Болсонаро вчера съобщи, че властите са отнели документите му за самоличност, но се зарече, че ще мобилизира опозицията да „изгради крепост срещу варварството“. Въпреки загубата на балотажа за президент, Либералната партия увеличи местата си в Конгреса на изборите, произведени на 4 октомври.

Развитието на политическата ситуация в Бразилия днес е сред водещите теми в редица западни издания.

Лула, който днес навършва 81 години, успя да осъществи драматичен обрат, след като изостана от Болсонаро в първия тур на изборите, пише френският в. „Монд“. Това поражение мобилизира левицата и лидерът на Партията на трудещите се спечели четвърти президентски мандат, посочва изданието. В крайна сметка в неделя Лула събра с около 4,4 милиона гласа повече от своя съперник, продължава „Монд“.

Флавио Болсонаро, който е сенатор от десницата и е син на бившия президент Жаир Болсонаро, изрази остро недоволство, след като изборният ден в цялата страна беше удължен с два часа по искане на Лула поради проблеми с транспорта в някои градове. Въпреки че Болсонаро настояваше за анулиране на вота, по-късно неговата партия се разграничи от тази позиция и обяви, че приема официалните изборни резултати, акцентира хренският вестник.

„Признаваме обявените от Върховния електорален съд резултати от изборите, но смятаме, че към изразените опасения трябва да се подходи с балансиран и демократичен политически дебат“, пише в публикувано снощи изявление на Либералната партия, цитирано от парижкия всекидневник.

Самият Флавио Болсонаро също бе поискал удължаване на изборния ден в някои райони, засегнати от проливни дъждове, но въпреки това определи по-късното затваряне на избирателните секции като „недопустим“ и „мръсен номер“, отбелязва „Монд“.

Докато световни лидери от двата полюса на политическия спектър изпращаха поздравления към Лула, американският президент Доналд Тръмп, съюзник на семейство Болсонаро, заяви, че изборите са му се „сторили ужасни“. Флавио Болсонаро вчера публикува в социалните мрежи видеообръщение, в което заявява, че полицията му е наредила да предаде документите си за самоличност. „Забранено ми е да напускам страната“, поясни той.

„Флавио Болсонаро получи заповед да предаде паспорта си във връзка с разследване за пране на пари“, извежда в заглавие американският в. „Ню Йорк таймс“.

Тази мярка бе разпоредена от съдията от Върховния съд Алешандри де Мораиш заради текущо разследване на връзките на Болсонаро с бразилския адвокат Уилер Томас, който е обвинен в изпиране на над 1 млрд. долара чрез мащабна схема, посочва американското издание, като се позовава на съдебен документ, пише изданието. 

Бразилската полиция по-рано този месец заяви, че Болсонаро е имал достъп до банковите сметки на фирма, собственост на Томас. Бразилският адвокат отрече да е извършил каквито и да било нарушения и отхвърли твърденията, че  Болсонаро е управлявал сметката на неговата компания, припомня „Ню Йорк таймс“.

Болсонаро също отрече констатациите на разследващите органи и заяви, че не е имал никакви бизнес отношения с Томас. По думите на сенатора властите са отнели документите му за самоличност в опит да го сплашат след загубата му на изборите.

Срещу Болсонаро се води и друго разследване и във връзка с милиони долари, които той е поискал от осъден за корупция банкер. Средствата са били необходими за заснемането на биографичен филм за бащата на Болсонаро, който излежава 27-годишна присъда за опит за държавен преврат, припомня „Ню Йорк таймс“.

Съдия Мораиш не за първи път се сблъсква със семейство Болсонаро. Миналата година той ръководеше съдебния процес по обвинението в опит за държавен преврат срещу Болсонаро-старши. По-рано тази година Върховният съд осъди брата на Флавио Болсонаро – Едуардо, по обвинение в опит да накара администрацията на Тръмп да се намеси в съдебния процес срещу баща му, отбелязва американското издание.

Според съда Едуардо Болсонаро, който от началото на 2025 г. живее в американския щат Тексас, е искал американската администрация да наложи мита и санкции и по този начин да притисне правителството на Лула да оттегли обвиненията срещу Болсонаро-старши, добавя „Ню Йорк таймс“.

Доналд Тръмп заяви, че президентските избори в Бразилия изглежда са „фалшифицирани“, но не изрази намерения да предприема действия в подкрепа на десния политик, пише на свой ред в. „Вашингтон пост“.

Болсонаро първоначално обяви, че  ще оспорва резултатите от изборите, но броени минути след като Тръмп говори пред журналисти, бразилският политик се отказа от намерението си. Болсонаро каза, че вместо това ще заведе дело срещу Лула по обвинение в злоупотреба с властта на действащ държавен глава с цел оказване на влияние върху вота. В Бразилия това е рутинен ход на политици, загубили изборите, който рядко постига успех в съда, отбелязва „Вашингтон пост“.

„Не аз загубих. системата загуби“, каза Болсонаро и добави, че ще мобилизира опозицията да „изгради крепост срещу варварството“.

Резултатът от балотажа представлява удар срещу усилията на Белия дом да постави из цяла Латинска Америка десни лидери, които симпатизират на Тръмп, коментира „Вашингтон пост“. Тези опити бяха успешни през последната година и половина. Бразилия обаче е най-многолюдната страна в региона, а Лула е твърд противник на дневния ред на Тръмп, пише в обобщение американското издание.

Лула ще се сблъска със сериозни препятствия в управлението, прогнозира американското издание „Форин полиси“. Либералната партия на Флавио Болсонаро увеличи местата си в Конгреса на изборите на 4 октомври. Но дясната партия ще трябва да сключи съюз с центристките формации, за да започне процедура по импийчмънт срещу Лула. Центристките и десните партии сформираха подобен съюз през 2016 г., за да свалят от власт тогавашния президент Дилма Русеф, която е член на партията на Лула, припомня „Форин полиси“. Икономическите проблеми на Бразилия по това време осигуриха на опозицията условия за импийчмънт на Русеф.

Сега големият държавен дълг на Бразилия също може да се разглежда като индикация за предстоящи макроикономически проблеми за Лула, продължава американското издание.

Понастоящем Лула се наслаждава на историческата си победа. А тя от външнополитическа гледна точка подсилва опитите на Латинска Америка като цяло да запази своята независимост от външни сили, да съхрани сътрудничеството в областта на опазването на климата и мултилатерализма, да издигне ценността на демокрацията на международната сцена, която е доминирана от правото на силния, посочва изданието.

Някои от световните лидери приветстваха именно тези неща в поздравителните си адреси към Лула. Тези послания носеха и един подтекст: каквито и шумни изявления да прави администрацията на Тръмп, международната общност е по-голяма и по-трайна от самия Тръмп, пише в заключение „Форин полиси“.

Източник: БТА

/ИТ/

Източник: БТА

Над седем милиона израелци са призовани да гласуват днес на първите парламентарни избори от атаките на 7 октомври насам – оспорван вот, който прилича на референдум за премиера Бенямин Нетаняху в една разединена страна.

Тези избори се произвеждат на фона на нарастващата международна критика срещу воденето на войната в Газа, както и срещу насилието и разширяването на еврейските селища на окупирания Западен бряг под управлението на най-дясното правителство в историята на Израел.

Резултатите ще бъдат следени внимателно и в чужбина в момент, когато Нетаняху отново засилва заплахите срещу Иран, рискувайки да задълбочи регионалния конфликт, който вече има последици по целия свят.

Според последните социологически проучвания коалицията от десни и крайнодесни партии на Нетаняху и основният опозиционен блок „Яшар“, воден от бившия началник на Генералния щаб, центристът Гади Айзенкот, са с изравнена подкрепа. Но нито един от двата лагера не изглежда в състояние да спечели мнозинството от 61 места в Кнесета, което предвещава дълги преговори след изборите.

Уриел Брандлер, която работи в сферата на недвижимите имоти в Йерусалим, казва, че е „много, много стресирана“. „Това са едни от най-важните избори в историята“ на Израел, смята 58-годишната жена, която се надява на „промяна за по-добро във всички области“.

Израелските медии прогнозират много висока избирателна активност, съответстваща на важността на изборите.

Десетки хиляди израелци, живеещи в чужбина, са се завърнали в страната, за да гласуват, а израелското арабско малцинство, което съставлява 20 процента от населението и твърди, че е подложено на безпрецедентна дискриминация, е обхванато от силен вълна на недоволство.

Около 7,3 милиона израелски избиратели ще могат да гласуват между 07:00 ч. и 22:00 ч. местно време (и българско време). Основните телевизионни канали ще публикуват прогнози веднага след края на вота, докато се очакват официалните резултати в следващите дни.

Сянката на 7 октомври 

Като знак за крайната поляризация на израелското общество след атаките на 7 октомври 2023 г., двата блока представят тези избори като решаващи за съществуването на страната, но по различни причини.

Седемдесет и седем годишният Нетаняху, който 19 години е начело на правителството – повече от всеки от предшествениците му – се опитва да убеди избирателите, че остава най-подходящият кандидат за гарантиране на сигурността на Израел въпреки провала на 7 октомври, като изтъква ударите, нанесени на „Хамас“ в Газа и на „Хизбула“ в Ливан.

Той също така обеща, в случай на победа, да „довърши работата“ в Иран, докато неговите крайнодесни министри Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич представиха планове за изгонване на палестинците от Газа и от окупирания Западен бряг.

Зипора Бенет, 85-годишна пенсионерка, живееща в Йерусалим, казва, че ще гласува за Нетаняху, защото „той не се страхува да поема инициативи“ и защото той има „подкрепата на американското правителство“ – препратка към подкрепата, оказана миналата седмица от президента на САЩ Доналд Тръмп.

За опонентите на Нетаняху тези избори са решаващи за спасяването на израелската демокрация, докато премиерът, срещу когото тече съдебен процес по обвинения в корупция, непрестанно отправя нападки срещу съдебната власт.

Бившият началник на Генералния щаб Айзенкот проведе по-дискретна кампания от настоящия министър-председател, залагайки на образ на сдържаност и сериозност и обещавайки да „обедини отново всички израелци“.

Неговата коалиция, в която влизат бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид, както и опитни политици като Авигдор Либерман и Яир Голан, обеща да създаде разследваща комисия, която да установи отговорността за пропуските, довели до събитията от 7 октомври.

Трийсет и девет годишният Ор Хорнинг, който работи в технологичния сектор в Тел Авив, се надява да се обърне страницата на „войните, терористичните атаки, всички тези травми, най-големия скандал в историята на Израел, свързан със сигурността“, имайки предвид атаката от 7 октомври 2023 г.

„Заслужаваме да имаме страна, която не е мразена от целия свят и която се грижи за своите граждани. В момента това не е така“, казва той.

(БТА)

(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)

Източник: БТА